Болката на един истински “армеец”

Юношата на ЦСКА Герасим Заков не остана безучастен към случилото се на “Армията” вчера. Шампионът на България за 2003 и 2005 година с червената фланелка не скри, че му е срамно и болно заради ситуацията, в която се намира любимият му клуб в момента. В социалната мрежа “Фейсбук” нападателят се върна назад в годините, в които с гордост носеше “армейския” екип, и изрази възмущението си от начина, по който част от феновете вчера се отнесоха с юношите на автентичния ПФК ЦСКА, който се събра за първа тренировка с новия си старши треньор Адалберт Зафиров.

Предлагаме ви пълната изповед на Геро без редакторска намеса:

След вчерашните събития с ЦСКА реших да напиша няколко реда, защото ме е срам и ми е ужасно болно с всичко, което се случва. Спомних си с любов и гордост за всичките тези години, прекарани в школата на ЦСКА. За всички съотборници и треньори, с които заедно сме се борили отборът да бъде винаги на върха. Кога сме успявали, кога не - няма значение. Спомних си и един мач на “Герена” с Левски, бях преотстъпен на Видима Раковски. Това беше първият мач на Гонзо на “Герена” след престоя му в Рен. Стадионът беше почти пълен. Аз излязох с фланелка на ЦСКА под тази, с която играя. Първоначално нашият треньор не искаше да ме пуска с нея, но в предния мач бях вкарал 2 гола и моето мнение надделя. Исках ужасно много да вкарам гол и тогава целият стадион щеше да види тази фланелка. Много глупава постъпка от моя страна, защото не си представям какво щеше да се случи на стадиона. Но като си млад правиш неща, за които понякога съжаляваш.
Фланелката я видяха футболистите и треньорите на Левски и изядох доста лакти от Илиян Стоянов и Топузаков, хвърлиха ме и от носилката край тъчлинията, но си спомням страстта и хъса, с които един юноша играе срещу Левски. И съм сигурен, че така играят и юношите на Левски срещу ЦСКА, и така трябва да бъде. Аз се кефя на мъжкари, на хора, които играят със сърце, без значение от кой отбор са. Например Гонзо - наистина мъжкар без значение, че е от Левски. Имам много приятели левскари и различията в отборите никога не ни е било проблем. Между другото, преди следващия мач съдията дойде при мен да провери дали отново нося фланелка на ЦСКА, че щял да ми даде червен картон, ако имам такава.

Та вчера едни млади момчета, юноши на същия този отбор, в който израстнах и с който станах 2 пъти шампион на България, бяха обругавани от нашите си фенове. Обиждаха и Ангел Рангелов - легенда, с която имах честта да работя в школата, и Адалберт Зафиров - дългогодишен капитан, с който играхме заедно в ЦСКА. Тези хора се чувстваха чужди сред свои. С какво са виновни тези момчета, юноши на същия този отбор, че излизат за тренировка. Това не бил истинският ЦСКА!
Хайде, моля ви се, та аз съм юноша на същия този отбор. Не ме правете на побъркан. Защото когато 100 човека казват на бялото черно, аз си му казвам бяло. Не ме вълнува, че съм на различно мнение. Нарича се конформизъм. Мен никой не ме е купувал като футболист, никога и никой не може да ме купи и като човек. Вчера явно хората са се чувствали виновни, че са били от ЦСКА. Не ангажирам никой с мнението си, всеки си има глава на раменете. Всеки е свободен да избира на кой да симпатизира. Мен не ме интересува дали отборът ще бъде в “А” окръжна, “Б” или “А” група. Няма и значение дали ще знам имената на футболистите. Аз винаги ще бъда фен на този отбор.

По нещастна случайност вчера пак попаднах на предаване с тоя палячо Н.А. Толкова смешен човек наистина не вярвах, че съществува. Неподготвен, не може да свърже две изречения, нападаше младите момчета, защото отишли да тренират с ЦСКА, наистина този човек е срам не само за феновете на ЦСКА, но и за журналистиката като цяло. Той утре ще припознае и Лудогорец, защото иска неговият отбор да играе шампионска лига.
На другия ЦСКА мога да пожелая успех, защото имам приятели и там. Христо Янев - уникален човек и дано постигне много успехи в новото поприще, а той доказа, че може. Имат и уникален президент, който съм сигурен, че ще се грижи отборът да върви напред. Аз обаче ще си остана фен на отбора, в който израснах, и без значение къде ще играе, с радост ще ходя да го гледам!