Даниел Димов пред Sportal.bg: за любовта, грешната представа за футболистите и играта, която променя живота му завинаги

“Семейството е най-важното нещо на света”, казваше Принцеса Даяна. Думи, които са още по-хубави, когато се виждат доказателства за това. А от семейството на капитана на Черно море Даниел Димов лъха толкова много любов от тази истинската, която не може да бъде скрита. Дори след 10 години заедно, двамата със съпругата си Силвена се държат като влюбени тийнейджъри. За да бъде пълна семейната идилия, на въпросите на Sportal.bg отговаряха и двете им дъщери Стефани и Далия, които добавиха допълнителна доза смях към изключително забавната ни среща на чаша чай и шоколад. В най-откровеното си интервю заедно, двамата разбиха представите за типична футболна двойка, споделиха интересни подробности от съвместния си живот, а децата издадоха как се справя баща им в кухнята.

- Как избягахте от типичния образ на футболна двойка?
- Силвена: Oбщоприетата представа за футболист в България е страшно грешна. Нито Даниел е такъв, нито някой от колегите му.

- Какъв?
- Силвена: Такъв, какъвто си мислят всички, че е. Според мен е абсолютно грешна представата, че футболистите са повърхностни и женкари. Има и такива, но те са във всяка сфера. Категорично съм на друго мнение. Майка ми беше много притеснена, когато се омъжих за него. Каза ми: „Баща ти е виновен, защото от малка те води по стадиони и ти сега ще се омъжиш за футболист.” Но когато го опозна, видя, че е свястно момче. Той беше на 22 години, когато се оженихме. Да речем, че тогава просто не е общувал с женкарите.
- Даниел: Не, просто много рано се ожених. Много млад. Това ме спаси (смее се).
- Силвена: Начинът им на живот е такъв. Особено, ако играят в чужбина, те са сами. Искаш, не искаш се жениш млад, правиш семейство млад.
- Даниел: Не е така. Е, ние затова ли се оженихме? (смях)
- Силвена: Аз мисля, че е така. В Разград защо всички са бременни – няма какво друго да се прави. Ние бяхме в две страни в чужбина и на двете места аз бях бременна.
- Даниел: Всеки сам си избира.

- Вие как успяхте да не посегнете към пластичната хирургия и по-сериозните разкрасителни процедури, както е очевидно, че правят повечето футболни съпруги?
- Силвена: Лятото бях на плаж с един известен фризьор и той ми каза, че за първи път вижда футболна съпруга без силикон. Не разбрах комплимент ли е това (смее се).  Сега е модерно да се правят процедури и всички да изглеждат така.
- Даниел: Клишета. Има много клишета и при футболистите и при футболните съпруги.

- Това ли е всъщност приетия образ на типичен футболист – цяла вечер по заведенията и в компанията на красиви жени?
- Даниел: Това е клишето, което се създава за тях. Всеки човек е различен. Да, може би повечето момчета искат да излизат и са търсени от момичетата. В крайна сметка в това няма нищо лошо. Просто всеки сам определя пътя, по който иска да тръгне.

- А от къде тръгна това клише? Каква роля играят парите?
- Даниел: Може би при всеки, който се види в крехка възраст с възможности се получава така. Съвсем естествено е да се главозамаеш и вниманието към теб да се увеличи. Конкретно за себе си мога да кажа, че на 20 години се чувствах закъснял. Така го усещах отвътре. Бях готов, бях узрял и затова се ожених толкова млад.

- Всъщност Вие на 13 години сте започнал да живеете сам. Как повлия това на живота Ви?
- Даниел: Със сигурност има някакво влияние. Поемаш повече отговорности, израстваш, когато си от такава възраст сам. Живеех на квартира в една стая.

- С какво Ви се налагаше да се сблъскате на тази възраст сам?
- Даниел: Ооо, депресията е жестока на тази възраст, особено, когато от малък град отидеш в голям е много тежко. В началото имаш доста колебливи моменти и си задаваш много въпроси. Чудиш се дали ще можеш да успееш.

- Футболът обаче Ви е детската мечта...
- Даниел: Да, това ми е беше мечтата и затова издържах. Ако се бях върнал, трябваше да се откажа да играя в отбор като Черно море. Това беше много голяма стъпка.

- Чувствал ли сте се безсилен?
- Даниел: Безсилен чак не. Ядосвал съм се, че няма кой да ми помогне, но неволята е най-добрият приятел в такъв момент.

- Как се справяхте с готвенето?
- Даниел: А, имах много добра рецепта (смее се). Имах един сак, който не можех да вдигна от земята, пълен с буркани за цяла седмица. На хората ще им се стори нереално чак. Бургерите и МакДоналдс дойдоха доста по-късно.
- Силвена: Това си беше лукс тогава. Струваха 10 лева и си спомням, че толкова ми даваха за седмица. Хем аз разполагах, другите деца имаха по 5 лева на седмица. А едно меню в МакДонладс беше 10 лева.
- Даниел: Ето това е разликата. Аз имах 15 лева на седмица, но трябваше всичко да си купувам. Трябваше и на училище да ходя, автобус да плащам, всичко.
- Силвена: А най-интересното е, че моят племенник сега върви по неговите стъпки във футбола, но пък гледат да не му развиват футболната кариера.

- Защо?
- Силвена: Защото честно казано много малко момчета успяват. В един момент трябва да избереш футбола или ученето.
- Даниел: Е, винаги го е имало това.

- Но Даниел е избрал футбола.
- Силвена: Да, но ако не беше успял щеше да е без професия.
- Даниел: Никога не можеш да знаеш какво може да се случи.
- Силвена: Моят племенник тренира доста далеч и той трябва да си хване автобус и да отиде там. Днешните деца не го правят.
- Даниел: Точно това е проблемът на днешните деца. Аз съм сменял по два автобуса и пак съм ходил на тренировки.
- Силвена: Децата сега не мислят по този начин.
- Даниел: Времената са различни.
- Силвена: В тази възраст, в която ти си ходил сам с автобус на тренировка, мен ме водиха на училище с кола, а живеех на 10 минути.
- Даниел: Аз и ти нямаме база за сравнение с тези 10 лева на седмица за училище (смях).
- Силвена: Аз мога само да му се възхищавам за този живот, който той е живял, защото това калява страшен характер.
- Даниел: Тогава всички го правеха. Сега и на мен ми се вижда странно да си хванеш два автобуса, да пътуваш. По-различно е.
- Силвена: Сега по-скоро децата не са толкова отдадени на футбола, защото няма и толкова големи звезди в България.
- Даниел: Не съм съгласен, защото в нашата школа има такива деца.

- Какво се промени толкова много?
- Даниел: Игрите, на които играехме преди, сега ги няма. Изчезнаха. Рядко срещано е да видиш деца да играят футбол навън. Със сигурност има вече по-добри условия от преди. Има площадки, където могат да играят. По време на двуседмичното онлайн обучение...
- Силвена: Беше една седмица.
- Даниел: На мен ми се видя повече (смях). Та по това време видях как 7-годишната ми дъщеря говори с приятелите си за някакви игри на телефона с толкова сериозни термини, от които аз нищо не разбрах.
- Силвена: Връстниците на Стефани имат Инстаграм, Тик Ток. Аз съм забранила тези неща. Тя дори няма телефон. В крайна сметка трябва да са деца.

- Да Ви върна във времето, когато бяхте на 13 години. Какво имаше в тези буркани, за които си говорихме преди малко?
- Даниел: Изял съм всичко от там и се надявам се да не се връщам към това. Колегите, които са били с мен са живеели по същия начин. По това време това беше. Сега гледам да избягам бурканите (смее се).

- С какво го глезите?
- Силвена: С всичко, но той заслужава. Той е един типичен български мъж. Жената слага, вдига масата, той си стои и си гледа, но той заслужава.
- Даниел: Е, с три жени, ако трябва и аз да слагам и да вдигам (смях).
- Силвена: Чак такова глезене на мъжа не съм виждала в моето семейство. Той си е разглезен.

- Какво Ви е дал футболът?
- Даниел: Като започнем от изграждане на личност, характер, дисциплина, отговорност. Това са неща, които при първите стъпки и на тази възраст трудно се създават.

- А какво Ви отне?
- Даниел: Да бъда с роднините на празниците. Когато приятелите ми излизаха и се събираха по някакъв повод, аз да не съм там. На 31 години съм и последните 10 години не съм си празнувал рождения ден, поне заедно, с когото аз искам. Много неща ми е дал футболът, да кажем, не толкова ми е отнел.

- Как Ви промени Силвена?
- Даниел: Още има да ме променя. Шегувам се. Просто моят характер е малко по-остър, по-директен. Максималист съм.
- Силвена: В един момент трябваше някой да отстъпи и това трябваше да бъда аз. Той ми показа, че просто не търпи жени, които тропат с крак. А аз бях точно такава – разглезена. Бях страшно разглезена, но той ми каза, че така не става в живота. Видях, че трябваше да се оставя да бъда жена, в което няма нищо лошо. Според мен пък той стана по-спокоен.
- Даниел: По-улегнал съм след раждането на децата, по-смирен, по-обран. Мисля преди да действам, понякога (смее се).

- Защо футбол, а не баскетбол или волейбол?
- Даниел: А, ние може да добавим и шах, тенис, плуване. Паралелно бях футболист и баскетболист. И бадминтон играех. В малкия град като можеш да скачаш и да бягаш ставаш за всичко.
- Силвена: Какъвто спорт е имало там, той се е занимавал с него. Беше награден за цялостен принос в спорта в Шабла миналата година. Почувствах се много горда. Бях забравила какво е да гледаш някого с надежда, както го гледаха малките деца. Защото в малките градове все още има малки деца.

- В малките градове има и надежда.
- Даниел: Да, много правилно казано.

- Нека да се върнем на баскетбола...
- Даниел: Играех общо взето, докато не ми поставиха въпроса да избирам между баскетбола и футбола.

- Кой е най-големият гаф, който сте правил във футбола?
- Даниел: Когато дойдох на 13 години във Варна си забравих обувките. Иначе нямам някакви изцепки.

- А кой е най-големият му гаф в семейния живот?
- Силвена: Той много обича да ми прави изненади, много е романтичен.
- Даниел: Не, не съм много романтичен, обаче станах. Ето това е промяната.
- Силвена: Прави ми изненади. Иска да импровизира. За петата ни годишнина бяхме в един ресторант и идва сервитьорът с букет и една кутия. Като я отворих – перли. Кога съм носила перли? (смее се).
- Даниел: Е, имал съм лоши съветници. Няма мъж, който да знае какво да купи.
- Силвена: Миналата година бяхме в Турция за Свети Валентин. Пак романтика. Валеше дъжд, децата реват отзад в колата, умряхме от студ в ресторанта и вече нямаше накъде да стане по-зле. И пак една кутия и отварям –  пръстен със змия увита около един камък.
- Даниел: В магазините са най-лошите съветници. Те искат да го продадат и аз като не знам какво и взимам.
- Силвена: И ми вика: „Ти нали си екстравагантна, обичаш такива неща”. С какъв акъл ще го сложа това нещо (смях).

- Явно не Ви е силата в избора на подаръци, затова да се върнем към футбола. Как се промени играта в последните години в България?
- Даниел: Поне футболът е по – интересен в последните години. Долу-горе силите са изравнени, с изключение на един-два отбора. Всички се знаем и няма с какво да се изненадаме. Условията - горе-долу, криво-ляво, има осветление. Няма как нивото да стане по-добро, като условията не са добри. Всички правят инвестиции и надграждат, а ние нямаме президент на БФС. Как да станат нещата?!

- А какво е различното в самата игра?
- Даниел: Сега футболистите са толкова защитени, че при най-малки докосвания, вдигания на ръце, посягания се пазят отвсякъде. Когато аз израствах нещата не бяха така. Още от тунелчето те почваха по различен начин. В съблекалнята не бяха както сега.

- Изяждал ли сте шамари?
- Даниел: Всеки е минал през шамари. Това си е нещо нормално. Тогава нещата бяха такива и може би това също помага за нашето развитие.

- Сега футболистите разглезени ли са?
- Даниел: Аз съм в съблекалня с около 15 млади момчета..

- Струва ми се, че в Черно море са малко по-различни. Не са като в грандовете.
- Даниел: Там звезделеят. Тук са добри момчета, школата е добра и имат поле за изява. Много е важно да имаш някакъв стимул. За всеки един млад футболист е много важно колко високо се цели и какво иска да постигне. Ако се задоволява с това да играе в първия отбор и да си взема някаква заплатка, добре. Той ще остане тук.

- Може би много играчи искат да играят, но нещо не им се получава.
- Даниел: Трябва да покажат желание. Само с искам не става. Трябва да дадат заявка за това. Трябва да види този треньор, че ти имаш амбицията да го постигнеш. Амбицията за мен винаги е била най-важна, да си поставиш висока цел и да си я гониш.

- От кои футболисти сте опитал да откраднете нещо?
- Даниел: По наше време не даваха толкова много мачове. Човек се учи постоянно, но само за 10 години колко много се е променил футболът тактически, позиционно, схеми.

- По-сложен ли стана футболът?
- Даниел: Донякъде да. Преди си беше класически. По-простичко, но пък имаше много големи футболисти. Това е странно. Ако изхождаме от нас, от това, което ние сме преживяли – когато излизахме в квартала да играем имаше по 20 човека и оставаха още 10 навън. А сега няма никой.

- А футболът на улицата колко помага?
- Даниел: Чисто координационно ти си подготвен още от улицата. От там знаеш най-елементарните стъпки. Докато сега за един час на тренировка децата трябва да учат координация, пасове, поемания и т.н., да не говорим как се научават. А тогава играеш на поляната, на цимента, горе-долу координационно, технически си подготвен.

- Коя е целта, която не успяхте да постигнете до този момент?
- Даниел: Исках да се реализирам в много по-голямо първенство, като цяло да играя в чужбина. Другата ми болка и мечта е националният отбор.

- А чувствате ли се готов сега за националния отбор, защото виждаме, че там годините нямат значение.
- Даниел: Със сигурност съм по-подготвен сега, отколкото преди. Опитът си е голямо предимство. Гледаме момчета на 18-19 години, на които им дават да се изявяват в националния отбор. Няма лошо, но не можеш да ги сравниш с един футболист, който има зад гърба си 200-300 мача. Винаги съм казвал, че националният отбор не е за млади и стари, защото постоянно се говори за някакво подмладяване, там трябва да се викат най-добрите футболисти, които са в най-доброто състояние. Независимо на каква възраст. Във футбола години не играят. Който го може, го може. 

- Какво сте искал да можете да правите във футбола, но все още не можете?
- Даниел: И аз искам да съм така техничен, да прескачам топката. В интерес на истината като по-малък бях по-бързичък, по-нисичък, по-техничен, но много бързо израснах (за две години 15 см) и от там ме преориентираха към друга позиция. Бях крило, офанзивен халф, дефанзивен. Само нападател не станах. Сега, ако имах избор щях да бъда нападател.

- А Вие какво знаете за футбола?
- Силвена: Не много. Например знам какво е засада, но не мога да я видя никога.
- Даниел: Аз не съм сигурен, че знаеш.
- Силвена: Знам, но не мога да я видя.
- Даниел: Те и съдиите не могат да я видят.
- Силвена: В общи линии аз харесвам такива футболисти като него – агресивни, които се виждат на терена. Дори ми харесва, когато има лек сблъсък на характери. Спортът за това е спорт. Трябва да има агресия, трябва да има хъс. Затова много ми харесва атмосферата на футбола.

- Дали вашите дъщери ще издадат нещо интересно от живота ви. Я, ми кажете на вас хареса ли ви пръстена със змията?
- Далия: Мамо, къде го остави?
- Силвена: Върнах го в магазина и си взех колие.
- Стефани: Мамо, змия ли си?
- Силвена: Явно съм (смее се).
- Даниел: Аз пък дори не бях видял, че е змия (смее се).

- Баща ви може ли да готви?
- Далия: Да, салата.
- Даниел: Май само шопска салата мога да правя (смее се).
- Стефани: Когато мама е в Турция тати за вечеря прави сандвичи с шунка. Иначе реже суджук по цял ден.

- Даниел: Дали, ти каква ще станеш като пораснеш?
- Далия: Е, разбира се, че майка.
- Силвена: То горкото покрай мен си мисли, че може да си само майка в този живот (смее се).

- А вие как глезите мама и тате?
- Стефани: Аз ги глезя с подаръци. Правя им картички или пиша на голям лист „Обичам Ви мамо и тате”.
- Далия: Веднъж направих с кака закуска за мама и тате.

- Каква закуска?
- Далия: Следобедна - кисело мляко с овес, бадеми, орехи и....чаша вино. (следва луд смях)

- Гледате ли футбол?
- Далия: Най-скучното нещо на света, но все пак аз гледам понякога.
- Стефани: Аз нямам никакъв интерес.
- Далия: Е, тя е тийнейджърка, а аз съм фъстък.

- Ядосвате ли се на баща ви като направи нещо грешно?
- Далия: Бия го по дупето, но си почивам повече.
- Силвена: Онзи ден гледа и вика „ Айде бе баща ти” (смее се).

- Ако животът ви беше филм как щеше да се казва?
- Даниел: Някакво пътешествие трябва да е.
- Силвена: Безкрайна приказка. Супер добре си живеем.

Мая Димитрова

Следвай ни: