Днес Даниел Боримиров навършва 45 години - роден е на 15 януари 1970-а. В кариерата си играе за Бдин Видин, Левски и Мюнхен 1860. С националния отбор на България участва на 2 световни и 2 европейски първенства - четвърти от мондиала в САЩ'94. Като играч на сините вдига пет шампионски титли, пет купи на България и 2 Суперкупи. Има титла и като спортен директор на отбора. В момента е директор на детско-юношеската школа на отбора. Пред "Тема Спорт" той разкри повече подробности за работата си в академията.
- Г-н Боримиров, вече шест месеца сте начело на школата на Герена. Изпълват ли се целите и очакванията ви?
- Засега се движим по плана, който съм начертал. Всичко това, което е спуснато като работа за вършене в школата, се следи стриктно и се изпълнява от двамата методисти -Нестор Юруков и Давид Серано. Разбира се, има още какво да се подобрява. Поставили сме си като цел през втория полусезон да вдигнем динамиката в тренировъчния процес и оттам по време на мачове. В тези шест месеца ми хареса, че треньорите се придържат към плана, който им е спуснат, и нещата, които им се задават от методистите. Приемат си работата присърце. Радвам се, че въпреки тежкото финансово положение в клуба треньорите си вършат задълженията много добре, за което съм им благодарен.
- Подменихте настилката на изкуствения терен. Имате ли планове за разширяване на базата?
- Не направихме само изкуствен терен, а и четири нови съблекални. Мисля, че условията в школата са перфектни. Надявам се те да бъдат коз на клуба за привличането на повече деца в академията. Имам желанието да изградим още един изкуствен терен, за да може да разширим достъпа на повече момчета към Левски.
- Съжалявате ли, че с лека ръка Левски изпусна талант като Цветелин Чунчуков да си тръгне от школата и сега да направи силни мачове за Ботев?
- Не обичам да говоря за минали неща, тъй като за да си тръгне Чунчуков, бяха отговорни други хора. Не гледам какво е било назад, а обичам да виждам това, което се случва в настоящето и какво трябва да направим, за да може да стане в бъдеще нещо още по-хубаво. Целта ни все пак е да видим тези деца от школата в нашия мъжки отбор и по този начин да накараме юношите ни да повярват, че имат сили и възможности да се интегрират В Левски. За мен е по-важно, а предполагам и за фенове-те, да виждаме повече наши деца в първия тим, защото ние ги създаваме и знаят какво значи да защитаваш и играещ за клуба.
- Може ли да се каже, че в момента резултатите на терена не са толкова важни, колкото развитието на играчите?
- Аз съм човек, който държи и на двете неща и ги гони паралелно. Максималист съм и ще се постарая те да вървят ръка за ръка.
- За играчи от вашата школа се говори в Европа, в последно време сериозен интерес има към Георги Янев и Божидар Краев. Ще има ли още като тях?
- Да се надяваме. Създаването на тези момчета е плод на работата на всички треньори в школата. Няма как един ръководител да не се чувства удовлетворен, когато разбере, че дадено дете е желано в чужда държава. Това може само да ни амбицира и стимулира да работим все по-усърдно.
- Научихме, че сте стопирали трансфера на Георги Янев, който бе желан от Палермо. Каква бе причината?
- Тази информация е вярна. Естествено, аз имам някои виждания. Но тези неща трябва да останат в клуба Проведох разговор и с Георги, и с родителите му, така че нещата бяха изяснени и се знаят. Искам първо той да помогне на Левски, а след това да заиграе в чужбина.
- По-голямо предизвикателство ли е шеф на школата, отколкото да бъдете спортен директор?
- Малко по-различно е. По-ангажиран съм сега, отколкото преди, защото отговарям за 11 отбора, а преди трябваше да се грижа само за един. Вярно, в третия тим нещата са по-сериозни и много по-отговорни. Там трябва да съблюдаваш, да го кажем, 30 човека, а тук са 300 деца. Така че съм доста зает.
- Каква ще бъде най-голямата награда за работата ви?
- Най-голямата ще бъде да видя наши юноши да се интегрират в първия отбор и да защитават по най-добрия начин цветовете на клуба. През лятото пред всички журналисти начертах моя план за развитието на академията, надявам се докрай да може да го осъществя.
- Има ли гаранция, че няма да се отклоните от него?
- Поне докато аз съм в Левски, ще настоявам и отстоявам тези неща. В момента имам пълното съдействие от страна на Георги Иванов. Така че не виждам причина да не се осъществи. Взел съм при изготвянето на проекта някои методи от Германия, които смятам, че в момента в България са приложими. Защото каквото и да говорим, не може да заимстваш всичко от Германия или Испания и да го приложиш тук. Има неща, които могат да станат, но тъй като сме различен манталитет и характер, трябва да си внимателен и да знаеш кое може да се случи и кое не.
- Шуми се и около сина ви Алекс. Може ли в скоро време да видим отново Боримиров в първия отбор на Левски?
- Искрено се надявам. Иска ми се да излезе футболист от него. Не съм го насочвал да стане нападател. Давам му съвети, с които се опитвам да го балансирам и поправя 8 нещата, в които смятам, че допуска грешки. Но не прекалявам -все пак той има треньор, не се меся в работата на наставника. В крайна сметка треньорът накрая носи отговорността.
- Кой е най-яркият спомен, за който се сещате навръх 45-ата си годишнина? Може би уникалният успех с националния отбор в САЩ 1994?
- Разбира се, че това е незабравим момент в кариерата ми. Всяка една победа с екипа на Левски обаче също е такъв. Четвъртфиналът за Купата на УЕфА, участието в групите на Шампионската лига, както победите над ЦСКА няма как да се забравят. Тези неща са се запечатали трайно в съзнанието ми.
- Може ли тези постижения отново да се повторят и скоро Левски пак да участва в Шампионската лига?
- Когато човек работи правилно и целенасочено, мисля, че може да се повторят.
- Какво ще си пожелаете?
- Най-вече искам семейството ми и моите близки приятели да бъдат живи и здрави, както и да имам същата енергия да продължавам по този начин. Пожелавам си да направим така, че школата на Левски да бъде номер едно в ългария, както и повече футболисти от академията да се продадат на Запад. Това ще бъде оценка за правилната работа в кадемията ни.
Снимка: Марин Маринов, Sportal.bg