)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Снощи, 30 август, ще остане завинаги в спомените на десетки хиляди българи, които изчакаха стоически 30 години, за да сбъднат една своя мечта. Това бе не просто концерт, а истинско преживяване, което не може да се сравни с нищо друго. Роджър Уотърс ни представи един от най-концептуалните албуми за миналия век. Дори възприятието на първоначалмо вложените идеи да се е променило с течение на времето, той остава актуален и до момента. Невероятен, винаги актуален - това са може би само част от нещата, които легендата на Пинк Флойд ни представи в хладната софийска нощ, преди да ни прелъсти, помаха за сбогом и изостави, изпълнени с удовлетвореност.
Шоуто започна на смрачаване, малко преди девет, когато нетърпеливата българска публика за пръв път успя да зърне своя дълго чакан любимец. Песните се заредиха една по една, а над 50 хиляди на стадиона бяха омагьосани още от първите акорди. Невероятната харизма и изключителната актуалност на всяка дума, придружени с впечатляващи мултимедия и съраунд, изградиха спектакъл, който няма как да се забрави дълго време. Малко по-късно Роджър Уотърс отправи доста дълго обръщение на български, а след това събуди феновете от транса, когато по време на "Mother" и точно след един от стиховете - "Mother should I trust the government?", на стената се появи ярко червен надпис "Оставка". Това накара хората да излязат за момент от опиянението и да бъдат върнати в реалността. Те пък отговориха с одобрителни възгласи и веднага започнаха да скандират, щастливи, че са подкрепени от самия гений, известен със силната си политическа ангажираност и социални послания. Стената се строеше неусетно пред нас и с всяка тухла, поставяна в нея, се приближавахме все повече към края на първата част и нейното завършване. 
След пауза от около двайсетина минути за почивка и бира Роджър Уотърс се завърна пред нас зад изградената Стена само за да ни помоли да не помагаме за открадването на светлината ("don't help them to bury the light") и една от емблематичните за албума песни - "Hey you". Последваха още наелектризиращи хората изпъления като "Run like Hell", за да стигнем до "Comfortambly Numb" и разцепването на стената само за да я превърне в приказна дъга в края. Единственото, за което всички, които преживяхме това невероятно шоу, може би тайно мечтаехме, бе надеждата при светването на прожектора на върха на "Стената" да се появи другата част от гения на Флойд в лицето на Дейв Гилмор... 
Роджър Уотърс ни прелъсти и изостави, но ние няма да се сърдим, защото фенове от няколко поколения сбъднаха своята мечта.
снимки: Емона Цончева/Sportal.bg
Галерия можете да видите тук!
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)