"От скрина": Това не се забравя

Наскоро в социалната мрежа стана дума за пропуска на Марко ван Бастен срещу Дания на полуфинала на Евро'92. Един приятел си спомни как гледал този култов мач с баща си, който пък точно преди изпълнението на Сан Марко предрекъл, че Петер Шмайхел ще спаси удара. Моят приятел със сигурност ще помни този момент до края на дните си, тъй като Ван Бастен е футболният идол на детството му. Да, дузпите предлагат именно това. Някои от тях ги помниш цял живот. И дори не толкова самата дузпа като изпълнение, а най-вече чувството. Това преди всичко важи за пропуските. Интересно е, че у нас наказателният удар се нарича "дузпа" (дванадесет крачки от френски - бел. авт.), а във Франция го наричат "пеналти". От друга страна в българския печат до 1944 г. масово се среща именно "пеналти". Кой и как налага термина "дузпа" в родния фолклор обаче е съвсем друга тема. Нека сега си припомним няколко големи пропуска от бялата точка.  

Гуадалахара



Преди години писах материал за мача между Франция и Бразилия от Мексико'86. Специално го изгледах на пълен запис и го нарекох "Мач от Рая". Този изумителен двубой си струва да се гледа дори само заради гола на Карека. Във витрината му обаче на очи се набиват най-много пропуснатите дузпи от страна на Зико, Сократес и Платини. Според статистиците до този момент "Белия Пеле" не е пропускал дузпа дори на тренировка. Ударът на Зико обаче е спасен от Жоел Батс. Това всъщност е мачът на кариерата на френския вратар. При последвалите дузпи идва ред и на Сократес да сгреши. "Доктора" бие без да се засилва, което е негова запазена марка, и Батс отново ликува. Кулминацията идва, когато топката попада в ръцете на рожденика Мишел Платини. Френският маестро я целува, но секунди след това се хваща за главата, тъй като е пратил кълбото в небето по посока на Тихия океан. В крайна сметка "петлите" продължават напред (10 загинали и 2000 ранени в Бразилия), а зрителите от цял свят аплодират наелектризиращия спектакъл.

Белград



Де факто първият голям пропуск на дузпа идва от крака на германеца Ули Хьонес. Във финала на Евро'76 именно той решава съдбата на купата, която в крайна сметка отлита за Чехословакия, вместо за ФРГ. В онези години Хьонес е дузпаджия №1 в Бундеслигата и пропускът му идва съвсем неочаквано за феновете. Именно легендата на Байерн полага основите на неписания закон решаващите пропуски да са дело на най-доказаните футболисти. Години след този загубен от германците финал при една тренировка на Байерн на "Мала Маракана", Хьонес напуска терена и започва да изкачва трибуните на легендарния белградски стадион. Играчите тъкмо се чудят какво става, когато Ули се провиква: "През 1976 г. топката падна някъде тук". Силно признание по повод загубата от Чехословакия прави славният наставник на Бундестима Хелмут Шьон: "Онзи пропуск на Хьонес ще ме преследва и в смъртния ми час".

Лондон



Англичаните от край време имат проблеми с дузпите. Шест отпадания след изстрели от бялата точка при общо 10 участия на големи форуми между 1990 и 2012 г. Най-болезненото за "Трите лъва" от всички сякаш е това на полуфинала на Евро'96. След онзи мач английската преса излиза със заглавие "Дузпите накараха сърцата ни да спрат". Клетникът се казва Гарет Саутгейт. Точно неговият шут е спасен от блестящия на целия турнир Андреас Кьопке, а след това Мьолер слага точка на спора със смразяващ удар в центъра на вратата под гредата. Може би за да ядоса още повече покрусените домакини, германският халф слага пренебрежително ръце на кръста си. "Уембли" дълго време аплодира плачещите си любимци, на които съдбата обръща фатално гръб, а пропусната дузпа в този велик мач остава известна на Острова като "Проклятието на южната врата". Саутгейт (South Gate) слага край на английските надежди за домакински триумф именно на южната врата на митичния лондонски стадион. А после защо във футбола голяма роля играе фатализмът…

Неапол



В един документален филм някогашният италиански нападател Алдо Серена признава, че когато тръгнал да залага топката за изпълнението си от бялата точка в нощта на 3 юли 1990 г., целият треперил. "Имах всички технически характеристики, за да вкарам онази дузпа. Заставайки срещу Гойкоечея обаче не знаех къде се намирам. Не чувах нищо, а краката ми бяха сковани", споделя бившият голмайстор на Интер. Италианците изживяват истински кошмар, когато на "Сан Паоло" в Неапол Аржентина убива амбициите на "адзурите" за спечелване на световната титла. "Италия, нееееееее", проплаква "Гадзета дело Спорт" от първа страница. Освен Серена, другият антигерой за домакините се казва Роберто Донадони. Иначе този полуфинал от Италия'90 остава незабравим по ред причини, но да не се отклоняваме.

Лос Анджелис



За разлика от Серена, Роберто Баджо е категоричен, че е имал много добра концентрация преди прословутия си пропуск на финала на САЩ'94. "Божествената опашка" няма обяснение как така е ритнал кълбото над вратата. Съдба. Преди него пък Франко Барези и Даниеле Масаро също грешат срещу Клаудио Тафарел. Великият капитан на Милан и Италия изиграва най-силния си мач, но след края му плаче като малко дете в прегръдката на своя треньор Ариго Саки. Ако трябва да търсим най-щастлив сред безумно щастливите бразилци по терена на "Роуз Боул", то това безспорно е Бебето. Именно нападателят на "Селесао" трябва да изпълни последната пета дузпа във финала и да усети тежестта на целия свят на плещите си, но пропускът на Роби Баджо го избавя от тази отговорност.

Амстердам



Това пък е холандският Ад. "Лалетата" са на крачка от финала на Евро 2000, но отпадат с гръм и трясък от Италия. Оранжевите трибуни гледат в несвяст грешните шутове на Франк де Бур (на два пъти), Патрик Клуйверт, Яп Стам, застрашил въздушния трафик над Амстердам, и Пол Босвелт. С този двубой място в историята на футбола си спечелва италианският страж Франческо Толдо, който като многоръкия Шива води до отчаяние тези, които застават на точката срещу него. Два пъти в редовното време и три пъти след 120-ата минута холандците не успяват да пробият Толдо. От другата страна изпълнителите на "Скуадрата" са далеч по-точни от домакините. Франческо Тоти дори показва свръх майсторство матирайки Ван дер Сар с технично изпълнение в стил "Паненка". От официалната ложа пък холандския резил гледа самият Пеле, който дори се плесва по челото след поредния пропуск на момчетата на Франк Рийкард.

Москва



Бе по-скоро, но все още изглежда като сън. Силен московски дъжд. Джон Тери тръгва да изпълни дузпата на своя живот и да направи Челси европейски клубен шампион в първия и единствен чисто английски финал в Шампионската лига. Тери оправя капитанската си лента. Ван дер Сар подгизнал срещу него застава на голлинията и се приготвя. Посока ли да избере или да чака защитникът да издаде намеренията си в мига преди удара? В сектора с фенове на Челси стискат палци. От този на Ман Юнайтед освиркват. Дъждът сякаш става още по-силен. "Сините" са на 11 метра от купата. Тери срещу Ван дер Сар. Всичко или нищо. Засилва се. Именно в такива моменти и на такива мачове човек ясно може да усети, че футболът не е само игра. Подхлъзване. Топката не се спира в мрежата. Милион сълзи за Джей Ти. Милион и за всички фенове на "червените дяволи", но от радост. Със сигурност драмата от онази вечер в Москва ще звучи винаги в душата на всеки фен на Челси.

И вие помните всяка една от тези дузпи, нали?

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!