"От скрина": Абсурд проваля великия национален отбор на България

"От скрина": Абсурд проваля великия национален отбор на България

Когато в началото на 1970 г. в пищна зала на хотел "Мария Исабела" в Мексико Сити жребият за световното първенство определя България да бъде в една компания с ФРГ, Перу и Мароко, у нас мнозина потриват ръце. Това е най-леката група на турнира и в НРБ е сметнато, че е крайно време националният отбор да запише първа победа на световно. Да, ама не. Защо? Защото може би най-силната селекцията на България на световни финали понася тежки удари. Удари, дошли от... българска страна. Нека се хвърлим в бързея на времето и се пренесем обратно в 1970 г.

По това време България разполага с отлични футболисти на всяка линия. "Имахме много силен отбор. Поколението беше невероятно. За всеки пост имаше поне по двама равностойни играчи. Конкуренцията за титулярно място бе огромна. Това бе трето поредно световно за България и всички искахме най-после да се представим достойно и да запишем първа победа", спомня си Димитър Пенев. Легендарният защитник е напълно прав. Вижте само състава на "лъвовете" за Мексико'70. Играчите са кой от кой по-добър.

За вратарския пост се борят Симеон Симеонов (Славия) и "близнаците" от ЦСКА Стоян Йорданов и Йордан Филипов. Преди шампионата Даната се контузва и на негово място е привикан Георги Каменски от Левски. В защитата са Александър Шаламанов (Славия), Иван Давидов (Славия), Иван Димитров (Академик), Стефан Аладжов (Левски), Димитър Пенев (ЦСКА), Милко Гайдарски (Левски), Добромир Жечев (Левски) и Борис Гаганелов (ЦСКА).

Халфовата линия и нападението са повече от впечатляващи: Динко Дерменджиев (Ботев Пд), Аспарух Никодимов (ЦСКА), Васил Митков (Левски), Георги Попов (Ботев Пд), Христо Бонев (Локомотив Пд), Димитър Якимов (ЦСКА), Тодор Колев (ЖСК Славия), Петър Жеков (ЦСКА), Димитър Марашлиев (ЦСКА), Георги Аспарухов (Левски) и Божидар Григоров (Славия). Отбор на отборите. Обаче...



В началото на 1970 г. започват безумията. Въпреки че вече се знае, че на старта на мондиала ще мерим сили с Перу, от високите етажи се взима "прозорливото" решение да играем две (!) контролни срещи с "инките". Това е само началото на целия фарс преди и по време на шампионата.

Спортът трябва да бъде витрина на социализма и от ЦК на БКП се заемат да движат нещата около подготовката на националите преди финалите. Идва налудничавата идея играчите да бъдат пратени на високопланинската база в Белмекен, построена скоро преди това от умните глави от ГДР. Интересно е, че за работата си по базата източногерманците получават право да подготвят безплатно всички свои спортисти в Белмекен за срок от 20 г., но да не се отклоняваме. От Партията смятат, че надморската височина в Рила ще подготви идеално футболистите за това, което ги чака в Мексико. Никой обаче не се сеща за разликата в температурата. Наставникът д-р Стефан Божков е против лагера, но "отгоре" са непреклонни.

"Беше лудост. Тренирахме в един метър сняг. Имаше дни, в които нямаше как да се тича от преспи, да не говорим за игра с топка, и слизахме до Велинград. Караха ни с автобус, а то едни завои, едно чудо. На много от момчетата им прилошаваше. На някои тренировки карахме ски. Говореше се за някакви софри с печени прасета, агнета и т.н. Няма нищо вярно. Аз свалих 4-5 килограма от теглото си", разказва Паро Никодимов.



"С нас обикаляше един професор. Той дирижираше всичко. Даваше ни някакъв голям балон, от който вдишвахме разреден въздух. А така миришише на гума. Идеята бе да дишаме въздух като в Мексико. Още по-абсурдно бе, че като отидохме в Мексико професорът пак ни даваше балона. За този човек имахме лаф, че дипломната му работа е била със заглавие: "По-лесно е да се качиш на Черни връх с празна раница, отколкото с пълна", продължава някогашният полузащитник на ЦСКА.

Пловдивската икона Христо Бонев също добре си спомня професора с балона.

"Не направихме нищо през 1970 г., защото сгрешихме тотално подготовката. Професорът ни даваше този балон и в Мексико. На връщане ни се искаше да го хвърлим в океана. В Белмекен тренирахме на -20 градуса, а когато отидохме на световното заварихме +45. Нали се сещате, че това са 65 градуса разлика. Кой организъм ще издържи? И в трите мача повеждахме и първото полувреме бяхме отлични. Бе така дори срещу германците, които после станаха трети. Но след почивката нямахме сили не само да тичаме, а и да ходим", казва Зума.

Преди заминаването в София са направени изследвания на всички и докторският екип излиза със становище, че тимът е в отлично здраве, като из родната преса започва да се твърди, че нашите са на кондиционното равнище на Бразилия и Италия. Всичко обаче е прах в очите. И тук идва върхът. При пристигането на мексиканска земя на "трикольорите" им е забранено да пият безразборно вода. Момчетата на Божков тренират като откачени, а наред с това им е заповядано да пият само по две бутилки вода на ден - една на обед и една вечер.

"Чувал съм да се говори, че ни давали и по бутилка кока-кола, но това са измислици. Та те вода едвам ни даваха, а какво остава за друго. Вечер скришом пиехме вода от мивката, а тя не беше студена и не ставаше за пиене. От хладилниците в стаята си чупехме лед, който слагахме във водата, за да я разхладим. Повече от половината отбор се обезводни. Обстановката бе ужасна. Нито ни се позволяваше да имаме свободно време, нито да влезем да се разхладим в басейн. Нищо", прибавя още към разказа си Никодимов.

Освен идиотията с Белмекен и водата, се взима и друго решение достойно за учебниците по глупост. Българските футболисти провеждат всички свои тренировки в Мексико по обед, защото от групата на професора са преценили, че по този начин Зума, Гунди, Чико, Жеката и останалите ще са най-добре подготвени за мачовете, които също са по обедно време.

"Това също бе голяма грешка. После се разбра, че другите тимове, като например ФРГ, са тренирали привечер, когато времето е хладно и приятно. А ние се хвърляхме по игрището при над 40 градуса жега. Ще ви умори не надморската височина, а слънцето. Така ни казваше Начко Михайлов, Бог да го прости. И си беше прав. А относно проблема с водата, ще кажа само, че наистина почти всички момчетата се обезводниха и нямахме сили да ходим. Аз заминах 77 кг, а се върнах 71", допълва Бонев.

"България води с 2:0! Можете да дишате спокойно, драги зрители…", това са думи на Николай Колев - Мичмана, който коментира от Мексико мача с Перу. И в трите двубоя тимът на Стефан Божков повежда и играе отлично до почивката, но след това нашите са като случайно събрана команда от улицата. 2:3 от Перу, 2:5 от Западна Германия и 1:1 с Мароко. "Имахме отличен отбор и можехме да постигнем много повече. Взеха се мерки и така за следващото световно през 1974 г. подготовката бе направена директно на германска територия", споделя още Зума.

Провалът в Мексико'70 е толкова звучен, че води до реакция у самия Тодор Живков. Без да се съобразява, че пропуква паравана на комунистическата пропаганда, на 13 юни 1970 г. генералният секретар на БКП излиза със съкрушителна публикация по адрес на родния футбол - "Докога ще се търпят недъзите на българския футбол?". Всъщност статията не е подписана от Първия, но е повече от явно, че зад унищожителната критика стои именно той.

Тя е публикувана на страниците на "Работническо дело", а след нея следва лавинообразна чистка в най-популярния спорт у нас. В прословутата си статия Тато директно признава, че министри, генерали и всякакви други партийни вождове "безотговорно се бъркат, дават указания, подменят треньори и специалисти…".

В резултат на това от сцената слиза председателят на БФФ Недялко Донски, както и селекционерът Божков. В "Стършел" пък се появява следната карикатура - националите се прибират по тъмно от Мексико, а единствено златната обувка на Петър Жеков осветява пътя им. След Мексико'70 повече фланелката на първия отбор никога не е облечена от имена като Александър Шаламанов (тогава 28-годишен), Димитър Якимов (28), Борис Гаганелов (28), Георги Аспарухов (27) и Георги Попов - Тумби (25), който в онези години е сред най-бързите крила на Стария континент.

Счупеното не се лепи и така изключителният състав на България, пети от Евро'68, проиграва шанса си за първа победа на световно, а защо не и класиране на 1/4-финалите. Със сигурност в основата на провала са абсурдните подготовка и режим преди и по време на турнира в страната на ацтеките.



И до днес е странно как и защо научните ръководители от онези години са решили да приложат "блестящата" си програма на националите. Факт е, че нито един друг европейски състав не прави такава безумна подготовка преди финалите. Факт е още, че в БФФ имат отличен опит с аклиматизацията от Олимпийските игри в Мексико Сити през 1968 г., който е пренебрегнат с лека ръка. Повече от странно е как никой у нас не се е допитал поне до Големия брат от Москва, тъй като Сборная също се готви усилено за световното - СССР на небезизвестния Гавриил Качалин играе в дебютния мач на първенството срещу домакините. Връщайки се в съвремието можем да сме категорични, че под диктовката на партийните "разбирачи" отборът на д-р Стефан Божков провежда най-лошата подготовка в историята на българския футбол.

А иначе сред бисерите на световните финали остава онзи приказен гол срещу Перу, дошъл след тройна комбинация от пряк-свободен удар между Жеков, Бонев и Дерменджиев. Но само толкова. Като в стария соцлаф парата на влака отива за свирката.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!

Още от От скрина

Виж всички