Джон Макенроу: Тенисът е рай за мошениците

Играчите продават мачове не само заради пари, а и заради сплашване, твърди легендата

"Глупаво е да се смята, че в тениса няма играчи, които да не се блазнят от възможността да загубят мач за пари. Разбираемо е, че няма дим без огън. Не за пръв път възникват подозрения, подклаждани и от залози, доказващи уговорени мачове. В спорта винаги е имало корумпирани хора и хора, които ги правят такива" - разказа анонимен източник сред хрътките в тениса пред в. "Дейли Мейл". Проблемът за договорените мачове в тениса никога не е бил поставян толкова остро, но официално бе признат през септември 2008 г., когато ITF, ATP и WTA организираха специален антикорупционен департамент - Tennis Integrity Unit (TIU), оглавен от уважаван детектив от лондонската полиция. За работата на TIU практически нищо не се знае: не се разгласяват никакви детайли, обекти на разследване или взети решения. За шест години съществуване департаментът обяви 11 официални дисквалификации, включително пет пожизнени. Сред наказаните са четирима играчи: Даниел Келерер, Давид Савич, Сергей Кротюк и Андрей Куманцов. Най-известният от тях е бившата №55 в света Келерер.

На кого се предлага?
Резултатите от работата на TIU показват едно: уговарящите сключват сделка с играчи от нисшите ешелони, за които парите са важни. Основателно се предполага, че десетки играчи от топ 50 и дори топ 10 са получавали предупреждения от TIU за подозрителна активност около техни мачове в различни периоди. Самите тенисисти поддържат тази версия. "Към мен са постъпвали оферти. Мисля, че няма играч, на когото не са предлагали", призна Виктор Ханеску през 2014 г. "Играчите лесно могат да заработват по този начин. Много престъпници предлагат на играчите, макар че с мен никой не се е свързвал. Зная, че на други са предлагали", каза Фелисиано Лопес. "Може би 80-90% от играчите са получавали оферти да участват в уговорени мачове. Веднъж и на мен предложиха да загубя, но аз отказах, след което повече не ме потърсиха" (Гилермо Гарсия-Лопес, 2013). "И с мен се случи, но няма да кажа с кой и кога. Без да се замислям и секунда, отказах. Може би друг тенисист, закъсал за пари и с невисок рейтинг би се съгласил, но аз нямах нужда" (Арно Клеман, 2007). "Имах няколко случая. Миналата година в Мадрид ме потърсиха. Също и на някакъв турнир. Колко ми предложиха ли? Е, не бих издал всички тайни" (Дмитрий Турсунов, 2007). Наскоро дори Новак Джокович разкри, че са му предлагали $100 000 да играе в уговорен мач.

Как се предлага?
В епохата на социалните мрежи задачата за контакт с даден играч доста се опростява, макар че и по-рано не е била неизпълнима. Още през 2007 г. британецът Арвинд Пармър разказа: "Човек, който никога не бях виждал, дойде при мен и ми предложи да се проваля. Каза ми, че ако загубя в два сета, ще получа толкова и толкова. Не искам да цитирам точно, но сумата беше прилична. Исках да го фрасна в муцуната! Тенисът е моят живот, и аз възприемам честта в спорта като лична".
Подобна история разказа и белгиецът Жил Елсенеер: посетили го направо в съблекалнята на „Уимбълдън” (тоест човекът бил вътрешен) и за загуба в първия кръг му предложил сума, превишаваща сто пъти наградния фонд за преминаване във втория кръг. Жил отказал.
На американеца Ерик Буторак, сега оглавяващ Съвета на играчите в АТР, позвъняват в хотела, Ханеску откриват във фейсбук, а Екатерина Бичкова - чрез списание.

Кой предлага?
Преди няколко години руската тенисистка Екатерина Бичкова бе наказана с 5000 долара и 1 месец без мачове след публикация в „Уолстрийт Джърнъл”. Герой в материала е 25-годишният руски комарджия Дмитрий Авилов - математик, икономист, програмист и бивш консултант на Betfair, разкриващ, че в живота си печели от залози в женския тенис. Авилов събирал информация, като пътешествал по малки турнири и се въртял около играчите, а за обработка на данните написал специална програма. Именно той предлага на Бичкова да купи мач от нея, след като тенисистката оповестява в своя блог, че обожава френската модна къща Louis Vuitton.
Авилов заявил, че това бил първият му опит да организира договорен мач, но от думите му не личи да се е ограничил само с него. Бичкова все пак отказала на предложението му, но била наказана, защото не уведомила контролиращите органи. Може да се каже, че се отървала леко. Защото испанецът Гилермо Оласо, чието участие в договорени мачове също не бе доказано, миналата година бе дисквалифициран за 5 г. за същото. След гръмката история с Николай Давиденко пък, Джон Макенроу предположи, че играчите продават мачове не само заради пари, но и заради сплашване, поради което "към това могат да бъдат съпричастни и представители на мафията, например руската". В действителност обаче всичко се оказва доста по-прозаично: италианският играч Даниеле Брачале тази година призна за участие в черно тото, заедно със своя съучастник Манило Бруни - счетоводител, който по-рано продавал футболни мачове. От италианското разследване стана ясна и цената на сделката: според обвинителите италианският финалист Потито Стараче е продал финала на турнира на АТР в Казабланка през 2011 г. (чийто победител получава 72 600 евро без данъците) за 300 000 евро! (В преписката става дума за "продажба на апартамент").

Колко лошо е това?
През 2007 г. Роджър Федерер заявява: "Аз съм в шок от всички тези истории и от факта, че подобни неща се случват. 10 г. играя на това ниво и никога досега не бях чувал за нещо подобно". Седем години по-късно шефът на Международния център за спортна безопасност (ICSS) Крис Итън назова топ 3 на най-корумпираните спортове: футбол, крикет и тенис, и продължи: "Ако един играч е замесен в такива дела, то е за цял живот - няма отърване. Следете внимателно, надига се голяма вълна".
Бившият сътрудник на TIU Ричард Ингс отива още по-далеч: "Няма друг спорт, в който мачове се уреждат по-лесно от тениса. Тук е нужно сътрудничество само с един човек, така че шансовете са безгранични. Няма и никакъв полицейски контрол. Тенисът е рай за мошениците. На малките турнири постоянно се играят съвършено безсмислени мачове, на които се залагат огромни пари".

Какво да се прави?
Смята се, че за предотвратяване на ширещата се корупция на малките турнири е необходимо преди всичко да се повишат наградните пари, за да се отклони интереса на тенисистите към нечестна игра. Но през сезон 2014 почти половината от целия награден фонд на АТР (60 млн. долара) е отишъл при играчи от топ 10. По-слабите имат само един шанс – да играят по-добре, ако искат да печелят. А ако не можеш, както казва Ернест Гулбис, заеми се с нещо друго.

"7 дни спорт"

Следвай ни: