Как момчето, което препарира великия Шмайхел, стана Голмайсторът на България

Вчера България победи Малта с 4:1 в последната си среща за 2009 г. Въпреки че завършиха годината с положителен баланс - 5 победи (Кипър, Латвия, Черна гора, Грузия, Малта), 4 равенства (Швейцария, два пъти с Ейре, Шахтьор) и две загуби (Италия, Кипър), "трикольорите" не се класираха за трето поред Световно първенство. Тези факти обаче ще останат само за статистиката. Това, което наистина ще остане за историята, е постижението на Димитър Бербатов. С двата си гола снощи той окончателно се легитимира като голмайстор №1 на националния тим, със своите 48 гола, срещу 47 за досегашния лидер Христо Бонев. Нещо, в което едва ли някой се е съмнявал, още когато току-що навършилият 20 години младеж се разписа срещу Чили за първи път с националната фланелка.

Моментът, който окончателно легитимира Бербо и който го изстреля в друга орбита, бе попадението му срещу Дания. В началната фаза на квалификациите за Мондиал 2002, при резултат 0:1, младокът влезе като резерва и с кинжален удар прониза великия Петър Шмайхел за 1:1. Няколко месеца по-късно благоевградчанинът се завърна на "Българска армия", вече като играч на Байер (Леверкузен), и донесе ключовата победа с 2:1 срещу Исландия с попадение минута преди края. За съжаление, България не се класира на Световното, но вече утвърждаващият се в Германия нападател завърши квалификациите с 5 гола. Нападателят не пропускаше възможността да се разписва и в контроли, като от головите му умения през 2002 г. пострада и тогава световният вицешампион Германия.

Следващият квалификационен цикъл безспорно бе най-добрият за Митко с националната фланелка. Той се разписа 6 пъти, като ще се запомнят попаденията му в ключовите двубои срещу преките ни съперници в групата - Хърватия и Белгия. Срещу хърватите Бербо даде гениален пас на Стилиян Петров за 1:0, контузи се, но остана на терена, за да направи 2:0 и едва тогава напусна под аплодисментите на 43 000 на претъпкания "Васил Левски". По този начин България успя за последен път, засега, да се класира на голям форум - Евро 2004.

Там обаче вече утвърдилият се на европейската сцена българин, беше зорко охраняван от поне по двама здрави шведи, датчани и италианци и не можа да се разпише нито веднъж. От този период започнаха и критиките към него, че се пази за клубния си тим, че не се раздава с националната фланелка и т.н. Всъщност, просто България вече беше зависима от своя №9, особено след напускането и на последния от "Златното поколение" - Красимир Балъков. Цялата игра се въртеше около Бербо, което не беше тайна за никой съперников наставник и винаги до него бдяха поне по двама.

Това обаче не пречеше кой знае колко на топнападателя ни, който се разписа цели 7 пъти. Головете на вече състезаващия се за Тотнъм играч, обаче се оказаха недостатъчни за класиране на Мондиала в Германия.

Последваха нови провали в квалификациите и куп нови голове за нашата деветка, за да се стигне до вчерашната среща с Малта и заветното подобряване на рекорда. През цялото това време благоевградчанинът изтърпя какви ли не критики - не играе за родината, пази се за своя клуб (вече Манчестър Юнайтед) и т.н. Той обаче нито веднъж не отвърна на тях, а правеше това, което умее най-добре - да бележи.

И накрая съвсем спокойно може да се направи прогнозата, че докато рекорда на Христо Бонев трая 30 години, то този на Бербатов може да устои много повече, с оглед на следващите играчи, които идват отдолу. Така че, нека да се радваме и да оценяваме богатството, което имаме в момента, защото след няколко години и то няма да ни е останало.  

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe