Беззащитните "лъвове"

Българският национален отбор взе 4 важни точки в двата си мача от световните квалификации в последната седмица и запази шансове за класиране на Мондиал 2010. Не бяха много оптимистите преди срещата с Ейре, но от Дъблин си тръгнахме непобедени. Добрият резултат в ирландската столица бе последван от домакинска победа с 2:0 срещу Кипър и участието на световното първенство в ЮАР догодина вече не изглежда чак толкова химерично. Дотук добре. Истинският тест обаче ще бъде през юни срещу Ейре. Тогава ще се види дали действително националният ни отбор има сили за участие на световно първенство. За да вземат този тест обаче селекционерът Станимир Стоилов и неговите футболисти ще трябва да поработят доста върху слабостите в играта на отбора, а основните слабости в играта ни са свързани със защитата. Това се видя и в двете срещи, макар че в мача с Ейре, в който "лъвовете" най-сетне показаха зъбите си, те не изглеждаха чак толкова уязвими, колкото няколко дни по-късно в София. Срещу Кипър обаче "лъвовете" твърде често не успяваха да опазят тила си. Вярно е, че два пъти ухапаха фатално своята жертва, но наред с това, когато противникът атакуваше, изглеждаха, твърде, твърде беззащитни.

Може и да звучи малко странно, но не отсъствието на Димитър Бербатов и Мартин Петров бе най-големият проблем пред Стоилов в двете световни квалификации тези дни. Разбира се, отсъствието на ключови фигури като двете ни, играещи в Англия звезди няма как да не отнеме от силата на отбора. Тимът ни не може да бъде същият без пробивите, хъса, лидерските качества и решаващите голове на Мартин, а без Димитър класата на отбора, която и без това не е космическа, няма как да не спадне сериозно. Така че, липсата на двамата ни основни футболисти в атака няма как да не се усети. Но е факт, че в тези два мача не изглеждахме зле в атака и основните ни трудности не бяха в нападение. Имаше ги комбинациите, имаше ги пробивите и центриранията, срещу Кипър видяхме два красиви български гола. Естествено, от завършващия удар може да се желае още много, но Бербатов и Мартин Петров също не са застраховани против пропуски, а понякога просто е нужен и малко късмет.

С малко повече късмет Ивелин Попов можеше да вкара и втори гол срещу Кипър, но 4-5 сантиметра го лишиха от красиво попадение, което щеше да реши мача. Но, разбира се, да се оплакваме от липса на късмет точно в мача с кипърците би било малко нахално.

Бербатов и Мартин биха липсвали на всеки отбор, не само на България. Но особено срещу отбора от Острова на Афродита се усети и липсата на нещо не по-малко важно - усети се липсата на стабилна защита. А тя е задължителна за отбор, който има претенциите да играе на световно първенство. И ако в Дъблин, след кошмарното начало и индивидуалната грешка на Томашич, отбраната ни като цяло се справи, въпреки че далеч не бе перфектна и не липсваха критични моменти пред Иванков, то срещу Кипър в защита бяхме безобразни и при друго стечение на обстоятелствата победата ни можеше и да ни се изплъзне или най-малкото да бъде не просто трудна, а направо изстрадана. Е, кипърците не успяха да накажат грешките ни в отбрана, но по-класни отбори по всяка вероятност биха го сторили, а за съжаление симпатичният швед Мартин Инваргсон няма да ни бъде рефер във всеки мач. Ето защо, най-сериозният проблем пред селекционера на България, ахилесовата пета на националния ни тим в тези две срещи бе защитата. Всъщност, открай време това е слабото място на представителния ни тим и това е една от основните причини за това, че толкова често пропускаме финалите на европейски или световни първенства въпреки наличието на футболисти като Стилиян Петров, Валери Божинов, Мартин Петров и Димитър Бербатов.

Струва си да се върнем още веднъж на мача с Кипър, за да си припомним колко зле наистина играхме в защита. Ако бяхме успели да вкараме бързо второ попадение, вероятно щяхме да откажем кипърците и всичко щеше да е много, много по-лесно. Само че невинаги един мач може да се развие като приказка. И в момента, в който Кипър поизравни играта и погледна по-сериозно към нашата врата, си пролича ясно къде са най-големите проблеми в играта ни - грешките в нашата отбрана се заредиха една след друга. Още през първото полувреме на един от най-добрите на терена - Станислав Ангелов, му се наложи да се намесва решително пред нашата врата, а през второто Пелето повтори упражнението и изби от голлинията. Илиян Стоянов сгреши сериозно на два пъти в края на първата част, като втория път изпълнението му бе просто недопустимо. Нескопосаната му игра с глава изведе противников играч сам срещу Иванков и принуди закъснелия Станислав Манолев да извърши нарушение за червен картон. Е, червен картон, за наше щастие, странно защо не последва, но червената лампичка светна. И продължи да свети и през второто полувреме, когато и Игор Томашич твърде леко изпусна противников играч, който се озова в чиста голова позиция. Мачът с Кипър доказа категорично, че именно сигурната защита е това, което най-много липсва на националния ни отбор.

Не че Ейре е някакво страшилище, но за да разчитаме на пълен успех срещу тима на Джовани Трапатони в София през юни, а само такъв би ни удовлетворил, отбраната ни трябва да е далеч по-надеждна. Разбира се, не можем да очакваме, че за 90 минути на Иванков няма да му се наложи да се намеси решително поне веднъж, особено срещу сериозен отбор. Въпросът е да бъдат сведени до минимум елементарните грешки, с които сами си усложняваме живота, детинските грешки, които обикновено са наказвани от противника. Така, че през тези два месеца, които остават до мача с Ейре, защитата е аспектът от играта на националния ни отбор, който най-много плаче за ремонт. Присъствието в титулярната единайсеторка на Бербатов, Мартин Петров или Божинов няма да промени факта, че Радостин Кишишев е вече почти на 35, че Илиян Стоянов и Игор Томашич са на по 32 и не са най-надеждната двойка централни защитници. Да, вярно е, че последните двама са много опитни и срещу Ейре като цяло оправдаха решението на Стоилов да заложи на тях, макар че хърватинът с български паспорт в отделни моменти сериозно издишаше. И на двамата обаче им липсва необходимото постоянство, често реагират твърде бавно, лесно губят персоналните двубои и ако срещу Кипър това не се оказа фатално, то в други дни тези слабости спокойно могат да бъдат наказани. Срещу Кипър Томашич с нищо не промени впечатлението за несигурност в играта му от мача с ирландците, докато Коловати бе просто трагичен. Опитът си е опит, но и двамата вече не са първа младост и срещу Кипър може би станаха жертви и на умората. През септември също ни предстоят два мача в рамките на 4 дни, а световното първенство, ако, Дай Боже, все пак успеем да се класираме за него, e продължителен и тежък турнир и на националния отбор ще са му нужни свежи, енергични, футболисти, способни да поддържат едно постоянно ниво на изявите си. Опитът не помогна на Стоянов в ситуацията със спестения червен картон на Манолев. Опитът олеква и при Томашич, когато от другата страна на везните сложим слабата форма или може би спадналото вече ниво на игра на хърватина. Може би нямаше да е погрешно решение ако за мача с Кипър Мъри бе заложил на централна двойка бранители Томашич - Топузаков. Двамата играха няколко сезона заедно в Левски, бяха сред главните действащи лица в "синята" приказка в Европа и би могло да се предположи, че синхронът между тях няма да е по-лош от синхрона между Томашич и Коловати, а и при Топчо факторът умора нямаше да го има. По-важното обаче е Стоилов да намери в близките месеци подходящите изпълнители, може би нови лица, с които защитата ни да има по-свеж вид и да е поне малко по-сигурна. Дали Мъри Стоилов ще даде шанс на младия Иван Иванов, дали ще върне в състава състезаващия се в силното руско първенство Валентин Илиев или ще потърси други варианти, това вече си е въпрос на треньорско виждане. Но нуждата от подмладяване, от освежаване на отбраната ни е осезаема, а затягането на защитата ни - задължително, ако искаме да имаме един конкурентноспособен национален отбор.

Представителният ни тим е правил силни мачове в защита и след края на златното поколение. Достатъчно е да си спомним за мача с Англия на "Уембли" (0:0) през 1998, за победата над Белгия с 2:0 през 2002 година или за успеха със същия резултат над Хърватия в София малко след срещата в Брюксел. За да има успех, сегашният ни национален отбор има нужда не само от големите мачове на Мартин Петров и головете на Димитър Бербатов. Отборът ни има нужда и от силни изяви на бранителите. Само тогава националният ни тим може да се надява на нещо по-сериозно. Само тогава може да бъде взет юнският тест и само тогава можем да се надяваме, че няма да бъдем скъсани на септемврийската сесия.