Юношата на Левски Николай Дюлгеров е един от най-стабилните играчи на Нефтохимик от началото на сезона в Първа професионална лига. Полузащитникът подписа с “шейховете” през лятото, след като през последната кампания рита за Акрагас в третото ниво на италианския футбол. До момента Дюлгеров е взел участие във всички срещи на бургазлии. "Тема Спорт" се свърза с 28-годишния дефанзивен халф, който е сред най-подходящите събеседници преди домакинството на Левски днес. Причината е, че полузащитникът е продукт именно на академията на "Герена", но така и няма мач за първия тим, ала за сметка на това на два пъти е играл за ЦСКА в елита.
- Ники, завърна се в България с екипа на Нефтохимик, след като игра за казахстанския Спартак (Семей), а след това за италианския Акрагас. Защо в първите пет кръга бургазлии изпитват трудности с печеленето на точки?
- След като се прибрах от Италия това лято, получих оферта от друг клуб от тази страна, но предпочетох да изчакам. Това го броя като грешка, защото по-късно не се появи друго по-хубаво предложение. В течение на времето се появи интересът на Нефтохимик и така се озовах тук. Бях запленен от концепцията за развитие на клуба и целите, които си е поставило ръководството. Що се отнася до представянето ни - ние сме изцяло нов отбор, има около 20 футболисти, които са дошли през това лято и никога досега не са играли заедно. Това е една от причините да не успяваме да покажем пълните си възможности. Не искам да звучи като оправдание, но в някои от двубоите бяхме споходени от малшанс. Още не се познаваме, знаете, че един отбор се гради с месеци и години, ала ние сме притиснати от времето. Все пак мачовете идват и отминават и е нужно да печелим точки.
- Утре (б.р. - днес) се изправяте срещу Левски, за който традиционно целта е шампионската титла. "Сините" набраха скорост в последните мачове. Ще можете ли да изкопчите нещо от тях, както го сторихте и срещу Берое (1:0)?
- Всичко е възможно. Левски винаги е бил и ще бъде фаворит за титлата в България. През тази година те са основна заплаха за Лудогорец, тъй като направиха добра селекция, имат качествен отбор и треньор като Люпко Петрович. Според мен скоро нещата на „Герена" ще се получат. Колкото до победата над Берое - да, доста хора не очакваха да го сторим, но аз вярвах, че ще се представим добре и ще вземем точка или три. Срещу Левски трябва да покажем тактическа дисциплина, всеки да изпълнява задачите си и да помага на останалите, ако го направим и имаме късмет, защо не и да победим.
- Кой е най-силният коз на Левски?
- Следя Левски през целия сезон, гледах и мачовете им в Европа с Марибор. Най-силното и най-важното им е колективът. В момента те са много задружни и това им помага да побеждават и да вървят във възходяща линия. От футболистите не бих отличил нито един. В Левски винаги е имало нужната класа. Целият им отбор е опасен и няма хора, които може да подценяваме. Несериозно е да мислим нещо подобно. В никакъв случай не трябва и да ги надценяваме. Мачът със сигурност няма да е лесен, но е нужно да излезем и да покажем, че сме готови за битка и че не им отстъпваме в нито един футболен параграф.
- От думите ти разбирам, че Нефтохимик не бива да бъде отписван...
- Смея да твърдя, че тук са събрани добри футболисти, които притежават качества и потенциал. Тепърва Нефтохимик ще показва на какво е способен и ще записва положителни резултати. Надявам се, доста отбори да си изпатят от нас. Никой не бива да ни отписва.
- Целта през този сезон за Нефтохимик е оставане в Първа лига. Поставиха ли ви и други задачи?
- Целта е утвърждаване и оставане в Първа лига. Нашият потенциал обаче е доста по-висок и дори може да гоним по-предно класиране. Ще се стараем да събираме колкото се може повече точки, пък накрая ще теглим чертата и ще видим докъде сме я докарали. Надявам се, да не се борим до последно за спасение, а да се представяме достойно във всяка среща и да се превърнем в отбор, който е неудобен за всички.
- Как ти се струват шансовете на Нефтохимик да остане в елита с оглед нивото на другите отбори в долната половина на таблицата- Верея, Славия, Монтана, Локомотив (Горна Оряховица) и Пирин (Благоевград)?
- Мисля, че изброените и още 4-5 отбора, като изключим Левски, ЦСКА, Лудогорец и донякъде Берое, не ни превъзхождат с нищо. Затова битката ще бъде свирепа. Никой няма предимство пред останалите и това ме кара да очаквам първенството да е много интересно.
- Ще те върна към края на втория ти престой в ЦСКА, след който премина в казахстанския Спартак (Семей). Как се стигна до трансфера ти зад граница?
- Тогава мениджърът Мирчо Димитров се свърза с мен, бях направил мачове с екипа на ЦСКА, и ме пита дали имам интерес. Знаете, че той е силен на руския пазар, има силно влияние в съветските републики, затова се съгласих. Обясних му, че искам да продължа кариерата си в чужбина, и така се озовах в Спартак (Семей). Не мога да съжалявам, че бях там, защото това е опит, който ще ми е много полезен. Мисля, че футболът в Казахстан тепърва набира скорост. Виждате на какво ниво е Астана на Станимир Стоилов, а има и други отбори, които са тръгнали по техния път. Останах с много положително мнение за Казахстан. Там бях в един отбор заедно с Даниел Пеев и Виктор Генев. Беше много хубаво, живеехме в една кооперация, бяхме заедно по над 15 часа на ден. Няма смисъл да говорим за финансирането на клуба, защото знаете, че Казахстан има почти неизчерпаем ресурс. Притежават доста богатства като петрол, газ, руда, злато, да не изброявам цялата Менделеева таблица. От гледна точка на базата имаше какво да се изисква, но тренирахме на хубави игрища. Нашият отбор не тръгна много добре в първенството, но хората ни окуражаваха да продължаваме да се борим въпреки загубите. В първенството така се стекоха нещата, че последният кръг бе решаващ за оставането ни, но паднахме 0:1 от Тараз след доста пресилена дузпа. Имаше странични фактори, които повлияха. Това нещо в Казахстан трябва да се промени, ако искат да продължат с прогреса.
- Дълго време след това не игра, а накрая се озова в италианския Акрагас в Лега Про...
- Да, не играх дълго време, защото исках да продължа отново в чужбина. Може би финансовите ми претенции тогава бяха по-завишени. Имах оферти от България, Полша и Хърватска, но ги отклоних и накрая се стигна дотам, че трябваше да поддържам форма със Славия. Бях подлъган и от мениджъри, които ми обещаваха грандиозни неща. Но тази тема не ми е приятна. Така по-късно се озовах в Акрагас в Лега Про. Не бих казал, че там е ниско нивото, а дори точно обратното. В отбори като Лече, Реджина, Парма, Катаня, Месина имат традиции и са много напред спрямо нас. Организацията е на ниво европейски мачове тук. Едно от нещата, които ми направиха впечатление, е, че играехме срещу Катаня и Лече пред над 15 хиляди на уникални стадиони и бази.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)