Стилиян Петров разказа за най-тежките си мигове и за най-хубавата новина, която е чувал (ВИДЕО)

Рекордьорът по изиграни мачове с националната фланелка на България Стилиян Петров даде първата си пресконференция на родна земя след 3,5 години прекъсване. През март 2012 година сърцатият полузащитник бе диагностициран с левкемия, след което се подложи на тежко и продължително лечение, което даде положителен резултат и в момента Петров е излекуван напълно.

Преди началото на пресконференцията Стенли, който е посланик на започващото в сряда европейско първенство за юноши до 17 г., подписа своя фланелка от националния тим, която ще бъде продадена с благотворителна цел. Той получи и специален трофей от УЕФА за изиграните 106 двубоя за "трикольорите".

Петров разказа подробно пред родните медии за тежката битка, която води с болестта през последните 3 години и заяви, че най-хубавата новина, която е чувал за цялото това време е, че отново е здрав. В 19-ата минута на пресконференцията бившият капитан на "лъвовете" бе прекъснат с аплодисменти от журналистите. По подобен начин феновете на клубния му тим Астън Вила демонстрираха подкрепата си към него по време на лечението.

"Радвам се, че съм тук след 3,5 години отсъствие. Благодаря на всички вас и целия български народ за оказаната подкрепа през това време. Радвам се, че съм в България и се чувствам като у дома. Чувството е невероятно. Когато ме диагностицираха с левкемия, не знаех дали има вероятност да се върна в България. Много исках да се върна и по-рано, но не ми се разрешаваше да пътувам.
 
Много се радвам, че съм избран за едно от лицата на това европейско първенство. Това ще бъде важна стъпка за кариерата на тези млади момчета. Чест е да съм част от това събитие и се надявам гостите да останат доволни от видяното в България.

През последната една година започнах да тренирам повече. Преди това бях качил 39 килограма, което не е много приятно. В момента се опитвам да се върна поне малко към предишната форма. Все още е трудно заради стероидите, които приемах. Прекарвам повече време със семейството, тренирам, забавлявам се. Подкрепата беше отвсякъде, от целия футболен свят. Съпругата ми бе непрекъснато до мен. Първата година беше много трудна. Някой път със седмици нямах възможност да видя децата си. Това беше най-тежкото. За съпругата ми беше най-важното да оцелея, остави всичко друго на заден план. Доста въпроси ми минаваха през ума. Живеех ден за ден. Най-трудно ми беше не когато течеше лечението, а когато ме диагностицираха. Тогава съпругата ми избухна в сълзи, докторите гледаха в земята. Тогава се почувствах най-самотен. Трябваше да се вземат бързи решения. Не го крихме от децата. Те го приеха много добре - имаме златни деца. Те бяха до нас постоянно. Имаше и моменти, когато не им се разрешаваше и не ги виждах по два месеца. Това ми даде още повече сила да се боря, оцених живота още повече. В такъв момент знаеш за какво трябва да се бориш. Това, което се случи с мен, ме промени много. Сега оценявам всички малки детайли в живота. С нетърпение очаквам прибирането в Монтана, това ще се случи през лятото.

Винаги съм бил честен във футбола и в живота и може би идва момент, в който хората оценяват това, което си правил. Доста мисли минаваха през главата ми преди да си дойда. Не мигнах цяла нощ, защото трябваше днес да се върна към всички тъмни моменти, през които минах. Радвам се, че отново съм тук и мога да ви погледна в очите. Няма такава дума, която да опише това, което изпитвам в момента. Не мисля, че все още съм готов за работа. Постът ми в Астън Вила ми позволява да ходя, когато имам възможност. В момента съм отдаден изцяло на семейството.

Фондацията, която със съпругата ми решихме да създадем, се занимава повече с изследвания. Не искам да виждам никой човек да минава през тези неща. В момента фондацията е на крачка да намери лек за рака и да замени химиотерапията с по-леки форми на лечение. Ние поемаме разноските на семействата, когато някой човек трябва да пътува за лечение в чужбина. Радвам се, че доста хора искат да помагат и да набират средства. Чувството е изключително, да бъдеш здрав, мога да го пожелая на всички. преди четири седмици излезе последният ми резултат от костния мозък, вече няма следа от левкемията и вече мога да кажа, че съм здрав. Това е новина, която не можех да опиша. Когато започнах лечението ми казаха, че ще бъде дълго и трудно. Тази левкемия се среща предимно при деца и при мен лечението премина по различен начин. Това, че бях с добра физическа подготовка, също ми помогна.

На момчетата от юношеския национален отбор бих им казал да се забавялват и да преследват мечтите си с усмивка. Пожелавам им успех на това европейско първенство.

Имах няколко разговора с хора от ЦСКА. Исках малко повече информация за продажбата на акции, но не я получих. Боли ме за случващото се в ЦСКА и в Левски. Трябва да си вземат поука за последните години. В момента Лудогорец е на свтлинни години пред тях. Ще назова едно име - говорих със Стойчо Младенов.

СНИМКА: ЕМОНА ЦОНЧЕВА, SPORTAL.BG