Маги Христова за спорта, който изгражда лидери

Спортът ме е направил характер, лидер и човек, който си отстоява мнението, казва за себе си Миглена Христова – една от най-успешните хандбалистки в историята на “Етър-64”. С богата състезателна кариера зад гърба си, която все още продължава, и вече с нова тръпка и предизвикателство – треньорството.

Маги е родом от Габрово, където още в първи клас се насочва към хандбала. Тренира и лека атлетика, но скоро се наложило да избира между двата спорта. Е, майка я записала и на уроци по флейта, но тя бягала от уроците да ходи на тренировки и това се разкрило чак след три месеца, когато боят не се разминал… Маги не се притеснява да се определя като “спортна дивачка”.

17-годишна идва в “Етър-64” и от самото начало е в женския отбор, но първата година адаптацията е много трудна. От 1998 г. играе редовно, а първата титла идва през 2002 г. Днес двете със Соня Богданова са най-титулованите състезателки на тима по спечелени титли и купи. Маги Христова обаче отдавна им е изгубила броя и признава, че не помни цифри – нито на отличията, нито дори и на даден резултат след мача. Важна е самата победа.

На 18 г. влиза и в националния отбор за жени. “Бях най-малка, следващата беше на 23… Носех топките, ходех след Весела Милчева и я копирах, гледах я какво прави. Попаднах в много силен национален отбор, те станаха сребърни медалистки на световното за девойки във В. Търново и Габрово през 1993 г. Мълча, ходя и ги копирам”, спомня си Маги. Но не скрива, че не вижда същото в днешното поколение. “Те казват “аз знам и мога”, въпреки че имат много да учат. Другото, което не ми харесва в тях: като свърши мачът, аз може да имам една грешка, но винаги я анализирам и търся причината за разлика от тях. Те не търсят начина, по който могат да се усъвършенстват, а смятат, че са научени. Аз обичам да си признавам грешките”, категорична е тя.

В онези години националният ни отбор бил най-силен, особено при треньорите Любозар Терзийски и Павел Дженев. Имаше 12-13 отбора в “А” група и първите шест бяха равностойни. Сега вече има поне 4 равностойни, но пък липсват достатъчно клубове в елита, няма ги центрове като София, Бургас, Варна, Благоевград…

“В “Етър-64” най-силните ми години бяха от 2002 до 2005 г., после излязох в първото си майчинство. Бяхме силна група с Биляна Гюзелева, Мая Друмева, Даниела Йорданова… Може да сме били до 3 ч. на дискотека, но бяхме първи на тренировките”, казва Маги Христова.В сегашния отбор има възрастова разлика, има доста по-млади момичета. Не пречи да общува дори с 18-годишните, но в мачовете усеща голямата отговорност. “Харесвам тактиката на Йонка Генчева да не дели състезателките на малки и големи, нейният принцип е щом си в този отбор, трябва да си извоюваш мястото”, твърди опитната състезателка.

Два пъти е напускала “Етър-64” – 2 г. в “Поморие” и после 3 г. в “Свиленград”. Там решила да спре с хандбала. Завърнала се във В. Търново и искала просто да ходи да бяга в залата, но Атанас Атанасов предложил да се върне и да помогне на отбора. Три години прекъснала и след второто майчинство, докато след първото се върнала още на третия месец.

“Като бях на 20 г. си бях казала: моите деца никога няма да играят футбол и хандбал, исках да са в индивидуалните спортове. А то точно това стана – единият започна с футбол, другият – с хандбал. Николай сега е на 14 години, още в предучилищна възраст заяви, че ще става футболист. 7 г. бе в “Етър”, станах “спортна майка” по стадионите. Но от декември м.г. вече тренира борба и казва, че е щастлив. Матей е на 11 г., той пък започна с плуване, мина на лека атлетика, но реши да тренира хандбал. Един ден отиваме на финал за Купата на България, с една приятелка загряваме и той тръгна да бие дузпи, а тя му каза: ти си роден за хандбала. Сега е в юношите на “Локомотив” (ГО) и се чувства отлично”, разказва Маги Христова. И твърдо смята, че децата благодарение на спорта градят характер, дисциплина, отговорност.

Треньорството е най-новата тръпка и дори вече любов. Захванала се случайно, след като Соня Богданова замина за чужбина и я помолила да води 11-годишните момичета. Никога не е вярвала, че ще работи с деца и ще харесва. “Когато влязох в залата и започнах да ги тренирам, след две-три седмици вече усетих привързаност. Свикваш с тези деца, имаш нужда да ги чуваш постоянно. А бях казала, че никога няма да се занимавам с деца и навремето във ВТУ прекъснах следването си точно затова. Сега обаче си възстанових студентските права и ще завърша висшето си образование. Кеф ми е, че виждам в децата тази тръпка, този хъс, които винаги са били в мен. Аз виждам деца, които са пълно копие на мен, като например Мартина Тодорова. Уникално поколение са 11-12-годишните момичета на “Етър-64”, Соня Богданова си е направила чудесен подбор. Специалистите казват, че цялото това поколение в страната е силно и ще има възможност за много добър подбор. Те имат вече основата, но трябва много работа, защото трябва да надграждат. Не отсъстват от тренировка, когато са ангажирани са готови да заработим тренировката дори в събота.

На последния турнир в Кубрат видях в децата спортна злоба, на почивката губеха с 1 гол и ревяха, защото искат да станат първи. И станаха. Щом едно 11-годишно дете не иска да се задоволи с второто място, като по-голямо, никога няма да приеме да бъде посредствено. Спортът ги учи да са лидери”, категорична е Маги Христова.

Винаги си прави равносметки и признава, че е много емоционална от треньорската зона по време на мач. Вечерта след турнира в Кубрат осъзнала, че по време на състезанието е станала 12-годишна и влязла в тяхното мислене. “Ако се видя отстрани на видео, предполагам, че много ще се смея”, признава тя, но е категорична, че ще продължи с треньорството, защото вече го усеща като призвание.

В останалото си извън хандбала време вече 6-7 г. работи като маникюристка. Харесва , защото позволява да го съчетава със спортната и треньорската кариера. Двете неща се допълват, на едното място се разтоварва от другото и обратно.

Но хандбалът още е тръпка, влече я и се играе. Щом нещата се получават, смята да играе поне още година. И ще продължи да предава опита си и да учи децата на хъс за победи.

Анатоли ПЕТРОВ, “Янтра Днес”

Следвай ни: