)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Само няколко човека в световния спорт са се радвали на кариера като тази на Миливой Бебич. Той прекарва почти всяка минута в басейна на топниво, оставяйки биография, която трудно би могла да се повтори във водната топка. Героят на тази статия е избиран три пъти за „Ватерполист №1” от ФИНА (Международната федерация по плувни спортове) . Става първият милионер в спорта си. Поставил е световен рекорд за най-много отбелязани голове в един мач на международната сцена – 28.
Един от най-добрите стрелци в историята на играта, Бебич прави голеадата в горещото лято на Япония през 1985 г. „Случи се по време на Универсиадата в Кобе. Две години по-късно Загреб щеше да е домакин на турнира на студентите, та за Югославия беше от изключително важно значение отборът да се представи перфектно още на азиатска земя. Стана в мача срещу отбора на Гватемала. Беше леко куриозно, защото съперниците почти не минаваха центъра и на мен не ми се налагаше да се връщам в защита. Просто си стоях пред вратата на Гватемала в очакване да ми подадат топката. Полувремето дори не беше изтекло, аз имах на сметката си 10 гола. После на таблото започнаха да светят срещу името ми попадение №15, 18, 20, и тогава... „Миловой Бебич започва да се смее, припомняйки си какво следва... 21-ият ми гол не беше изписан. Вместо това на таблото замига надписът „невъзможно” – ха-ха-ха. Това се случи за първи и последен път в историята. По това време компютърът беше програмиран за максимум 20 гола на играч, моите 21 объркаха японците”.
Един от най-добрите стрелци в историята на играта, Бебич прави голеадата в горещото лято на Япония през 1985 г. „Случи се по време на Универсиадата в Кобе. Две години по-късно Загреб щеше да е домакин на турнира на студентите, та за Югославия беше от изключително важно значение отборът да се представи перфектно още на азиатска земя. Стана в мача срещу отбора на Гватемала. Беше леко куриозно, защото съперниците почти не минаваха центъра и на мен не ми се налагаше да се връщам в защита. Просто си стоях пред вратата на Гватемала в очакване да ми подадат топката. Полувремето дори не беше изтекло, аз имах на сметката си 10 гола. После на таблото започнаха да светят срещу името ми попадение №15, 18, 20, и тогава... „Миловой Бебич започва да се смее, припомняйки си какво следва... 21-ият ми гол не беше изписан. Вместо това на таблото замига надписът „невъзможно” – ха-ха-ха. Това се случи за първи и последен път в историята. По това време компютърът беше програмиран за максимум 20 гола на играч, моите 21 объркаха японците”.Реализаторските умения са част от уникалния талант на ватерполиста. Стрелец №1 на олимпийския турнир в Лос Анджелис през 1984 г., той бележи победния гол за Югославия в спора за титлата с домакина САЩ. Този за европейското сребро на проведения в София шампионат година по-късно. И разбира се за второто място на Универсиадата в Кобе. Бебич е притежател на още един уникален рекорд: отбелязал е 620 гола за Югославия и то само в рамките на 6 г.
Със сигурност цифровите измерения за националния отбор щяха да са още по-изумителни, ако не го бяха спрели едва на 26 г. След европейското първенство в София Бабич не играе повече за „плавите” на важен международен турнир. Как е възможно това да се случи на такъв фантастичен състезател? „Играх в няколко срещи, дори през 1986 г., но по време на мач в Атина срещу Австралия счупих кост на дясната си ръка”, припомня си 53-годишният хърватин. Оказва се, че и без него Югославия може да спечели световната титла в Мадрид’86 и той се оказва ненужен.
„Същото лято заиграх в Италия, а правилата на треньора Ратко Рудич бяха железни: само ватерполистиите от югославските отбори имат място в репрезентацията!”
Както и да е, офертата, дошла от италианския тим „Волтурно”, е повече от изумителна. Това лято неговата заплата е съизмерима с тази на звездите от най-силното футболно първенство в света – Серия „А”. „Да, така е! Аз съм първият милионер във водната топка! Вече изминаха достатъчно години, за да го призная. „Волтурно” ми предложи милион в германски марки за договор от 4 години. Милион преди 30 г.! Опитайте се да ги обърнете в евро по днешните стандарти.”
Бебич приключва със състезателната си кариера през 1992 г. „От дистанцията на времето смело мога да заявя, че нищо не бих променил в биографията си на ватерполист. Яд ме е единствено, че не можах да участвам на европейското първенство в Шефийлд през 1993 г. с отбора на вече независима Хърватия. Ако се беше получило, щях да имам мотивация да играя и на олимпийските игри в Атланта през 1996 г.”, коментира ватерполната машина.
Бебич използва авторитета и славата си в Италия и логично става треньор на „Волтурно”. После се завръща в родината си и застава начело на „Шибеник”. Записва още една славна страница във визитката си, извеждайки хърватския тим до полуфиналите на турнира LEN Trophy през 1995 г. После се локализира в родния Сплит, за да стане спортен директор на POŠK. Идеологът е на отбора, който ще спре доминацията на „Младост” (Загреб) в местното първенство. Тимът печели през следващите 6 години титлата и купата на страната.
Бабич е ключова фигура в дейността и на хърватската федерация по водна топка. В Управителния съвет е от 1996 г., дори за кратко е генерален секретар. Качествата му не остават незабелязани и той е избран за член на Техническата комисия към ЛЕН. Бебич е един от идеолозите за създаването на Адриатическата лига, който включва най-големите артисти във водната топка – Хърватия, Черна гора, Словения и Италия.
Име: Миливой БебичБебич приключва със състезателната си кариера през 1992 г. „От дистанцията на времето смело мога да заявя, че нищо не бих променил в биографията си на ватерполист. Яд ме е единствено, че не можах да участвам на европейското първенство в Шефийлд през 1993 г. с отбора на вече независима Хърватия. Ако се беше получило, щях да имам мотивация да играя и на олимпийските игри в Атланта през 1996 г.”, коментира ватерполната машина.
Бебич използва авторитета и славата си в Италия и логично става треньор на „Волтурно”. После се завръща в родината си и застава начело на „Шибеник”. Записва още една славна страница във визитката си, извеждайки хърватския тим до полуфиналите на турнира LEN Trophy през 1995 г. После се локализира в родния Сплит, за да стане спортен директор на POŠK. Идеологът е на отбора, който ще спре доминацията на „Младост” (Загреб) в местното първенство. Тимът печели през следващите 6 години титлата и купата на страната.
Бабич е ключова фигура в дейността и на хърватската федерация по водна топка. В Управителния съвет е от 1996 г., дори за кратко е генерален секретар. Качествата му не остават незабелязани и той е избран за член на Техническата комисия към ЛЕН. Бебич е един от идеолозите за създаването на Адриатическата лига, който включва най-големите артисти във водната топка – Хърватия, Черна гора, Словения и Италия.
На всяко ниво – като играч, треньор, мениджър, международен функционер, Миливой Бебич се е доказал, изграждайки образа си на жива легенда във водната топка. При толкова успехи възниква логичният въпрос – кога се е чувствал най-щастлив? Смее се отново. „Като дете”.
ВизиткаРоден: на 29 август 1959 г. в Сплит
Състезателни габарити – ръст: 188 см, тегло: 88 кг
Клубове: POŠK, „Сплит” (Хър), „Волтурно” (Ит), „Нерви” (Ит), „Дубровник” (Хър).
Мачове за националния отбор на Югославия: 289
Успехи: Олимийски шампион от Лос Анджелис 1984 и вицешампион от Москва 1980; европейски вицешампион: София 1985; сребро и бронз от Купата на ФИНА (Лонг Бийч, САЩ 1981 и Риека & Бeлград 1979); Двукратен шампион на Средиземноморските игри (Сплит 1979 и Казабланка 1983); Победител за Европейската купа; световен студентски вицешампион в Кобе 1985.
Василен Димитров, "Плуване & Водна топка"
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)