Животът на Галин Иванов е свързан с ЦСКА от 1995 година. Той пристига на „Българска армия” едва на 19 години от Добрич и до днес остава верен на клуба. Иванов играе в ЦСКА до началото на 2003 година, когато преминава в американския Ди Си Юнайтед. Последният отбор във визитката му е гръцкият Ерготелис. Контузия слага край на състезателната му кариера. От 2007 година той е треньор в ДЮШ на ЦСКА.
Г-н Иванов, от 7 години сте треньор в школата на ЦСКА. Какво Ви дава работата с децата?
Много неща. Да си треньор е доста по-различно от това да си футболист. Според мен, когато човек започне да се занимава с треньорство, трябва да го направи стъпка по стъпка, от най-малките. Защото треньорството е много учене. Да, аз съм бил футболист 15 години, но сега съм от другата страна на барикадата. Това е много по-различно, особено когато се занимаваш с деца. Не е лесна работа. Ти си възпитател и педагог. За мен е по-важно те да станат хора и след това футболисти. Трудно се печели доверието им. Момчетата от моя отбор са в пубертета и работата с тях е много сложна. Те все още не са наясно с нещата в живота. Удовлетворен съм, когато виждам, че моят труд помага за тяхното развитие. За децата от провинцията е още по-трудно. За тях ти си майка и баща. Родителите им са далече, някои са на 400 километра. Когато някое дете се разболее, го водиш на лекар. Когато има проблем, го разрешаваш. Постоянно трябва да се грижиш за тях.
В момента сте треньор на ЦСКА’98. Има ли талантливи момчета в тази възраст?
Има много талантливи деца. От тях зависи дали ще станат футболисти или не. 70 процента зависи от тях и 30 от мен. 7 години съм селектирал отбора на ЦСКА’98. Знаем какви са условията в нашия любим Клуб и трябва да ви кажа, че селекцията е много трудна. Днес децата гледат повече условията, отколкото труда, който трябва да положат, за да играят добър футбол.
Бихте ли отличили някой от отбора?
В нашия отбор има деца, които са малко по-напред в развитието си в момента, но това е много условно. Децата се променят постоянно. Някой избързват, после забавят, след това отново тръгват нагоре. Всички момчета в отбора имат талант да играят добър футбол, но как ще се развият, не мога да кажа.
През миналия сезон загубихте финала на държавното първенство от Черно море с 0:1. Какво не достигна на тима за първото място?
В повечето случаи аз гледам моите грешки. Те са деца, нормално е да грешат. Аз от 7 години се опитвам да ги уча да играят футбол. Моята философия е да се играе футбол, а не толкова да се гонят резултати. И точно по тази причина сме губили мачове, което се случи и на финала. Някой може да реши, че се оправдавам. Не е така. Мисля, че на финала играхме по-добър футбол, владеехме инициативата. Допуснаха се индивидуални грешки, след които стана гола за противника и така загубихме. Но това не е проблем. Моята цел е да ги науча да играят футбол. Резултатите ще дойдат след това.
След есенния полусезон ЦСКА’98 е на една точка от първото място в столичното първенство при юношите младша „Б” възраст. Кои са основните ви конкуренти?
Дит направи отбор за три месеца. Предлагаха стипендии на децата. Взеха добри футболисти от Левски, Славия, Черноморец, Литекс. Това са проектонационали. Дит направи добър отбор. Левски винаги ни е конкуренция. И те имат добър отбор в тази възраст. Същото се отнася и за Славия. В Етрополе има някакво отстъпление в играта им, но Славия и Етрополе са отбори, които могат да загубят от всеки и да победят всеки. Разбира се, основен конкурент в градското първенство е Левски.
На какво учите децата в ЦСКА, освен да играят добър футбол?
За мен най-важното е да се научат на уважение. Няма значение дали аз ще съм треньор или някой друг, те трябва да го уважават. Второто нещо е да се научат да оценяват. Уча ги още на трудолюбие, самодисциплина, да бъдат разумни. Те все пак са деца и понякога е трудно да ценят какво се прави за тях. Да не бързат с някакви стипендии по 200, 300 лева, които се предлагат от други отбори и да гледат малко по-нависоко.
Правилна политика ли води ЦСКА спрямо своите юноши?
Не е моя работа да коментирам това, но като треньор в школата ще кажа, че трябва да се дава шанс на повече юноши. Разбирам обаче, че за нашите юноши е малко по-трудно да се наложат в мъжкия отбор в сравнение с момчетата в отбори от провинцията. Защото тук винаги има големи цели и е много трудно за едно дете да се наложи. То трябва да е напълно изграден футболист, за да влезе в първия отбор и да не греши. А те са деца на 17, 18 години и е нормално като преминат в мъжкия футбол да допускат грешки. За децата, които са в провинцията, е малко по-лесно. Там може да им се дава повече шанс, защото не винаги целта е първо място в шампионата.
Школата на ЦСКА бе принудена да оцелява през последните години. Нямаше къде да тренирате и да играете. Имаше период от 8 месеца, в който не бяхте получавали заплати. Защо не си тръгнахте?
Причините са две и те са напълно равнопоставени. Първата е любовта към Клуба. Аз знам какво ми е дал този клуб. Втората причина са самите деца. Този отбор на ЦСКА’98 съм го изграждал 7 години. Имам доверието на тези деца. Мисля, че имат доста голям потенциал и заради тях не търся друго развитие в треньорството.
Тренирахте ли вече на новия терен на „Българска армия” и какви са впечатленията ви от него?
Да, тренирахме миналата година. На новия терен проведохме последната тренировка преди да пусна отбора в почивка. Все още не бяха поставени вратите. Най-важното е, че има къде да тренираме и няма немили-недраги да ходим къде ли не. Най-важното е, че сме си вкъщи. Оптимист съм за бъдещето на школата.
Много рано прекратихте кариерата си и станахте треньор. Защо?
Не съм давал много интервюта и може би хората не знаят. Аз прекратих кариерата си поради контузия. Това беше по време на престоя ми в Гърция, в тима на Ерготелис. Играх в първите 7 кръга в гръцкото първенство, след което имаше пауза за националните отбори. Направих операция при местен специалист, който беше лекар на ОФИ Крит, градския ни конкурент в първенството. Самият доктор малко ме подведе. Оказа се, че съм имал проблем с хрущяла, а той ми го спести. Аз мислех, че травмата е в менискуса. Мето Деянов имаше същия проблем, но той не се оперира, а аз го направих, без знанието на треньора ми. Може би затова докторът скри, че имам проблем и трябва да почивам 4 месеца, а аз почнах да тренирам на 10-ия ден. Оттам стана по-голям проблем. Затова правих втора операция в Атина при доктора, който оперира Ивет Лалова. Не се получи и претърпях трета операция в Германия при Василев и Йончев.
Имаше два варианта за лечение, но щях да изгубя 2 години и не беше сигурно, че ще продължа с футбола. Затова реших да се откажа. До днес имам проблеми с коляното, затова не ходя да играя с ветераните. Така приключих с футбола. Същия проблем имаше чехът Томаш Росицки, който се възстановяваше дълго време.
Какво Ви даде ЦСКА?
ЦСКА ми даде име, възможност за развитие, възможност да играя футбол на най-високо ниво в България. Чрез ЦСКА стигнах и до националния отбор. Всичко ми даде ЦСКА. Аз съм юноша на Добруджа. Там получих шанс да играя в „А” група на 16 години. Аз дойдох в ЦСКА на 19 години и вече имах 70 мача в „А” група. Добруджа също ми даде много, но след родния ми клуб е ЦСКА. Всичко дължа на ЦСКА. По тази причина съм в школата толкова години, въпреки хилядите проблеми.
Кой е най-силният ви сезон с екипа на ЦСКА като футболист?
Най-силният ми сезон е при г-н Пенев (1999/2000). Това е годината, когато се ударихме с Гонзо, когато Бербатов изтърва положението и в следващата минута Гонзо вкара. Имахме много проблеми през този сезон. Чужденците не бяха картотекирани и имахме два отбора – българи и чужденци.
Тогава сякаш имаше повече емоция в дербитата.
Да не обидя сегашните футболисти, но тогава наистина имаше повече заряд, битка, повече влагане, дори повече футбол. Няма да забравя дербито през есента на 1999 година, когато победихме с 1:0 с гол на Митко Иванов в първата минута. Това дерби през есента ми е останало в съзнанието, защото, въпреки трудностите, победихме. В личен план за мен това е един от най-силните ми мачове в дербитата.
Кой мач в евротурнирите няма да забравите?
Много са – с Милан, Шахтьор, Блекбърн. Трябваше да играем с Шахтьор Донецк, когато паднаха кулите в Америка. Отложиха мача с една седмица. Тогава играхме в България с Черноморец и завършихме 0:0 след слаб мач за нас в Бургас. Сигурно са ни гледали в тази среща от Шахтьор и явно са останали с погрешни впечатления. Както знаете, победихме с 3:0 в София. Много силен мач. Но още по-запомнящ се бе реваншът. Не бях играл такъв мач дотогава. През цялото време пред нашата врата беше страхотна вихрушка. Загубихме с 1:2, но дори като вкарахме, не бяхме сигурни, че ще ги отстраним. Шахтьор беше много силен отбор тогава.
Силен мач направихме в Англия с Блекбърн (1:1). Добър мач изиграхме и тук. Спомням си го много добре. Изравнихме от 0:3. Тогава играх само през първото полувреме, защото се контузих. Имах проблем още от предния мач с Пирин, но рискувах и играх с разтежение. Не можах да се възстановя.
В двата мача с Милан също играхме добре. Може би ни трябваше малко повече класа и манталитет. Българските футболисти и деца не се отличават толкова много от останалите, просто манталитетът е по-различен, по-пораженчески. Като технически и физически качества не сме по-различни от големите отбори.
Какво си спомняте от престоя в американския Ди Си Юнайтед, където бяхте съотборник с Христо Стоичков?
Трансферът стана бързо и неочаквано, бяхме на подготовка във Варна, когато разбрах за интереса. С Ицо винаги е интересно. Той е много готин човек, когато те допусне до себе си. Ние една година живяхме заедно с него в един комплекс, в един блок, аз бях на втория етаж, той - на осмия. Бяхме почти неразделни, помагал ми е много. Той все пак е Ицо Стоичков, знаят го в цял свят, дори в Америка, където футболът не е сред най-популярните спортове. За Ицо какво друго да кажа. Там живеят 40 милиона мексиканци, които го боготворят, носят го на ръце.
Преживяването беше прекрасно. Годината беше уникална. В чисто футболно отношение тогава нивото в САЩ бе по-ниско от това в Европа, но по-силно от България. В първенството там играеха много латиноамериканци, много звезди като Стоичков. В моя отбор имаше много национали, които играха на световното първенство в Япония и Южна Корея. Играчи като Марко Ечеверия, като Райън Нелсън, който после беше капитан на Блекбърн.
Ходехме често на баскетболни и хокейни мачове. Дарина Павлова ни беше взела билети за баскетболен мач, гледах от втория ред Майкъл Джордан. До днес пазя билета – струваше 865 долара.
Каква цел си поставяте в краткосрочен план?
За тази година си пожелавам да вземем Купата на България и да спечелим градското първенство. При децата в тази възраст, на 15, 16 години има непостоянство в играта. Ще играем на полуфинал за Купата. Жребият все още не е теглен. Останалите три отбора са Левски, Ботев и Литекс. Надявам се да имаме успешна година. Планираме да участваме и на други турнири. Миналата година спечелихме силен международен турнир във Варна.
Децата да са живи и здрави, да са съвестни и да се влагат в тренировъчния процес, само с качества не става. Трябва ежедневен труд. Пожелавам си скоро някой футболист от моя отбор да намери място в мъжкия тим.
снимка: cska.bg
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)