Соколов се дъни, Алексиев изобщо го няма, не може да играеш на световно с наведена глава
След като стана ясно, че България приключва с участието си на световното първенство, „7 дни спорт” потърси мнението на хора от волейбола, които да коментират причините за това представяне. За България то започна още в Световната лига, където нашите взеха само една победа, въпреки силните резултати през последните две години. Ето мнението на легендата Димо Тонев.
Срещу Германия не ни достигна много във всички елементи. Германците са същата класа, която бяха на олимпийската квалификация в София преди 2 години. Въпросът е, че ние сме с почти същите играчи, които станаха четвърти на олимпиадата, а нямаме същата класа. Какви са причините трябва да отговорят състезателите, треньорите. Цветан Соколов не го виждам изобщо през последните две години. Медиите пишат как завършил с 20 или 30 точки, но се дъни в най-важните моменти. Не може професионален играч да не може да вкара един сервис. Ами като не ти влиза сервиса с отскок, бий го леко. Той е само минус. Сервисът му е по-малката беда. В решителните моменти, когато той трябва да отиграе, просто не може. Не че не иска, просто не може. Алексиев изобщо го няма, не е във форма. Да не ги изреждаме един по един. Да тръгнем от друга гледна точка – в какво бяхме по-добри от германците – на посрещане ли, на сервис ли, в атака, на блок или в защита? Вярно е, че Пламен имаше малко време за подготовка, но е крайно време, когато има издънки и лошо представяне, да се носи отговорност. Защото цялата общественост очакваше от този отбор да се представи според възможностите си. Никой не е искал конкретно медал, но поне да се представим според възможностите си. Може някой да смята, че това са ни възможностите, но аз не мисля така. Трябва да видим и кои отбори ще завършат пред нас в класирането и да си помислим дали сме по-добри от тях в момента. Отговорност трябва да поемат всички по веригата – състезатели, треньори, ръководители. Волейболистите играят, треньорът ръководи, шефовете създават условията.
Сега казваме: „Ама ние загубихме един мач от Канада”. Ама тази загуба не е резултат само от този мач. Всяко нещо си има закономерност. Трябва да се направи анализ и след това да се понесе отговорност. Преди турнира Пламен пое риск да отиде с трима центрове с идеята да вкара вътре Божилов за посрещане, но той не беше особено ефективен. Но не това е причината за тези резултати. Просто играчите не са в добра форма физически и психически. Има членове на Управителен съвет, които взимат решения. Да излязат и да обосноват решенията си. Иначе не мисля, че постоянната смяна на треньорите е решение. Пламен нямаше достатъчно време. Сега той ще може да прецени дали това е била най-добрата селекция. Освен това той не може да избира от 50 играчи, а от 20. Като се контузят трима, остават 17. Просто няма играчи, това е положението. Трябва да се постави на играчите въпросът, къде е тяхната вина за това представяне. Не може пак да ходят на световно намръщени и с наведени глави и пак да има някакви сърдения. Влиза опитен състезател като Тодор Алексиев, навежда главата три пъти в блокадата и свършва геймът. Това е тотална безотговорност. Не става въпрос дали ще сме осми или десети. Идеята е винаги когато можем да вземем дадена точка, да я вземем, когато можем да вземем един гейм, да го направим. Следващата година има европейско първенство, квалификации за олимпийски игри. Волейболът не свършва с това световно и с този отбор. Волейбол в България ще има още много години и всеки, който е в отбора на голямо първенство, трябва да се опитва да допринесе, с каквото може. Трябва да се отбележи, че част от играчите, които трябваше да изнесат тежестта на този турнир, играят за първи път в основния състав – Скримов, Пенчев, Гоцев. Милушев също се включи добре и за мен беше необяснимо защо го държи резерва за сметка на Соколов. Едно време Богдан Кючуков ни беше треньор и имаше такава максима: „Който завърши мача днес, ще започне утре”. За да си завършил мача днес, си играл добре и утре ще започнеш. Всеки трябва да се бори за мястото си и това трябва да се превърне във верую за националния отбор.
Тодор Христов, "7 дни спорт"
След като стана ясно, че България приключва с участието си на световното първенство, „7 дни спорт” потърси мнението на хора от волейбола, които да коментират причините за това представяне. За България то започна още в Световната лига, където нашите взеха само една победа, въпреки силните резултати през последните две години. Ето мнението на легендата Димо Тонев.
Срещу Германия не ни достигна много във всички елементи. Германците са същата класа, която бяха на олимпийската квалификация в София преди 2 години. Въпросът е, че ние сме с почти същите играчи, които станаха четвърти на олимпиадата, а нямаме същата класа. Какви са причините трябва да отговорят състезателите, треньорите. Цветан Соколов не го виждам изобщо през последните две години. Медиите пишат как завършил с 20 или 30 точки, но се дъни в най-важните моменти. Не може професионален играч да не може да вкара един сервис. Ами като не ти влиза сервиса с отскок, бий го леко. Той е само минус. Сервисът му е по-малката беда. В решителните моменти, когато той трябва да отиграе, просто не може. Не че не иска, просто не може. Алексиев изобщо го няма, не е във форма. Да не ги изреждаме един по един. Да тръгнем от друга гледна точка – в какво бяхме по-добри от германците – на посрещане ли, на сервис ли, в атака, на блок или в защита? Вярно е, че Пламен имаше малко време за подготовка, но е крайно време, когато има издънки и лошо представяне, да се носи отговорност. Защото цялата общественост очакваше от този отбор да се представи според възможностите си. Никой не е искал конкретно медал, но поне да се представим според възможностите си. Може някой да смята, че това са ни възможностите, но аз не мисля така. Трябва да видим и кои отбори ще завършат пред нас в класирането и да си помислим дали сме по-добри от тях в момента. Отговорност трябва да поемат всички по веригата – състезатели, треньори, ръководители. Волейболистите играят, треньорът ръководи, шефовете създават условията.
Сега казваме: „Ама ние загубихме един мач от Канада”. Ама тази загуба не е резултат само от този мач. Всяко нещо си има закономерност. Трябва да се направи анализ и след това да се понесе отговорност. Преди турнира Пламен пое риск да отиде с трима центрове с идеята да вкара вътре Божилов за посрещане, но той не беше особено ефективен. Но не това е причината за тези резултати. Просто играчите не са в добра форма физически и психически. Има членове на Управителен съвет, които взимат решения. Да излязат и да обосноват решенията си. Иначе не мисля, че постоянната смяна на треньорите е решение. Пламен нямаше достатъчно време. Сега той ще може да прецени дали това е била най-добрата селекция. Освен това той не може да избира от 50 играчи, а от 20. Като се контузят трима, остават 17. Просто няма играчи, това е положението. Трябва да се постави на играчите въпросът, къде е тяхната вина за това представяне. Не може пак да ходят на световно намръщени и с наведени глави и пак да има някакви сърдения. Влиза опитен състезател като Тодор Алексиев, навежда главата три пъти в блокадата и свършва геймът. Това е тотална безотговорност. Не става въпрос дали ще сме осми или десети. Идеята е винаги когато можем да вземем дадена точка, да я вземем, когато можем да вземем един гейм, да го направим. Следващата година има европейско първенство, квалификации за олимпийски игри. Волейболът не свършва с това световно и с този отбор. Волейбол в България ще има още много години и всеки, който е в отбора на голямо първенство, трябва да се опитва да допринесе, с каквото може. Трябва да се отбележи, че част от играчите, които трябваше да изнесат тежестта на този турнир, играят за първи път в основния състав – Скримов, Пенчев, Гоцев. Милушев също се включи добре и за мен беше необяснимо защо го държи резерва за сметка на Соколов. Едно време Богдан Кючуков ни беше треньор и имаше такава максима: „Който завърши мача днес, ще започне утре”. За да си завършил мача днес, си играл добре и утре ще започнеш. Всеки трябва да се бори за мястото си и това трябва да се превърне във верую за националния отбор.
Тодор Христов, "7 дни спорт"