Направи ли Роджърс от Ливърпул по-добър отбор?

1 апр 2013 | 13:39
12925
0

През лятото Брендан Роджърс даде на Джон Хенри – главния собственик на Ливърпул, манифест от 180 страници. Документът излагаше грандиозната визия на 40-годишния мениджър за клуба, с научно обяснение на желанието му да играе “атрактивен, атакуващ футбол”. Там бяха отразени неговата футболна идеология, обещанието за печелене на трофеи и желанието “да бъдат прокарани в първия отбор възможно най-много млади играчи” в сезон, който да бележи стартовата точка, от която клубът да се отправи в правилната посока.

Изминаха осем месеца, а енигмата около Ливърпул продължава да занимава хората из целия град. Надвиване на намиращия се в супер форма Тотнъм Хотспър в един момент, посрамване от Саутхемптън в следващия – постоянното непостоянство направи така, че всичко около отбора под ръководството на Роджърс все още да е обект на дебатиране.

Неговите критици поставят под съмнение произхода му и способността му да изгради тим, способен да устои на натиск. Почитателите му говорят за визия и философия в добри и лоши времена, като дори след загуби продължават да твърдят, че Ливърпул е играл по правилния начин.

Бил Джеймисън, 67-годишен, е виждал всичко в своя живот, преминал в подкрепа на клуба. Той седи на стъпалата на храма Свети Лука с “Ливърпул Екоу” и чаша чай в ръка. “Надеждата е онова, което те убива – казва той. – Нагоре и надолу, надолу и после нагоре. Харесвам това, което Роджърс прави или се опитва да направи. Но онова, което този сезон ми каза, е, че ще отнеме време.”

Победите с по гол повече от “шпорите” и Астън Вила, прибавени към убедителните над Суонзи, Норич и Уигън увеличиха надеждите за късно спечелване на квота за евротурнирите, което би убедило мнозина, че отборът прогресира, че започва да добавя упоритост към талант, издръжливост към суров потенциал. Отчайващото поражение в Саутхемптън обаче подкопа този оптимизъм. Този резултат обобщи състоянието – стил, но без съдържание; красота, но без твърдост; замах, но без пробивност.

Извън клубния магазин Тони Уилямсън е със 7-годишния си син Стивън, обгърнат с шал на Ливърпул около врата. “Не си улеснихме живота този сезон – казва Тони. – Понякога се разпадахме на парчета, толкова крехки изглеждахме. Имаше много на брой мигове на падение: визитата в Саутхемптън, домакинството срещу Вила, срещу Олдъм за Купата на ФА, срещу Суонзи за Купата на лигата. Въпреки това обаче продължавам да мисля, че Роджърс ни изведе напред.”

Статистиката е интересно четиво. Още в деня на представянето си на “Анфийлд” Роджърс побърза да определи ключова слабост – головете. Този сезон те падат с темпо, невиждано от почти 20 години. При седем оставащи мача от първенството вкараните попадения на този етап са повече от всеки сезон след 1995/96, а отборът дели 2-рото място в лигата с 58 – повече от целия минал сезон.

Луис Суарес бе фундаментална част от този успех, като вдигна успеха си при реализирането на положения с 9% и почти удвои вкараните си голове от 12 на 22. Цели 13 други играчи също се отчетоха с попадения. Статистиката обаче не казва цялата история.

Миналия сезон само Барселона имаше по-висок процент от игровото време в противниковата последна третина, а при все това “червените” бяха изпреварени по вкарани голове от Норич и изпадналия Блекбърн. Роджърсовият Ливърпул пак задържа често топката в съперниковото поле, ала по-методично. Неговият почин е Ливърпулския почин и обратното, както беше и при Кени Далглиш, но новият мениджър постепенно подобри състава въпреки трансферните неволи през август, покачили страховете.

“Провалът в летния прозорец ни върна назад и не ставаше въпрос за пари, а за липса на пълно доверие у мениджъра от онези над него”, казва блогърът Джим Бордман от сайта Anfield Road. Заради грешките от август Ливърпул бе по-решителен през януари. Дейниъл Стъридж, когото Роджърс можеше да привлече през лятото, бе купен моментално. Филипе Кутиньо – друга отколешна мишена, го последва. “Зимният прозорец послужи за вземане на играчи, които прилягаха на идеите на Роджърс – добавя Бордман. – И каква разлика само се видя!”

Присъствието на оздравелия Лукас Лейва бе ключов фактор. Темпото на вкарване на голове се удвои след завръщането му от контузия през декември, като присъствието му помогна за освобождаването на хора като Стивън Джерард, вкарал 8 гола в тези 15 мача. Бразилецът обаче вижда още дълъг път за извървяване: “Този сезон бе труден. Бяхме отстранени от двете купи и от Лига Европа, а позицията ни в лигата не е най-добрата. Започваме обаче да показваме постоянство и се надяваме да продължим така и до края на сезона, като го пренесем и през следващия.”

Второто пришествие на Далглиш може и да приключи предивременно, ала собствениците показаха, че няма да приемат завършеци на 8-мо място при все достигане на два финала на “Уембли”, единия спечелен. При седем оставащи мача Ливърпул е аут от двете купи и само едно място над класирането с Краля. Според мнозина обаче подобно гледище към въпроса е твърде опростено.

“Лесно е да сравняваме къде сме в лигата сега и къде бяхме миналия сезон, като заключим, че не е направен прогрес, ала това е грешното сравнение – добавя Бордман. – Прогрес със сигурност е направен, но е твърде рано за потупване по гърба, тъй като остава още много. Според мен Роджърс е способен да завърши процеса.”

Има усещане в града, че мениджърът трябва да получи време да прокара своята визия. Това е все пак първата година от дългосрочен план. Роджърс спаси обещанието си и наложи млади играчи, като изстиска всичко от хора като Джордан Хендърсън и Стюърт Даунинг, които клубът опита да продаде през лятото.

“Не съм магьосник, но мога да подобрявам играчи. Това е моята работа и съм уверен в нея – коментира Роджърс. – В началото на сезона беше трудно, защото опитвахме да наложим различен начин на работа. Винаги съм вярвал непоколебимо, че успехът ще дойде. С времето отборът ще расте.”

Мениджърът работи заедно с новия и скъпо съставен скаутски екип на клуба от началото на годината, като идентифицира мишени, гледа ги и обсъжда как могат да се впишат. Той очаква следващия сезон да видим повече от “неговия тип играчи” в тима. Където и да завърши Ливърпул, лятото ще е нов ключов тест за Роджърс и вярата на собствениците у него.

Сред мишените са защитникът на Суонзи Ашли Уилямс и Хатем Бен Арфа от Нюкасъл, докато 19-годишният нападател на Партизан Лазар Маркович, Кристиан Ериксен от Аякс и Бруно Мартинс от Фейенорд са наблюдавани изкъсо. При очерталото се четвърто поредно отсъствие от Шампионската лига обаче парите трябва да се харчат внимателно, докато Роджърс се опитва с нокти и зъби да върне Ливърпул на полето на най-големите. Защитата е приоритет, тъй като мениджърът не е убеден в качеството на Шкъртел и Коатес, а Карагър ще се оттегля. Ливърпул трябва да намери нов стълб, около когото да гради новия си тим.

“Бордът е изключителен спрямо мен – споделя Роджърс. – Хората в него виждат напредъка дори когато резултатите не го показват, а това ми вдъхва голяма надежда. Този сезон бе ясно, че ще е преходен, ала взехме попълнения и се надявам да добавим още през лятото. Ако можем, ще започнем да виждаме повече от моя тип играчи. Все пак вече виждаме характеристиките, които искаме: контрол и доминантност, но с малко стомана в добавка.”

Други слабости също биват обсъждани. Роджърс иска Ливърпул да стане по-ефикасен във владението на топката, по-контролиращ, по-съзидателен. Има го и стремежът да се обедини технико-тактическата прецизност с психическата устойчивост и увереност, която на моменти през този сезон липсваше на играчите му. Тук ще излезе на преден план работата на д-р Стийв Питърс – един от хората, революционизирали британското колоездене. Ливърпул само трябва да погледне надолу по бул. “Ийст Ланкс”, за да разбере колко съществен стана този аспект във футбола заради един мениджър, който винаги отказва да се признае за победен.

Няма опасност който и да е в Ливърпул да се превъзнесе, но макар липсата на постоянство да си остава източник на разочарование, вярата спрямо Роджърс нараства. Самият той е наясно колко е тежка отговорността, идваща с това да се опитваш да вървиш по стъпките на призраците от миналото – Шанкли, Пейзли, Фейгън, Далглиш. “Това е клуб, в който, ако имаш успехи, се задържаш много години”, казва Роджърс.