Народният Христо (видео)

В поредицата си "Досиета" американската спортна телевизия за испаноговорящи Univision излъчи документалния филм "Народният Христо". В началото водещата разказва: "Христо Стоичков е световноизвестен с това, че спечели "Златната топка" и "Златната обувка" през 1994 на световното в САЩ, но малцина знаят какво значи той за своята родна страна - България. Както и всички неща, свързани със социална дейност и благотворителност, които е свършил. Затова сега ви представяме неизвестната страна на Стоичков - народния Христо."

Филмът стартира със светване на лампите в най-стария театър в България - Народния. След пет дни яко снимане Христо Стоичков се навива да гледа това, което екипът на Univision е направили досега.
Това е Христо, на когото му харесва природата, който се облича като ловец и се разхожда въоръжен из планината в местност, недалеч от столицата София. Който шофира по родната земя, без да има нужда от бодиград. Който отделя достатъчно време на децата.

Това е "Народният Христо".



След 12 часа път екипът пристига в столицата София и оттам след 50 км. шофиране е в Етрополе. Това е в центъра на планината Балкан, дала името на целия полуостров. Това е мястото, където изглежда, че бившата звезда на "Барселона" намира душевно спокойствие. В една студена нощ, стоплена от огъня в камината, Христо се открива, както никога досега, да говори за баща си, починал веднага след световното в Бразилия.

"Животът е такъв - понякога ти отнема хора, които трябва да живеят, а такива, които крадат, убиват и насилват, си живеят спокойно", разсъждава Стоичков.
- Какво наследи от баща си?
- Много неща. Едно от тях е, че когато говореше с някого, го гледаше винаги в очите. Няма значение, дали ще кажеш "да" или "не", това също е отговор, но не е отговор да кажеш "обади ми се утре", "ще видим". Той никога не е казал една лъжа, не е обидил никого, не е повишавал глас. Никога! И това за мен е...



(В очите му напират сълзи.)

Както за баща си, така Христо си спомня за своите близки - хората, които обича. Кани на вечеря някои от приятелите си, сънародници, които иначе вижда рядко напоследък заради ангажиментите си в телевизията. Но никога не ги забравя.
Сбирката е около голяма маса.
- Това тук са мои приятели. Истински приятели! Няма значение колко е часът, мога да им се обади в два, три, четири сутринта - винаги мога да разчитам на тях. Това е истинското приятелство, никога не съм вадил пари, за да го купя... За мен това е най-важното в живота извън футбола. Футболът ме направи известен, но точно това са хората, с които се чувствам наистина добре. Затова искам да кажа "наздраве"!



С тези приятели Стоичков се пренася в планината, където храни животните. Там екипът остава няколко часа с надеждата да видим някоя истинска мечка.
- Те са в гората, наблюдават ни. Гледат какво става... България е известна с многото животни - мечки, вълци, елени, сърни, диви прасета, обяснява Христо.
Това, което виждат, бяха сърни и диви прасета. По молба на българина екипът запазва пълна тишина, за да плаши животните, но така и никое не идва по-наблизо.



После молят Христо да покаже уменията си на стрелец. Резултатът е оглушителен.



Той обяснява, че в неговото стопанство не се убива просто за забавления.
Стоичков:
- Аз съм абсолютно против убийството на каквото и да е - било хора или животни. Знам, че от месото се правят храна, колбаси, други работи, но не позволявам убийство заради самото убийство.
Следобедът завършва с приказки на маса. Денят включва и посещение на футболната школа на Христо Стоичков в същия град. Юношите посрещат звездата с всичките почести на победител. Освен футболните тренировки тук се предлага и пълен пансион - училище, общежитие и храна на 120 деца.



- Те са добре, имат сигурност, знаят, че са им осигурени закуска, обяд и вечеря и трябва да учат. Има едно правило в академията - ако имаш двойка, не можеш да тренираш една седмица. Надяваме се този отбор да спечели титлата, обяснява голмайсторът.
- Надяваш ли се някой ден да откриеш новия Христо Стоичков от България?
- Дано! Нямам съмнения, че рано или късно ще има за кого да говорим от тази академия. Оттук едно момче вече стигна до "Нотингам Форест", има в българската "А" група. Има даже едно момче - най-емблематичният играч от тази академия, което отиде в ЦСКА, след което го продадоха в "Палермо".

Тези деца се надяват някой ден да достигнат Христо Стоичков, най-прославения спортист на България. През 1994 г. с Христо Стоичков българският национален отбор стигна до полуфинал на световното първенство. Там играеха големи футболисти като капитанът и вратар Борислав Михайлов, №10 Сираков, автор на един от головете срещу Аржентина в груповата фаза.

- Онзи отбор на България можеше спокойно да спечели световното през 1994 г. Лесно. За съжаление ни откраднаха финала след едно уникално съдийство. На един французин, разказва Сираков.
Наско, който дебютира на световното в Мексико и вкара гол на Италия, ни казва кое е най-важното качество на неговия бивш съотборник в националния:
- Виждал съм играчи с повече талант от Христо, но никой с по-голямо желание да побеждава.

На следващия ден екипът е в родния град на Христо Стоичков - Пловдив. Намира се на около 130 км. от столицата София и е вторият по значимост град в страната. Първата спирка е стадионът на "Марица". Това е вторият най-стар клуб в Пловдив и първи в кариерата на Стоичков. Ударен от финансовата криза, стадионът предлага доста спартански условия, но в него се усеща духът на кварталния футбол. През този ден Стоичков се среща с първия си треньор Огнян Атанасов.



- За мен това е много важно нещо. Всеки път, когато идвам, се чувствам много горд да съм до този човек, който ми е треньор, приятел, баща. В крайна сметка човек винаги си спомня откъде е тръгнал. Това винаги е с мен. (Вади снимка на треньора си.) Той ме откри, беше и на прощалния ми мач в Барселона. Аз исках той да е там, разказва Стоичков, който започва кариерата си като либеро, после е стопер, за да завърши като нападател.



Христо се вижда и с Христо. И двамата са носили фланелката с №8 за България. Става въпрос за Христо Бонев, който обяснява:
- Заради мен и Стоичков във футбола тръгна приказката "от кал да си, но Христо да се казваш."

Следващата спирка е Античният театър. Построен по времето на Римската империя. Като малък Христо идва тук с баща си и сега пояснява:
- Това е най-старата част на моя град. Виждат се хълмовете около този театър. Когато идвах тук като малък, се молех да стана футболист. Имах чувството, че това място ми дава някаква допълнителна енергия.

Явно това място му е донесло най-щастливият момент. Той показва екипите на някои от отборите, в които е играл, и разказва за тях.
"Барселона":



- Тази фланелка от финала на "Уембли" срещу "Сампдория" никога не е била прана. След като свърши финалът, я прибрах в един плик и не е пипана оттогава. Числото 8 е символ на безкрайност, може да падаш, да ставаш, но винаги свършваш тук, отгоре.
"Парма":



- Нещо ми липсваше. И след голям отбор и голям град като Барселона аз отидох в "Парма". Може би това не беше точният отбор за мен. Имаше големи футболисти там, но аз не се наслаждавах на футбола. Не се получи, не знам защо. Може би не бях за италианския футбол, може би се играеше по-затворено, отколкото в Испания. Не получавах удоволствие от играта. Христо Стоичков като че ли страдаше в "Парма".

"Чикаго Файър":



- Страхотен отбор. Мога да кажа, че там достигнах нови висоти във футбола, ценя го изключително много заради всичко онова, което представляваше престоят ми там. Стоичков е "файър". Последният си мач като футболист изиграх на същия стадион, на който изиграх и първия си в МЛС - "Солджър Фийлд".

На следващия ден Стоичков дава пресконференция в сградата на пловдивското кметство, а Univision се появява във всички заглавия ма местните вестници.



След това той реши да обядва при майка си, където семейството все още е в траур заради смъртта на баща му. Сестра му, брат му и най-вече неговата племенница се зарадваха страшно, когато го видяха. Часове по-късно всички заедно отиват на гроба на баща му.
Но снимачният ден не свършва. Остава още една последна среща - с православния патриарх на България Неофит, който за страната е еквивалент на Папата.



Говорят си и за футбол, разбира се.
Следващия ден екипът прекарва в София. Първо - на стадиона на ЦСКА, отбора, който изстреля Стоичков в "Барселона". Първото, което виждаш там, е снимката му. В момента треньор на отбора е бивш негов съотборник - Стойчо Младенов, който си спомня неговото пристигане:
- Тогава дойдоха трима нови играчи. Бяха много непознати и млади - Христо, Любо Пенев и Емо Костадинов. Целият отбор ги посрещна добре, защото си личеше класата им. Стоичков беше този с най-силен характер, с най-много хъс. играч, който само като го видиш, си даваш сметка, че има страхотно бъдеще. Той влезе в съблекалнята и поздрави всеки един. Неговото присъствие даде светлина на това място.

Стоичков влиза в съблекалнята при играчите и започва да си спомня:



- Ето тук е №8 и аз седях на това място и се свивах. Вдясно беше капитанът на отбора, вляво вратарят.
Univision разпитва и бразилеца Маркиньос, който играе в българския национален отбор:
- За мен беше голяма радост да се видя със Стоичков. Бях го срещал преди това в клуба. Играл съм срещу отбора, когато той беше треньор, но се радвам да се запозная лично.

На няколко метра е музеят на ЦСКА, където са изложени бутонките, с които Стоичков е вкарал четири гола на вечния съперник "Левски". Христо използва възможността отново, за да отдаде почит на своя отбор. Той носи тук златните си обувки за голмайстор на Европа през 1990 г. и за голмайстор на световното в САЩ. Както и "Златната топка", която му връчиха в края на 1994 г.

След това отново се впуска в спомени:
- Колко хора сънуват да спечелят "Златната топка"! Колко сънуват да са голмайстори на световно първенство! Аз имах привилегията да спечеля тези трофеи. Но искам да благодаря на всички свои съотборници, защото без тях това нямаше да е възможно. Никой не може да направи нищо, ако няма подкрепата и помощта но хората около себе си, които са му опора.

След всичко това екипът спира в катедралата "Александър Невски". Всички го разпознават, спират го, той говори с тях.

Следобяд Христо е посрещнат от президента на България Росен Плевнелиев. Чийто син е щастлив, все едно е получил нова играчка.





Росен Плевнелиев не крие симпатиите си към най-успелия български футболист:
- За нас Христо Стоичков е жива легенда. Всичко го обичат. Той е икона, но за много българи е и приятел, чувстват го близък. Той е честен, достоен човек, с когото бързо се сближаваш. Той може да се шегува с теб, да играе с теб, да прави всички онези обикновени неща, които можеш да си представиш. За всички българи по света Христо е някой, когото обичаме и в когото вярваме. Той ще остане завинаги в нашите сърца.
Перфектният финал на филма е в един от големите хотели - грандхотел "София". Там има стая "Христо Стоичков".
- Тук сме на 9-ия етаж, където ще ви покажа как мениджърът на хотела и неговите хора направиха нещо в моя чест. Стая, кръстена на мен. Така че ако някой иска да дойде в този хотел и да мисли за мен - стая 910.



Над леглото се вижда снимка на Стоичков - ако някой има нужда от мотивация.

Връщайки се към неговата къща в планината, авторът на филма е разбрал нещо със сигурност. Освен изключителен футболист, той е един изключителен човек. Ключът към неговата философия за живота може да бъде открит в отвора на един от въпросите, които му задава:
- Кажи някоя фраза, която за теб е важна, която значи много за теб.
- Това е една мисъл на Йохан Кройф, когато спрях да играя. "Никога не говори за себе си пред други играчи." Това ми написа на прощаване. Защо точно това ли? Защото никога пред нас не е обяснявал какъв футболист е бил - как е дриблирал, подавал, вкарвал. Той просто искаше ние да сме по-добри. Тази фраза остана запечатана в паметта ми. Когато ме взе в "Барселона", ми каза: Ще работя с теб, за да спечелиш "Златната топка". Струваше ни много усилия, но - Йохан, маестро, благодаря ти!

Едуард Папазян, "24 часа"