Трогателният разказ на момчето, чиято мечта бе сбъдната от ЦСКА

"Как сърцето биеше много по-силно..."

"Останах без дъх..."

"Сърцето ми се побърка..."

"Питах се жив ли съм още..."

"Все едно съм бил играч на мача..."

С тези думи преданият фен на червените Николай Божиков от Калофер описа своята изпълнена мечта - да посети мач на любимия ЦСКА!

Прочетете разказа за преживяното от Ники и вижте видео кадри от неговото посещение на "Армията":

Време е да напиша историческия ми ден който винаги ще помня,защото е най-истинския и смислен момент в живота ми.Всичко почна когато сбъднах мечата да виждам слънцето,да съм свободен,да се почувствам по жив.Преди да стане един човек ми беше казал ако има нещо каквото и да е да му пиша и аз му писах за следващата мечта ходенето на мач.Нещата почти не се развиваха или в доста бавни темпове дните намаляваха и много се притеснявах да не се провали.Един ден звънна телефона и разбирам всичко е готово само аз да отида там.Дойде деня на истината тръгнах към 10ч от Калофер за София първо се отбих на една вила да се видим малко с роднини и после имах уговорка с моя човек в 18ч да съм на стадиона на ЦСКА.Бях точен там на първата бариера или там където трябваше да ме спрят полицали беше той и минах лесно после следващата бариера към самия стадион се дигна специално за мен,а след това какво да ви кажа очакваше ме стена от полицай и бяха помолени да се изместя и те ми направиха път все едно цар минава там.Започнах аз да обикалям и снимки да правя отвън пред стадиона по едно време чувам викат рейса идва и аз се чудя кой рейс,но като го видях разбрах били футболистите.Бързах да ги видя като слизат трудно успях да позная някой от вълнение а и на живо ги виждам не по тв или нета.Като минаваха и някой от тях ми намигваха и правиха жестове на уважения и направо си загубих ума.Стана време да видя как се влиза в стадионо,но какво да видим от сектор А пречка от стълби и не мога да мина.Пробваха 4 човека да ме дигнат със "бъгито",но нещо се получи като "дядото и ряпата" не помръдва като танк е и си викам нещо се обърка плана.Оказа се имало решение където минавали линейките мисля,че беше от към сектор Б.Преди да отида на терена от там се отбих в фен магазина и се изненадах колко много хора има около и в него.Купих си разни дрехи и почна обиколката на стадиона отвън до сектора от който да мина не беше близо,но си струваше пътя и хоп влезнах като у дома си,но не точно защото сърцето биеше много по силно.Правих там обиколка на пистата и снимките се щракаха и щракаха.По едно време виждам Жуниор Мораеш на 10 метра от мен викам си дано ме види и да дойде и хоп по едно време ме видя и се запъти към мен потупа ме по рамото казахме си Само ЦСКА и искаше да се снимаме.Малко преди да почне мача гледах си терена и мислих няма ли да видя Стойчо.Докато седях така замислен чувам зад гърба си публиката се радвижи скандират нещо Стойчо и след секунди самия Стойчо Младенов дойде при мен и аз останах направо без дъх и сърцето ми се побърка.Тук малко ми се губят спомените не знам по рамото ли ме потупа първо какво точно стана,но сърдечно ме поздрави и ми подари тениска с подписите на всички играчи и с него си казахме Само ЦСКА с най-великия треньор за мен и сигурно 10 фотографи имаше да снимат.Чувах през това време и диктора на стадиона нещо казва името ми и града и цялата публиката яко ръкопляскаха и скандираха нещо все едно е вкарал гол ЦСКА или нещо подобно не може да се опише няма как после се обърнах към публиката в сектор А и пак запляскаха,а тогава се питах жив ли съм още.Явно бях жив щом почна мача и почнаха да се вкарват голове и бях на не знам си на кое небе от експлозивни емоции в мен.Казаха ми,че след края на мача футболистите ще дойдат да се снимат с мен.Дочаках края в който на таблото пишеше 4:0 ЦСКА - Хасково.И след това почнаха всички да идват за обещаните снимки все едно аз съм бил играча на мача,а не фен и доста потупвания по рамото имаше и някой нещо ми пожелаваха питаха как съм и си казвахме Само ЦСКА!Не мога всичко да опиша може доста моменти да пропусна или малко неточности да има,но просто такова вълнение не съм усещал никога.Не видях само слънцето,а видях стадион "Българска Армия",отбора,треньора ми и много притятели сред публиката.Имаше обединение усещах го и мача мечта се получи дори мина и мечтата ми.Благодаря ви на всички супер сте и ви обичам!!!

Следвай ни: