Месец след завръщането си в клуба, Стойчо Младенов показа, че не е научил нищо от предишните си престои на "Армията"
След 7 изиграни мача и само една победа ЦСКА е на незавидното 9-то място в "А" група, на точка от зоната на изпадащите отбори. Със сигурност това е един от най-лошите стартове в армейската история, но за разлика от други години, през настоящия шампионат критики, най-вече към спортно-техническия щаб, почти липсват.
Публиката е щастлива от напускането на "Титан" и към този момент за нея добрите резултати не са на преден план. Тя е готова да даде толеранс на новите собственици и треньори, но при едно условие - да види, че клубът се развива в правилна посока.
Под развитие се разбира постепенно погасяване на дълговете, стратегия за развитието на първия отбор и ДЮШ, строга финансова дисциплина, която да не позволява колапси, водещи до фалит.
За всички е ясно, че работи ли се правилно в тези три насоки, добрите резултати - и спортно-технически, и от финансово естество, неминуемо ще дойдат.
Въпросът обаче е дали новият ЦСКА е поел във вярната посока, или настоящите червени управници използват натрупаната негативна енергия срещу "Титан" само да печелят време, а всъщност нищо в клуба не се променя?
За да отговорим на този въпрос първо ще кажем кои са силните фигури на новия ЦСКА. Това са Александър Томов, Александър Тодоров, сивият кардинал Стойне Манолов и на-вече старши-треньорът Стойчо Младенов.
Именно Екзекутора на Ливърпул си избра ролята на обединител на червената общност и с приказките си успя да спечели армейците на своя страна.
Т.е. Стойчо Младенов се превърна в най-важната част от новия ЦСКА.
Но дали това е правилният човек около който трябва да се развиват червените?
Ако се съди от работата му през последния месец, отговорът е твърдо "НЕ" и за тази теза има сериозни аргументи.
Още с идването си на "Армията" Младенов обяви, че тази година ще е оздравителна за ЦСКА. Няма да има излишни харчове, ще се привлекат и налагат перспективни футболисти, които ще се развият, а след Нова година ще се види истинската сила на ЦСКА. Стойчо не пропусна да се заиграе и с болната му тема - ДЮШ, като обеща, че предвид занижените откъм класиране цели, ще интегрира момчета от школата.
Какво обаче се случва до този момент?
Стойчо Младенов привлече 16 футболисти. Голяма част от тях надхвърлят 30-те години, а най-младото попълнение е 24-годишният бивш голмайстор на Локо Пд Рангел Абушев, който бързо загуби доверието на наставника за сметка на определени чужденци.
Изведнъж се оказа, че новият ЦСКА е с най-високата средна възраст в "А" група, която доближава 30-те. На всичко отгоре бюджетът за заплати, траншове и бонуси остава изключително висок за почти фалирал клуб, какъвто е ЦСКА, далеч по-голям от този на отбори като Литекс, Черно море, Локо Пд, Берое, Славия.
Това може и да е някаква програма, но в никакъв случай не е оздравителна. Още повече, че най-късно до една година ще трябва да се търсят заместници на "старите кучета" Валентин Илиев, Емил Гъргоров, Тодор Янчев, Стоян Колев, Мамади Сидибе, Браян Хауърд, Апостол Попов - повечето от тях играчи с качества, но и на доста сериозна футболна възраст. Всичко това ще е свързано с нови и нови разходи, които можеха да бъдат избегнати.
Като прибавим и факта, че Младенов вече намекна за нова сериозна селекция през зимата, по всичко изглежда, че ЦСКА ще продължи да работи постарому.
Вторият сериозен компонент, по който трябва да се търси сметка на червения наставник, е работата му с юношите от школата. Колкото и да отрича, е видно, че Младенов не обича да работи с 20-21 годишни играчи, а ако са българи, възрастта се покачва до 23-24 години. Показателно е отношението му към Григор Долапчиев и Ангел Грънчов, а в предишни години и към Иван Иванов. Настоящият футболист на Базел донесе приход на ЦСКА от порядъка на 1,2 млн.евро, а Екзекутора бе готов да го Екзекутира с лека ръка като го изгони от "Армията". За късмет на армейците обаче треньорът реши да избяга от клуба при предишното управление на Александър Томов, а няколко месеца по-късно Димитър и Любослав Пеневи успяха да развият потенциала на Иванов.
В тази връзка наставникът не веднъж е споделял, че юношите не са готови за първия отбор и няма да им подари мястото на терена само защото са тренирали в ДЮШ - трябвало първо да се докажат. Принцип, който пренебрегна при подбора на треньорския щаб с назначаването на недоказания Стойчо Младенов-Младши за свой помощник.
По логиката на баща му не трябва ли първо младият треньор да се докаже с работата си в ДЮШ или пък в клубове като Монтана и ако там покаже добри резултати, тогава да бъде привлечен?
Но Младенов-Старши отдавна е демонстрирал, че при него водещото са парите, славата и правилните познанства, а не развитието на ЦСКА.
Не случайно по един или друг начин Младенов е успял да се уреди за треньор на ЦСКА при всички собственици, управлявали червените през новия век. Той бе при Васил Божков, но след скандала с бразилците Лима и Соуса, след който армейците загубиха около 2,6 млн. долара, отношенията му с боса охладняха. После от Стойчо си изпатиха Прамод Митал и Александър Томов. Докато имаше пари, Младенов се вричаше във вярност на ЦСКА. Когато свършиха финансите - треньорът избяга в чужбина и същевременно не пропусна да осъди армейците.
Завърна се и при "Титан", макар да бе наясно с начина на работата на Борисов и Иванов.
Загуби титлата, усети, че уволнението му се пече и по стар негов патент се обърна срещу ръководството. Първоначално опита да се присламчи към така нареченото "ЦСКА Възраждане", мислейки, че те ще са новите собственици на клуба. А след уволнението му през януари тази година се изкара мъченик и започна да работи срещу доскорошните си работодатели.
Един от основните му аргументи бе, че Титаните се подигравали с легендите на клуба. А нима няколко месеца по-късно той не се подигра с най-успешния треньор в историята на ЦСКА - Аспарух Никодимов (б.а. отстранявал с армейците Ливърпул, Нотингам, Реал Сосиедад, Шахтьор Донецк), като го изгони най-безцеремонно. Последваха критики от страна на Паро, от които Младенов отново намери начин да се измъкне без да пострада. Бил уважавал Никодимов твърде много и сърце не му давало да му отговаря. Както се казва - с един удар два заека. Добрият Стойчо хем показва, че "уважава" легендите, хем за пореден път майсторски финтира феновете за истината и пак успя да ги спечели на своя страна.
Действия, за които никой не му потърси сметка. Нещо повече, Стойчо Младенов отново се завърна на бял кон, за да спасява ЦСКА.
Но този път червената общност трябва да пренебрегне симпатиите си към легендата и да разсъждава реалистично. Дали с действията и работата си Екзекутора е доказал, че е правилният човек за възраждането на ЦСКА, или отново ще екзекутира армейците, но този път на много по-висока цена?