Направо не е за вярване, че след дерби с вулканичен заряд като “Левски” - ЦСКА се говори за всичко друго, но не и за съдията. А обикновено той е любимата “дъвка” в устите на футболисти, треньори, началници и запалянковци. В името на рекорда рефер №1 у нас в последните години Антон Генов свири за 11-и път най-големия мач в клубния ни футбол. С който ръководените от доайена срещи в “А” група набъбнаха до 239. Генов има във визитката си и над 70 международни двубоя. Той и приключилият кариерата си Атанас Узунов са единствените български главни съдии, ръководили мачове в Шампионската лига.
Два дни след вечното дерби, когато “сините” още ближат рани от загубата, а “червените” още изтрезняват от опияняващата победа с 3:1 на “Герена”, Генов отново изпълнява сериозен наряд. Роденият в Габрово ветеринарен лекар ръководи окрупнената нова софийска областна дирекция на Българската агенция по безопасност на храните. В “мача” под жезъла на елитния съдия участват 215 “играчи” - служители на структурата, в която за футбол се говори само в коридорите и по изключение. Иначе темата е какви храни се пускат на пазара.
- Господин Генов, народът още говори за “Левски” и ЦСКА, а вие - за домати и краставици...
- И млека, и меса, и други храни. Това ми е работата.
- Рядко съдия след такова дерби е спокоен...
- Аз бях спокоен и преди, и по време на мача. А сега съм още по-спокоен. В интерес на истината, както винаги, вечерта след срещата всичко ми премина като насън.
- Какво имате предвид?
- В съзнанието ми се върнаха всички ситуации и спорни моменти. Мачът се завъртя като на кино. После заспах и в неделя сутринта дербито вече стана минало.
- Гледахте ли повторенията по телевизията?
- Все още не съм. Имам навик да взимам диск със запис и да го гледам в по-спокойна обстановка. Досега не съм имал време да го направя. В неделя използвах следобеда за възстановителни процедури, тъй като вече съм на възраст. Но целият мач още ми е в главата.
- Имахте ли колебания за някоя от ситуациите?
- За нито една ситуация, решавам ги за секунди. След като ги разгледах пак “като на кино”, може и да имам колебания. Безгрешни хора няма. Може би бих решил по друг начин една-две ситуации. Но не са решаващи.
- Свързани ли са с картоните?
- (усмихва се) Да, свързани са с картони и с цвета на картоните. Не става въпрос за червените, може би някой жълт - да стане червен. Но това са неща, които така съм отсъдил по време на мача и съм бил убеден, че съм прав.
- Сега не ги коментират...
- Аз много се радвам, че след такъв мач не се говори за съдийството. Бих подчертал, че това дерби за разлика от много други в последните години бе резултатно. Сега бяха вкарани четири безспорни гола. Без никакво съмнение върху тях. Отборите играха и показаха каквото могат. Лошото е, че се получиха инциденти с публиката. Но мен като съдия тези ексцеси ме вълнуват дотолкова, доколкото могат да повлияят за евентуално прекратяване на мача.
- Имаше ли подобна възможност?
- Бяхме се разбрали със СДВР, че ако се получат проблеми с публиката, може да прекратя дербито, докато се възстанови редът. Иначе аз никога не съм желал да спирам този сблъсък, тъй като не само за мен той има голяма стойност и заряд. И не бива заради няколко хулигани другите хора на стадиона и пред телевизорите да страдат и да не видят 90 минути.
- Усещаше ли се напрежение на терена?
- Напрежението го усетих на загрявката. Тогава феновете на ЦСКА бяха по-агресивни. Оградата вече беше паднала. Аз се приближих да направя оглед, но полицаите ми казаха, че имат достатъчно ресурси да предотвратят евентуално нахлуване на запалянковци. Предупредих отборите, като вкарат гол да не провокират чуждата публика, за да не стават ексцеси. И мисля, че футболистите се държаха в това отношение коректно.
- Лебедова песен ли ще е това дерби в кариерата ви?
- Като погледна назад - този мач беше един от най-добрите в кариерата ми. Но до края на годината, когато навършвам “пенсионната” за български съдия възраст, има още време. Всички 11 дербита съм свирил с необходимата доза уважение към двата отбора и самочувствие. И мисля, че съдийството ми е ставало все по-добро.
- Готов ли сте за още дербита, тъй като те явно са повече от безспорните ни съдии, които могат да ги изсвирят?
-Да, разбира се, че съм готов. Никога не съм бягал и отказвал мачове, няма да откажа и през последната си година. С моята бригада в дербито показахме, че не съдиите сме тези хора, които ще определят изхода от мачовете. А сме необходимият фактор, който ще накара отборите да покажат качество и който е по-добър на терена, да победи. Пролетният дял винаги е по-важен и по-труден от съдийска гледна точка, защото се решават титла, евротурнири, изпадащи. Сега с колегите трябва да се мобилизираме и да покажем, че съдийството е поне на нивото на футбола ни, да не кажа, че е и по-добро.
- След победа футболистите отиват на дискотека. Къде отивате вие?
- Ние предпочитаме малки, уютни и хубави ресторантчета при приятели, където можем спокойно да изпием чаша вино след добре свършената работа. Така направихме и след дербито. Почерпихме се скромно и се прибрахме да почиваме.
- Какво говорите с асистентите в слушалките?
- Аз изисквам само точни, ясни, отчетливи и кратки фрази за спорни ситуации, които трябва да се решат на секундата. Щом се наложи - асистентите да ми помогнат или аз на тях, когато нещо е останало незабелязано.
- Някой слуша ли ви?
- Комуникацията е само между нас. Поне до този момент не съм чул някой да се е включил в нашите честоти. Ако ни слушат, значи и при нас са се появили СРС-та.
- Псуваше ли се на терена на “Левски” - ЦСКА?
- Футболистите бяха коректни. Действаха на границата на твърдата, но не груба игра и не влизаха в словесни атаки. Познаваме се дълги години и при мен няма вулгарни отношения. Може би от уважение и респект.
- Има ли шанс български съдия да стане богат?
- (смее се) Има. Но зависи от професията. Знаете, че не сме професионални съдии. Ако човек има добра професия, защо да не е богат?
- Много или малко са 1000 лв. хонорар за съдия?
- Сумата е утвърдена от БФС, но е само за главните съдии в “А” група. На тези пари се плащат данъци, с тях пътуваме, плащаме хотел, купуваме медикаменти, възстановяваме. Не остава чак толкова много.
- Оказван ли ви е натиск?
- От доста години в България главен съдия не е свирил до крайната възраст на кариерата си - 45 г. Това може би е показателно, че съм успял да се преборя с всички негативни фактори, присъщи на българския футбол. Стигнал съм до етап, когато и да оказват натиск върху мен, няма да се поддам. Имам още една година в съдийството и мисля да продължа да свиря така, както на “Левски” - ЦСКА. И да докажа на всички в българския футбол, че съм качествен съдия.
Ангел Виденов, "Труд"