Диана-Михаела Атанасова е футболистка, чиято съдба е да носи капитанската лента. Тя стартира кариерата си в родната Стара Загора, а благодарение на добрите си изяви в Берое, става част и от гарнитурите на националния отбор, като е капитан на състава до 19г.
Бих казала, че изобщо не е малка отговорност. Особено в националния отбор – там трябва да си доста сериозен, да си пример за останалите и е отговорно.
Макар и на пръв поглед скромна, очевидно засвидетелства правото си да се нарече „капитан“, което получава и в женския отбор на Локомотив (Пловдив).
За мен е голяма чест да съм капитан на този отбор. Като цяло ние сме много хора с различни характери, но единството много ни сплотява и за мен наистина е чест да съм капитан на тима. От 3 години съм в отбора. Най-голямото нещо, което постигнахме досега, беше да вземем сребърните медали миналата година. Това беше първи медал за нашия отбор, представихме се много достойно.
Запалих се така, както всяко едно момиче може би. Започнах да играя с момчетата пред блока. Оттам чак в 7-и клас реших да стартирам тренировки, малко късно, но това не попречи на развитието ми. В 7-и клас започнах да тренирам в Берое (Стара Загора) и когато завърших се преместих да живея с Пловдив и съответно се преминах в друг отбор. Играя на позиция централен защитник. Може би опитът ми в момента е най-силното ми качество, защото все пак играя футбол от 6 години. Още през първата ми започнах да се състезавам за жени, което беше нещо изненадващо за мен, защото бях едва в 7-и клас. И може би оттам натрупаният опит ми помага да се представям толкова добре в женското първенство.
Сребърните медали от миналата година и доброто представяне през тази неминуемо нареждат отбора на Локомотив сред едни от основните претенденти на многократния шампион НСА. Момичетата от Спортната академия вече спечелиха златните медали, а към второто място е устремен тимът от Пловдив.
Това е нож с 2 остриета всъщност, защото така повече хора смятат, че ние сме основната сила, която може например да свали НСА. Когато хората имат много очаквания към нас, това може да ни повлияе, защото ни стоварва много напрежение. Но пък смело мога да твърдя, че се представяме много достойно досега. Доколкото е възможно се опитвам да туширам това напрежение като капитан, но не е лесна задача. Все пак първенството вече е доста разпространено, доста внимание се обръща, както и вие започнахте да се интересувате повече. Какво им казвам на момичетата? Да са спокойни най-вече, защото в нашия отбор най-силното качество е колективът и когато си помагаме, спокойствието е най-важно. Това е и нашата тайна за успеха – колективът, който сме изградили, много ни дърпа напред.
Голям плюс за женския отбор на Локо (Пловдив) е и фактът, че тимът играе част от двубоите си на „Лаута“ – там, където сили мери и мъжкият представителен тим.
Всеки път, когато стъпим на терена на мъжете, ние се чувстваме великолепно. Изпитваме огромно удоволствие от това да излезем на този терен.
А голямата цел пред Диана-Михаела и останалите момичета в женското първенство е да играят на още по-впечатляващи терени, особено след завръщането на националния ни тим на голямата сцена.
Със засилването на конкуренцията, наистина качеството на националния отбор ще бъде вдигнато. Едно е да имаш 15 футболистки, от които да избереш 11, които да започнат мача. Друго е да имаш 60 момичета, от които трябва да си избереш група от 20. Със сигурност с повече налични хора ще забележиш най-доброто и ще има силна конкуренция, което определено ще вдигне нивото на отбора.
Шест футболистки от ЖФК Локомотив с повиквателни за България
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
Снимки: Борислав Трошев