35-годишният Светослав Тодоров се отказа от футбола през лятото и се захвана с треньорството - застана начело на родния Добруджа. Преди Коледа той бе на стаж в Англия. Ето какво сподели пред "Тема Спорт" не само за българския футбол, но и за престоя си в Ливърпул, Портсмут, Чарлтън и Куинс Парк Рейнджърс.
Г-н Тодоров, дните около Коледа обикновено са за равносметки. Каква година изпращате вие?
- Доста по-различна от предишните. Спрях с футбола, но преминах към ново предизвикателство - треньорството. От него изпитвам още по-голямо удоволствие, отколкото когато бях на терена. Да чукна на дърво - семейството ми е живо и здраво. Това е най-важното, защото всичко останало рано или късно се постига с труд. Затова определям отминаващата година като успешна.
Имахте ли планове да станете треньор, или не му мислихте много, след като получихте оферта от Добруджа?
- Ооо, аз инвестирам в себе си от 4-5 години, за да се захвана с този занаят, факт е обаче, че всичко стана много бързо. Очаквах да поиграя още една-две години. Но дойде поканата от Добруджа и нямаше закъде да отлагам. Все пак това бе уникална възможност да започна кариера директно като старши треньор. Много малко млади специалисти започват веднага като такива, малцина са получили такава подадена ръка. Оценявам много шанса, който ми даде Добруджа, благодарен съм.
Под или над очакванията ви се оказа нивото на футбола в Б група?
- В Б група има много талант. Млади момчета, на които им се работи и искат да се развиват, за да минат на по-горното ниво. Трябва да им помогнем да го сторят, защото те са бъдещето. Трябва да работим много с тях.
А има ли млади и талантливи момчета в Добруджа, които могат да изведат тима на друго ниво?
- Има както в мъжкия отбор, така и в школата. Момчета, които имат желание и качества. Но всичко си зависи от тях на терена. Там футболистът се доразвива и всичко е в неговите ръце. Каквото и да приказва и подсказва един треньор - те си взимат решенията как да живеят живота си, да спазват ли режим, да пазят диета, да правят упражнения в почивните дни. Неща, които са задължителни за всеки професионалист. В момента съм раздал на всички програма за празниците. От тях ще зависи каква подготовка ще направят и дали ще са в кондиция. Като няма контузии, е по-леко, човек е готов за предизвикателствата. Ще разбера набързо кой какво е правил и не е в почивката (смее се).
Реално ли е петото място на Добруджа в класирането в Б група? Можеше ли отборът да постигне повече?
- Може да се каже, че сме трети, защото три тима сме с равни точки в подреждането (б.а. - заедно с Банско и Калиакра). Изоставаме само на три пункта от втория Хасково. Момчетата се справиха много добре. Доста хора не очакваха такова представяне от Добруджа. Дано да сме зарадвали феновете си и след Нова година да има повече хора на стадиона, които да ни подкрепят. Един от проблемите пред нас бе, че много трудно накарахме футболистите да повярват в себе си, че имат качества. Много от тях не бяха играли професионален футбол, други не бяха желани в предишните си клубове. Били са смачкани и не са играли редовно. Важното е, че им показахме, че имат талант. Въпрос на време бе те да си повярват.
Може ли Добруджа да се пребори за промоция в А група, а и да продължи напред в турнира за купата? Вие сте единственият тим от Б група, останал в турнира, и на четвъртфинал срещате Локомотив (Пловдив).
- Нека не казваме какво може и какво не. Всичко си зависи от нас - както в Б група, така и за купата. Дано всичко е нормално с момчетата. Задачата ни е във всеки мач да се стремим да играем добър футбол.
Има ли поставена цел пред тима?
- Категорично поставена цел няма. Въпросът е да се научим да играем добре.
Казахте, че от няколко години инвестирате в себе си. С това ли бе свързана и визитата ви в Англия преди коледните празници?
- Да. Тя е продължение на годините ми като играч там. Искам да се уча, държа да се развивам. Получих покана от Ливърпул, която нямаше как да не уважа. Бях заедно със спортния директор на Добруджа Светослав Петров. Покрай Ливърпул успях да посетя и моите бивши отбори Портсмут и Чарлтън, бяхме и при бившия ми треньор Хари Реднап в Куинс Парк Рейнджърс. Гледахме негова тренировка, поговорихме си. Бяхме на посещение и в Евертън. Запознах се с мениджъра им Роберто Мартинес, имах много позитивен разговор с него. Всичко стана покрай човек, с когото съм работил в Портсмут, който в момента отговаря за кондиционната подготовка на юношите в цялата школа на Евертън. Видях как се работи с децата, като се започне от 9-годишни и се стигне до 15-16-годишни, които навлизат в мъжкия футбол. В момента в Евертън разчитат на доста младоци и това се дължи на добрата работа в ДЮШ. Естествено, имах среща и с мениджъра на Ливърпул Брендън Роджърс. Той ме окуражи, каза ми, че се движим в правилна посока. Е, не можем да се сравняваме с този клуб, но с идеите, които имаме, ще помогнем на младите си футболисти. Изгледахме мача Ливърпул - Кардиф, атмосферата на стадиона бе невероятна. Имах късмет да гледам и двубой на отбора go 21 години на Чарлтън. Програмата ми бе доста запълнена.
Кое Ви направи най-голямо впечатление и кое от видяното най-лесно би се интегрирало у нас?
- Там хората залагат твърдо на младите. И там за млади не считат 21-годишни, а 15-16. Опитват се още тях да интегрират в първия отбор. Мисля, че това е приложимо и в България. Но за целта трябва да има добра комуникация между школите и мъжките отбори. В Добрич също имам 15-16-годишни в първия тим, които ще започнат подготовка. Децата ще получат шанс да се развиват. Така ще започнат с желание да ходят на тренировки, ще видят, че пътят до мъжете не е толкова дълъг. В българските отбори това нещо го има в Литекс. В Ловеч показаха пътя. Някои от юношите им вече ги продадоха в чужбина, други са наложени и утвърдени футболисти. Това е пътят специално за нашите условия. Макар че в сравнение с живота в България футболът ни е на много високо ниво. Инвестициите са доста големи.
Моделът на Литекс ли е този, който трябва да следват останалите?
- Мисля, че да. Кажете ми друг отбор с толкова много млади играчи, при това собствено производство. Ще отговорите, че съм пристрастен, но ако същото се прави в Левски или ЦСКА - ще го отчета. Вместо това всеки иска бързо да спечели нещо. Въпросът е да се разбере, че с младите хем ще се върне публиката, хем и националният отбор ще бъде по-добре. Трябва търпение към юношите включително и от публиката.
Освен Литекс кой ви направи най-голямо впечатление тази година?
- Не може да не отчетем стореното от Лудогорец - направиха нещо изключително. Спечелиха си групата в Лига Европа - това е голям успех. За Литекс вече казахме, а те на всичкото отгоре с кадри от школата ще зимуват първи. ЦСКА започна от нулата и успя да мине през много тежък период. Там свършиха много. Това трябва да е пример, че в България се успява напук на всичко. Дано хората се върнат по стадионите. Защото без публика футболът е различен. Онзи ден бях на мач на Портсмут, който е в четвъртото ниво на английския футбол - на стадиона имаше 17 хиляди човека. Тук на дербитата няма толкова.
Каква е целта на треньора Светослав Тодоров?
- Да накарам футболистите си да се наслаждават на играта, да се развиват. Аз ще продължа да уча и да имам високи цели. А дали ще стигна пак до Англия в новото поприще - ще видим.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)