Пламен Константинов: Засега с Петя сме само приятели

Капитанът на националния отбор по волейбол Пламен Константинов бе определен за най-популярната личност на 2007 г. в анкета на bTV. Не е тайна, че освен успехите на игрището Пламен е и сред най-желаните ергени. Не само у нас. Преди време като играч на руския тим на град Сургут през последния сезон дъщеря на депутат от Думата се заигра с него и дори му предложи да се оженят. Наскоро Пламен бе "изловен" със спортната журналистка от ТV7 Петя Желева. Двамата се появиха на операта "Атила" в София. Той бе в елегантен тоалет на "Валентино". Засега Пламен и Петя мълчат дали това е само флирт, или нещо по-сериозно. Константинов имаше дългогодишна връзка със софиянка на име Поли, но след като волейболистът замина за Русия, се разделиха. От новия сезон той е играч на гръцкия Ираклис (Солун). Има бизнес с производство на хляб в Карлово и пицария в Божурище. Прякорът му Гибона е наследство от баща му Георги Константинов. Брат му Юлиян е оперен певец.

Играта
"Не съм се уморил от волейбол и не ми е омръзнал. Още ми доставя удоволствие и искам да е така дълго време. Пък и има ли по-хубаво нещо да се занимаваш с това, което ти харесва. Още не си поставям срокове докога ще го правя, макар че съм на 34. Ако кажа, че приключвам след олимпийските игри в Пекин, то ще е само за националния отбор. Мисля, че още мога да играя в клубен отбор. Така че не съм решил докога ще е волейболната ми кариера."

 После
"При всички положения ще искам да се занимавам с волейбол, като спра да се състезавам. Все пак това съм правил цял живот и е нормално да остана в спорта. Това обичам, това е животът ми и на спорта дължа всичко. Дори и само с бизнес да се занимавам, мисля, че пак ще намеря вратичка да съм свързан с волейбола. Не мисля, че всичко ми е ясно за тази велика игра. Жалко, че когато вече натрупаш толкова опит, не можеш да го правиш като играч, защото годините си казват думата."

 Политиката
"Интересна ми е и се информирам какво става у нас. Бях в инициативния комитет по издигане кандидатурата на Георги Първанов за президент, но само заради личните му качества. Нямам обаче партийни ангажименти с неговата партия. Не обичам крайните политики, предпочитам центристката позиция. Мисля, че там е истината. Жалко е, че повечето хора у нас гласуват като за Левски и ЦСКА и нямат представа какво е лява и дясна политика.
Мисля, че са за наше добро договорите с Русия за газта, които бяха подписани скоро. Тази държава обвърза и другите евро страни, така че не сме единствени. Това са икономически интереси и е ясно, че Русия  ще търси влияние на Балканите. Гърците имат същата политика с руснаците. Не смятам обаче, че трябва да сме обвързани само с една държава. Работата на политиците е да търсят най-доброто за страната. Със сигурност обаче не трябваше да разваляме отношенията си с Русия преди години и да загубим техните пазари. Колкото и да се съобразяваме с големите сили, трябва да гледаме нашите интереси, както сега става с кампанията за спасяване на АЕЦ "Козлодуй". Мисля, че когато сме твърди, могат само да ни уважават."

Икономиката
 "Според мен на България трябват поне няколко отрасъла, за да има стабилна икономика. Селското стопанство не е достатъчно. Затова е хубаво да запазим енергетиката, след като имаме възможности и да печелим от това. На какво друго да разчитаме? Само с голи чушки и домати не може да поддържаме икономиката. Затова политиците трябва да отстояват нашите интереси в енергетиката и туризма. Такава ни е държавата, че друго нямаме.
 Международната политика все ще я оправим, но за мен трябва повече да се работи за вътрешните неща, за да имат хората по-висок стандарт. Това е по-важно, вместо да се опитваме да се харесаме на една или друга държава."

Приятелите
 "Бил съм в над 50 държави и съм играл в 8 национални първенства. Зная гръцки, италиански, английски, полски. Класната и майка ми обясниха, че и без това си губя времето да ходя на училище, но поне да взема да науча руския. Наистина се оказа много полезен. Турски говоря, макар че се налага да си го припомням. Навсякъде, където съм бил, си има хубави и лоши страни, но не се оплаквам. Лесно създавам контакти и приятелства и почти навсякъде са ме приемали като свой след 1-2 месеца. Не мисля, че съм загубил приятелства от престоя ми в различните държави. Според мен създал съм повече връзки, отколкото съм загубил. Давам си сметка, че не мога да съм симпатичен и всички да ме харесват. Това е невъзможно."

Размерът
 "Не съм суетен, но това не значи, че ми е безразлично как съм облечен. Има марки, които харесвам, но огледалото най-добре показва кое ми отива. При мен има технически проблем заради ръста (Пламен е висок 202 см). Ако си харесам 100 неща, то със сигурност от моя размер ще има в най-добрия случай само 5."

Операта
 "Във всички стилове има хубави парчета. Още като малък разбрах, че мен музиката не ме привлича до полуда. Мога да свиря някак си на пиано, но нищо повече. Като дете дори си правехме групи с китари, но само толкова. С брат ми сме правили дуети, но беше много отдавна. Опери обаче не сме пели. Дори и не съм се пробвал да пея опера, макар че имам слух за музиката. Любима опера? Трудно мога да кажа коя е. Харесвам тези, в които пее брат ми, а скоро се представи страхотно в "Атила" на Верди. Може би тази постановка ми харесва, макар да казват, че това не е най-доброто на Верди."

Сцената
 "Има страшно общи неща между професията на брат ми и моята, колкото и да е странно. Има основни закони, които важат за почти всички професии. Не се чуваме по телефона да си даваме кураж с брат ми преди важни мачове или постановки. Дори ми е смешно да си представя, че ще си говорим по телефона по този повод. Не сме сантиментални и не се нуждаем от такова нещо, ние не сме деликатни характери."

Алеко
 "Известно е, че Алеко Константинов ми се пада прапрачичо. Упреквам се, че знам много по-малко за него, отколкото искам. Преди седмица се уговорихме с Ваньо Шарков (депутат), който е живял доста време в Свищов. Той обеща да ме разведе тази година по Алековите места. Надявам се да науча още неща за този велик българин. Щастливеца е уникален за мен. По повод честванията в началото на годината отново взех да чета "Бай Ганьо". Не мога да проумея как този човек продължава да е актуален и след 120 години. Много ми се иска сегашните избиратели - роми, турци и българи, да я прочетат и да видят като на огледало колко е жалко и смешно това, което правят. Ще разберат колко е унизително и ако има нещо човешко в тях, ще ги досрамее. Оказва се, че купуването на гласове се прави от векове по един и същи начин - с кебапчетата, софрите и с по 5 лева на калпак, както и с шашмите в избирателните комисии. Бай Ганьо дори се надсмива на европейските избори, които щели да са честни. Същото е както сега и е жалко. А героите, сякаш виждаме политиците, които сега ни заобикалят. Ооо, как Алеко няма да хареса, че играя волейбол? Сигурен съм, че щеше да одобри избора ми, както и този на брат ми. Не забравяйте, че именно Щастливеца е създал туристическото движение в България, така че няма как да не ме хареса като волейболист. Вярно, че съм обиколил много места в България, но като дете нямах книжка за 100-те туристически обекта. Така че май и в тази насока съм длъжник на Алеко."

Скитничеството
"Омръзна ми чергарският начин на живот, защото постоянно съм готов за път с пълните куфари. След време пък сигурно ще ми липсва. Близките все ми казват, че си живея хубаво и обикалям света. Аз пък искам да се кротна, да поостана някъде и да не стягам непрекъснато багажа. Такъв е животът обаче, всеки иска това, което няма. Доскоро живеех на хотел в Солун, но от няколко дни се преместих в апартамент. Не обичам да готвя, но някои дребни неща мога да правя. Не съм кулинар и повече ям навън. Не се виждам как ще тренирам 2 пъти и в промеждутъка да седна да готвя. Няма как да стане."

Гибона
"Не ме обижда този прякор. Пък и аз съм малкият Гибон, а по-често ме наричат с умалителното Гиби. Това идва от баща ми, който също е много висок. Така са го кръстили в казармата, защото издържал да виси най-дълго на лоста. Заради дългите му ръце го нарекли така, но пък спечелил бас с другите войници. Така той е големият Гибон, а ние сме малките. Няма нищо обидно в прякора и не е свързан с визията ми."

Гаджето
 "Засега с Петя Желева сме само приятели. Времето ще покаже какво ще излезе от тази връзка. Преди все ме тормозеха кога ще се женя, за коя ще се женя и т.н. Нека личният ми живот остане тайна."

Георги Делчев, "Стандарт"

Следвай ни: