На 8 май в София стартира Европейската олимпийска квалификация по волейбол за мъже. Престижният форум е и основният шанс на националния отбор на България да се класира за Олимпийските игрите в Лондон 2012. За целта кабинетът отпусна 2 милиона лева, с които да бъде обезпечено организирането на състезанието и да бъдат създадени максимално добри условия за подготовка на тима. Пред „България днес” националният селекционер Радостин Стойчев сподели част от проблемите пред отбора в момента и коментира бъдещето си в представителния ни тим.
- Г-н Стойчев, в каква форма е отборът дни преди старта на Олимпийската квалификация?
- За съжаление имаме важни състезатели с тежки контузии, които няма да им позволят да ни помогнат за квалификацията. Лошото е, когато с травми са състезатели на един и същ пост. Най-проблемни в момента се оказват централните блокировачи. Като цяло сме изостанали доста по отношение на физическата подготовка и все още не знам как ще изглежда отборът в първия ни мач на 8 май. Оптимална форма се достига след около два месеца работа и е очевидно, че няма да сме в такава. Ще трябва да компенсираме с много старание и желание. Искам да уточня и нещо много важно, защото всеки в България говори за титли. Когато казвам, че един или друг състезател е в добра форма, мнозина разбират, че това едва ли не означава: "С този ще бием всички!" и после ми казват „Ама нали каза, че е добре, защо не бихме?". Всъщност имам предвид, че състезателят е добре по отношение на себе си спрямо предходни години. Не трябва да забравяме, че нашите играчи трябва да ги сравняваме с най-добрите в света на техните постове.
- Как стоят нещата по отношение на Матей Казийски? Той не игра през цялото време на финала в италианското първенство и това породи съмнения, че е контузен.
- Не, имаше само лека настинка на полуфинала. Физически Матей е добре, няма проблеми и контузии.
- Неотдавна волейболист на Монтана бе хванат с допинг. На миналата Олимпиада пък избухна скандалът с Пламен Константинов. Опасявате ли се от подобни гафове?
- Няма такава опасност. Никога не използваме забранени средства.
- Доволни ли сте от условията, които са осигурени за тренировките на националния отбор?
- До момента тренирахме в „Арена Армеец" и условията бяха перфектни: имахме всички необходими фитнес уреди, залата е много добра. Но сега, тъй като залата се оказа заета за други неща (международен турнир по художествена гимнастика, бел. авт.), се налага да продължим тренировките в залата в Самоков. Условията в самата зала не са лоши, намерихме и един приличен фитнес.
- Договорът ви като треньор на националния отбор изтича след Олимпиадата. Заявихте през зимата, че той няма да бъде подновен, но сега след завръщането ви в България се прокрадна тезата, че има и вариант да останете. Каква е истината?
- От самото начало нещата бяха ясни. Моят договор с федерацията е за 2 години. Не както беше договорът на предшественика ми Силвано Пранди за 2+2 години. Така че със сигурност си тръгвам след края на Олимпиадата. Категорично! Никакви други коментари по този въпрос не може да има.
- Защо сте толкова категоричен?
- Защото оставането на един треньор е въпрос не само на негово желание, но и на предоставена възможност за това.
- Преди време зам.-президентът на БФВ Ивайло Константинов заяви пред „България Днес", че оставате национален селекционер независимо от резултатите на Олимпиадата. Това не е ли покана да останете?
- С мен никой от БФВ не е разговарял по този въпрос.
- Не е ли нормално, когато един човек работи две години с един отбор и вече познава добре състезателите му, да продължи? А не непрекъснато да се сменят треньорите и наследниците им да почват отначало.
- Така е! Затова още в първия ми разговор с федерацията им казах, че смятам, че Силвано Пранди трябва да си остане треньор въпреки загубата на световното първенство през 2010 г. Но идеята на хората от БФВ беше друга. И затова се съгласих да поема националния отбор на родината си - за да му помогна с всичко, което мога, защото отборът беше в нужда. Не съм станал национален треньор, защото ми е било самоцел да се видя и като такъв.
- На сайта на клубния ви отбор Тренто сте написали, че мечтата ви е да спечелите Олимпиада. Ще остане ли това и при евентуално некласиране за игрите в Лондон?
- Това със сигурност ще си остане моя голяма мечта, не мога да го променя.
- Но тя може да се реализира само с национален отбор. Бихте ли поели друг такъв, след като сте категоричен, че си тръгвате от българския?
- Досега съм имал много предложения от национални отбори, но съм отказвал всички. Предлагали са ми много неща, но никога не съм влизал дори в конкретни разговори.
- А отсега нататък?
- Не мисля за такива неща в момента и не искам да ги обсъждам. Когато написах това на сайта на Тренто, имах предвид, че мечтата ми е да спечеля олимпийска титла с българския национален отбор. Смятам, че се подразбира, че всеки иска да спечели Олимпиада със собствената си нация. Защото това е гордостта, удоволствието и честта. Ако сега това не може да се осъществи по една или друга причина - за мен олимпийската титла може би ще си остане само една мечта.
- Споделихте на една от последните си пресконференции, че в чужбина сте горд, че сте българин, а тук се срамувате. Защо?
- Когато един човек е засипван в собствената си страна с помия, няма как иначе да се чувства. Но вече ми е все едно, отдавна спрях да плащам данък обществено мнение! Дори започнах да гледам философски на това, да търся и положителния момент. Ако плюят по мен, значи няма да тормозят момчетата и ще ги оставят да работят нормално. Наясно съм, че такива поръчкови статии журналистите не могат сами да си ги измислят. Знам дори и кой ги поръчва, това са все хора от волейболните среди. Сега разбирате ли защо казах, че в България ме е срам, че съм българин?
Бисерка БОРИСОВА, в. „България Днес”
Забележка: Заглавието е на Sportal.bg.
Оригиналното заглавие на вестник "България Днес" е:
"Радостин Стойчев: Тръгвам си след олимпиадата! Категорично!"
Радо Стойчев: Мога да спечеля Олимпиада само с България!