Интервюто с Чоло: Всичко е заложено за титла на Мадрид (част I)

Диего Симеоне посреща екипа на вестник “АС” в своя дом заедно със своите деца и приятелката си Карла Перейра, за да говори пространно по куп теми като положението на Атлетико Мадрид, възможните нови попълнения на отбора Карлос Тевес и Лусиано Вието, както и за нуждата от повече голове от играчите си от втора линия. Представяме ви първата от двете части на този свръхлюбопитен разговор.

-         Как оценявате изминалия сезон на Атлети?

-         Много положително. Спечелването на Суперкупата на Испания бе много добра стъпка, а третото място в лигата бе целта, която ни позволява да растем като отбор и ни дава възможност да сме отново в Шампионската лига.

-         Този сезон трябва да подсилите отбора както в началото си в клуба. На отправната си точка ли се връщате?

-         Да, този сезон се приближава до първите ми шест месеца в клуба и следващата година. Няма да има толкова промени, колкото миналия сезон, защото новите ще могат да се включат направо в отбора и да заемат слабите ни места. Миналия сезон ни взеха играчите заради неустойките по клаузи в договорите им. Тръгнаха си хора като Тибо Куртоа, Диего Коща, Филипе Луиш, Диего, Давид Вийя. Истината е, че твърде много хора ни оставиха, а този сезон задържаме основата на тима.

-         Колко напреднахте като треньор в Атлетико през тези години? В кое сте направили стъпка нагоре?

-         Най-добрият ми етап бе в Катаня, защото изживях различни неща, трябваше да се приспособя като треньор в калчото от друго място, а не бях свикнал. А в Атлети се озовах при футболисти, които накараха всички да растем, не само аз. Всичко бе реципрочно, имаше единомислие и много здрава вътрешна конкуренция в състава, поради което се борехме като равен с равен с грандовете тези три години и постигнахме постигнатото. Сега, когато се изправим пред Реал Мадрид и Барселона, имаме повече възможности да им се противопоставим и да ги бием, не е както преди. Усещам, че съм по-добър в справянето с различни представящи ми се ситуации.

-         Преди дни се навърши една година от финала в ШЛ срещу Реал Мадрид. Как се чувствахте, гледайки миналата събота Барса срещу Ювентус?

-         Изтрил съм нашия финал от главата си. Боля ме в събота, когато гледах как и Юве, и Барса, точно като нас, имаха своите шансове да вземат купата. Случилото се с Ювентус стана и с нас. Това са мачове, които се решават от детайлите. Ако не бях пуснал титуляр Диего Коща, щях да съжалявам цял живот. Не очаквах да поднови контузията си, а в 20-ата минута останах само с две смени. Все пак бяхме на минути от това да сме за първи път еврошампиони срещу съперник с десет Европейски купи. Футболът има у себе си тези чудни и същевременно болезнени неща. В един ден те кара да се наслаждаваш в дадена ситуация, а в друг – да страдаш при друга.

-         Съжалявате ли за нещо в четвъртфиналния реванш?

-         Не. Заложихме на свръхофанзивен отбор с Коке, Тиаго Мендеш, Саул Нигес, Антоан Гризман и Марио Манджукич. Заради формацията си бяхме осъдени да имаме топката с Коке и Саул плюс добрите ни реализатори, а поех отговорността да извадя капитана Габи въпреки рисковете. Затова обаче съм треньор: да поемам рискове. И докарахме сблъсъка до етап, в който всичко можеше да се случи и после да ни хвалят как сме били Мадрид. Един малък детайл обаче може да обърне колата и точно това се случи: изгонването на Арда Туран и оттам насетне нямаше мач. Тъжно очаквахме в даден момент да дойде пречупването. И удържахме до 178-мата от 180 минути. Много е лесно да се говори след приключването на двубоя. Приканвам ви да запитате онези, които мислят различно, какво би се случило, ако бяхме играли по друг начин – дали бихме удържали 178 минути? Съмнението ще си остане, защото е лесно да се говори пост фактум.

-         Срещу могъщи отбори се виждате задължени да подсилите защитата, за да уравновесите силите...

-         Ако погледнете сблъсъците с по-могъщи от нас отбори, винаги сме пускали играчи, които повече да създават голови положения, отколкото да защитават. Един пример: Адриан срещу Челси. И той вкара гол, а не игра Раул Гарсия, защото разбирах, че за такъв тип мач трябва играч като Адриан. Арда, Марио Суарес, Тиаго, Коке и Вийя бяха другите от средата напред. А при 4:0 срещу Мадрид на “Висенте Калдерон” влезе Саул, а не Раул Гарсия, когато Коке излезе контузен. И вкара с ножица. Футболът е чудесен, защото винаги ни дава алтернативи, за които да спорим. Това му е хубавото. Аз обаче също имам своите карти, с които да обясня защо съм постъпил еди-как си. Срещу Барса на “Калдерон” играхме с Вийя и Адриан. Какво се промени от четвъртфинала на ШЛ до финала на Лига Европа или Суперкупата на Европа? Малко. Играхме с Адриан, Габи, Марио, Арда плюс Фалкао. Винаги залагаме на футболисти с характеристиките, които според нас ще ни приближат до победата в дадения мач. А срещу Мадрид заложихме на Арда, Коке, Тиаго, Саул, Гризман и Манджукич, защото сметнахме, че това е оптималната формация да се противопоставим на съперника. Мачът не се стече според представите ни, защото първото полувреме не играхме добре. Имаше я възможността да играем с Раул, Торес и Габи, но ако бях я използвал, щяха да ме критикуват, че не съм заложил на по-умели във владението на топката играчи. Футболът позволява на всекиго да си отваря устата.

-         Защо Атлетико отстъпва терен, когато играе срещу отбори от висотата на Реал Мадрид или Челси?

-         Ние сме отбор, който е по-подготвен да играе в свободните пространства отколкото с владеене на топката. В последния мач с Мадрид мислехме, че трябва да заложим на футболисти, които повече умеят да правят бързи преходи от защита в атака. Затова играха Саул, Коке и Гризман по лявата вертикала, затова и спорехме за топката с Мадрид и опитвахме да играем с добри комбинации.

-         Сега сте в положение да гоните нови цели, но с багажа на вече постигнатите трофеи. Как се чувствате преди новия сезон?

-         Намираме се във важен момент. Отборът се нуждае от промяна, от нов стимул. Смятам, че не е лесно за един треньор да е толкова време с едни и същи футболисти. Не е лесно и за самите тях. Те знаят моите качества и недостатъци... а и аз техните. Убеден съм, че промяната е нужна: едно вътрешно движение, в което тимът прави крачка напред. Тази промяна виждам например в налагането на Коке като един от двойката опорни халфове пивоти. Това ще ни накара да започнем да градим отбора си с друга мисъл. Нужно ни е. Защото съм убеден, че е настъпил идеалният момент.

-         Ще видим ли един различно играещ Атлети?

-         Това ще трябва да го обсъдим, когато завършим селекцията. Аз лично имам очакванията да усилим тима, ако подобрим някои неща, които виждаме ясно в щаба и ръководството ни. Не е като миналото лято, когато си тръгнаха десет футболисти, пет от тях титуляри. Ще сме по-близо до това да подсилим постигнатото миналия сезон добро.

-         Последния сезон направихте 38 различни титулярни единайсеторки в Ла Лига...

-         Никога не съм мислил за този факт. Той е реалност. Повторихме единайсеторките пет пъти в един от предните сезони и шест в друг. Конкуренцията в състава предизвиква тези ситуации повече отколкото при други отбори. Ако погледнете Мадрид или Барса, там смените са по-малко добри играчи от титулярите. Ние имаме състав, в който мнозинството играчи са с оценка 8 по десетобалната система, а не осем 10-ки и после пет 7-мици. Нормално е така да става при нас, въпреки че е здравословно да имаш по-стабилна единайсеторка.

-         Търсите ли я?

-         Тя сама се намира. Човек не мисли за това дали да променя нещо, или не. Мачовете сами ти извикват промените. Опитваме да имаме един План А и един План Б, защото не всички мачове са едни и същи. Не е едно и също да играеш на терена на Ейбар или на “Калдерон” срещу Барселона.

-         Как виждате следващия сезон?

-         Виждам Ла Лига като опасна за всеки отбор, който не се казва Реал Мадрид. Защото не е нормално Реал Мадрид за седем години да е спечелил само една титла. Виждам сезона като опасно сервиран за успех на Мадрид. Казвам го днес, когато остават месеци до началото на първенството. Уплашен и разтревожен съм от очакването за успех на Мадрид. Казвам го обаче не от позицията ни на претенденти за титлата, а защото ще е много труден шампионат.

-         А и Барса...

-         Барса, която току-що спечели три турнира. Сигурното за мен е, че Ла Лига ще е тежка, а Барса трябва да се тревожи.

-         С Вас Атлети се бори мъжки с грандовете...

-         В тези четири сезона намирахме начините да се конкурираме с тях, при все че невинаги ги биехме. Да играят срещу нас им е много неудобно, а това ни прави щастливи и по-силни. Този сезон срещу най-добрата Барса ни вкараха за 3:1 чак в 88-мата минута, а в началото на акцията си за втория гол Лионел Меси игра с ръка. Срещу Мадрид бе същото: в Ла Лига ги бихме двата пъти, взехме им и Суперкупата, отстранихме ги за Купата, а в ШЛ завършихме наравно и паднахме накрая с десет души. Ако анализирате, виждате, че се чувствахме добре и равностойни срещу грандовете.

-         Когато играчите си дадат сметка, че могат да бият грандовете, стават по-силни. А треньорите?

-         Треньорът се чувства най-добре, когато отборът му може да отрази на терена неговото мислене. Това му носи повече радост отколкото да развива уменията и таланта на футболиста. Когато си дадеш сметка, че съперникът е по-добър, а ти предадеш на тима си по какъв начин можеш да го приближиш до нивото на опонента, се чувстваш силен като треньор. Отборите, които искаме да се конкурираме с най-добрите, трябва да се чувстваме силни в тези ситуации. Това поставя треньора в добра позиция.

Вероника Брунати, “АС”

ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II

Следвай ни: