Колко пъти сме гледали строгото лице на Ричард Уилямс, който очаква поредната грандиозна победа на дъщерите си. Безапелационната доминация на Серена и Винъс в женския тенис и хищническия инстинкт за победа са плод на проект, изработен от техния всеотдаен баща още преди да се родят. В новата си книга „Черно и бяло: така, както го виждам“, Ричард разкрива причините за твърдия характер, който е бил принуден да изгради, и защо често скандализира тенис общността. В интервю пред The Root Ричард говори за бурното си детство, расистките атаки, на които е бил подложен, и мотивацията, която го е довела до големите успехи в света на тениса.
- Много пъти сте ставали обект на критика относно начина, по който работите с дъщерите си. Понякога и дъщерите ви са били критикувани. Имахте ли нужда да напишете тази книга, за да се защитите?
- Хората си мислят, че съм противоречива личност, че не съм хубав човек. Това беше възможност да изясня на себе си какъв съм всъщност. Мисля, че съм хубав човек. Бих помогнал на всеки, който има нужда, както съм го правил през годините. Смятам, че хората трябва да знаят това.
- Животът ви е белязан от много гняв. Сякаш сте се събуждали ядосан всяка сутрин – множество сбивания, постоянни сблъсъци със закона. Каква беше причината?
- Бях много гневно дете. Цяло чудо е, че не съм избухнал и умрял. (Смее се.) Когато бях на 6 години, един бял мъж ме наби в магазина. По това време чернокожите нямаха право да дават пари в ръцете на белите. Така че веднъж реших да предизвикам един бял мъж, като му сложих банкнота в ръката и се усмихнах. Мъжът ме бутна на земята и започна да ме бие. Огледах се за баща ми, но той извърна поглед и излезе. После ме биха в друг магазин. Имаше случай, когато ме нападнаха Ку-Клукс Клан и баща ми ме остави отново. Затова бях гневен, въпреки че майка ми ме учеше да избягвам проблемите.
- Както споменахте, сте израснали с баща, който не ви е искал – обърнал ви е гръб дори когато са ви нападнали. Въпреки това сте един от най-известните татковци в света. Как лошият пример, който сте имали, ви е оформил като родител?
- Всичко това ме накара да бъде страхотен баща, защото нямах такъв. И си направих план "Как да бъда страхотен татко". И мисля, че успях.
- Нека да поговорим за манията ви по тениса. Освен че сте се учили на тенис, сте измислили още един успешен план в 78 страници – как да направите от дъщерите си шампионки. Дадохте ли им право на избор какво да правят с живота си?
- Дори не ми е минало през ума. Бях сигурен какво ще стане. Знаех, че играта много ще им хареса. Запознах ги с тениса, като ги накарах да отидат на корта и да играят. Не съм искал от тях да са професионалисти. Но това ми беше мечтата още преди да се родят. Това, което направих, е, че говорих с различни доктори за начина, по който трябва да се отглеждат деца спортисти, как да не ги увредиш, да не прекаляваш с нищо и все пак да изживеят детството си. Винъс и Серена обожават тениса. Тренирах ги по начина, по който майка ми тренираше мен. Тя ме научи, че ако се държиш добре с една жена, накараш я да повярва в себе си и да се посвети на нещо, тя ще бъде най-добрата във всичко, с което се захване. И беше вярно. Не тренирахме на едно и също място. Налагаше ни се да пътуваме много – от Комптън до Сан Франциско, и на тях им харесваше. В един момент толкова се очароваха от играта, че ме молеха да ги водя на корта. Никога тенисът не е бил тежест за тях.
- Какво означава за вас заглавието на книгата "Черно и бяло"?
- В тази страна съм бил свидетел и съм ставал жертва на много предразсъдъци. Спомням си веднъж ме нарекоха "негро" в един тенис клуб. Това, което научих, е, че хората крият някои неща за живота си. Но колкото повече ги крият, проблемите се задълбават. Имам нужда да говоря за расизма. Причината да съм сигурен, че трябва да се говори за това, е, защото знам какво се случи с мен, когато бях малък и какво се случва с други хора, които имат същия цвят на кожата като моя. Докато не се опитаме да решим този проблем като нация и да кажем точно как стоят нещата, той ще продължава да съществува.
- Днес имаме черен президент.
- Обама е най-добрият президент, който съм виждал, но защо имаме само един чернокож за повече от 200 години? Не мога да разбера. Много афроамериканци биха били страхотни ръководители на страна ни, но трябва да им се даде равна възможност. Трябва като раса да се изправим и да заявим: „Не може да се бъзикате с нашия президент!“ Ако го направят, трябва да спрем да харчим парите си тук. Както през 50-те години в Монтгомъри д-р Мартин Лутър Кинг накара чернокожите да спрат да ползват автобуси и компанията фалира. Ако искаме хората да се отнасят добре с нас, трябва да си пазим парите за нашите училища, за нашите квартали и тогава нещата ще се променят.
превод: "7 дни спорт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)