Когато Манчестър Юнайтед нарече "Анфийлд" свой дом

"Анфийлд" е само на 30 мили (48,3 км) от "Олд Трафорд", но за феновете на Манчестър Юнайтед той е на края на света. Въпреки това, една некомфортна вечер през август на 1971 г. привържениците на "червените дяволи" трябваше да нерекат стадиона на най-големия си съперник свой дом. "Олд Трафорд" бе затворен поради проблеми с феновете и Юнайтед трябваше да изиграе домакинския си мач срещу шампионите от предишния сезон Арсенал именно на "Анфийлд". Вместо да изиграе роля на спирачка, както бе целта на ФА, всъщност този мач даде основа на хулиганските прояви, които белязаха 70-те години и продължиха и по-късно.

"Олд Трафорд" вече бе виждал многобройни прояви на насилие през предишния сезон. Най-запомнящ бе двубоят срещу Нюкасъл през февруари 1971 г., когато феновете на домакините хвърляха ракети и други предмети, включително и нож. За наказание Манчестър Юнайтед трябваше да играе първите си два домакински мача от следващия сезон на неутрални терени, които бяха "Анфийлд" и стадиона на Стоук "Виктория Граунд". За да се усложни още повече ситуацията, първият от тези срещи трябваше да се играе на осветление в петък вечерта, тъй като Евертън имаше домакинство на следващия ден.

Част от феновете на Юнайтед реагираха остро на наложената санкция. След загуба от Халифакс като гост по време на подготовката, привърженици на "червените дяволи" тероризираха града и му нанесоха редица щети. "Главорезите обявиха война", написа "Дейли Мирър", като в материала се обясняваше, че тези прояви са отговор на решението да бъде затворен "Олд Трафорд". Феновете заплашваха, че това ще бъде повторено и на "Анфийлд".

Стадионът на Лийдс "Елънд Роуд" също бе затворен за старта на сезон 1971-72, а хулиганските прояви се превръщаха в разрастващ се проблем във футбола. Привърженици на гостуващите отбори пътуваха за мачовете организирано в по-големи групи. Много от проблемите бяха концентирани върху специалните "футболни" влакове, а често те бяха свързвани с насилия и вандализъм.



Проблеми все по-често имаше и по време на мачовете. Сблъсъци между фенове имаше в и около стадионите. След един инцидент през 1965 г. Манчестър Юнайтед забрани на някои от феновете си да посещават мачове заради бой при гостуването на Бърнли. "Не може малка част да разваля нещата за всички останали и да вреди на репутацията на футболния клуб и феновете му", заяви тогава мениджърът Мат Бъсби.

Трябваше да бъдат взети мерки за проблемите по трибуните, но в решението Юнайтед да играе домакински мач на "Анфийлд" нямаше много логика. "Червените дяволи" и Ливърпул се бореха за титлата през 60-те години. Враждата между двата клуба не беше на такова ниво, каквото стана години по-късно, но те не бяха и приятели. Решението двубоят да се състои на "Анфийлд" разпали съперничеството между двете агитки, като част феновете на Ливърпул искаха да запазят територията си.

По пътя към стадиона в тази петъчна вечер фенове на Юнайтед бяха нападнати от "тълпа от 600 скинари от Ливърпул, сред които и момичета", както ги описа "Таймс". Тълпата бе разпръсната от полиция с кучета, но различни групи вилняха по близките улици, чупейки прозорци и коли.

Вътре в стадиона имаше невероятна гледка - трибуната, в която седят най-верните фенове на Ливърпул "Коп", бе изпълнена изцяло с привърженици на Манчестър Юнайтед, които развяваха шалчета и викаха: "Юнай-тед! Юнай-тед?" Докато двата отбора загряваха "хиляди глупави, млади фенове на Юнайтед" (според "Таймс") нахлуха на терена, като "пометоха официалните лица и полицаите" с цел да достигнат привържениците на Арсенал.



Случилото се е ранен пример за това, което ще се превърне в нещо като традиция. Групи от фенове нахлуват през трибуните или терена в посока противниковите привърженици. Целта е да ги изгонят от техния сектор и евентуално да бъдат открадните шалове или знамена. Въпреки че включва ритници и удари, атаките не са толкова свързвани с насилие, колкото с териториална доминация. На "Анфийлд" няколко фена са изгонени, но никой не е арестуван. Скоро феновете са се върнали по местата си в очакване на началото на мача.

Самата среща е запомняща се, като включва два много добри отбора на Юнайтед и Арсенал. Задна ножица на Франк Маклинток изведе "артилеристите" напред още в четвъртата минута. През второто полувреме голове на Алън Гоулинг, Боби Чарлтън и Брайън Кид доведоха нещата до крайното 3:1 за "червените дяволи" и ги изкачиха на върха на класирането. Единственото разочарование за феновете на Юнайтед бе контузията на Джордж Бест, който напусна терена принудително.

Публиката на "Анфийлд" в онази вечер бе 27 649 зрители по-малко от средната посещаемост на Юнайтед при домакинства, която бе около 47 000. Клубът от Манчестър бе платил на Ливърпул част от приходите от билети и бе дал на Арсенал компенсация за загубените пари от по-малкото зрители. Затварянето на "Олд Трафорд" се оказа скъпо наказание. Публиката на следващия "домакински" мач, победа с 3:1 срещу Уест Бромич на стадиона на Стоук, бе 23 146 зрители.

Големите вреди от двубоя на "Анфийлд" бяха за репутацията на феновете. Вестниците се фокусираха върху снимки от това как привърженици на Юнайтед нахлуват на терена и някои от тях биват извеждани от полицията. Случилото се изглеждаше по-лошо, отколкото всъщност бе, но бе идеално за таблоидите да публикуват материали, които всяха морална паника. Много скоро стана често явление да се видят на първите страници заглавия като: "Футболен срам!" и "Животни!", а до тях снимки на фенове, нахлули на терена.

Това тенденциозно отразяване само подсили хулиганските прояви и провокира по-голяма омраза между феновете. Битката за мъжество скоро се превърна в състезание. "Дейли Мирър" пусна своето "Първенство на насилието", което бе класация на привържениците за вандалските им прояви. "Дейли Мейл" пусна "Първенство на главорезите". Ако е имало за цел да засрами тези фенове, постигнатият ефект бе да ги окуражи в изявите им.



В тази нарастващо враждебна атмосфера се появиха първите футболни, хулигански групировки. "Червената армия" (Red Army) на Манчестър Юнайтед бе една от първите. Членовете й следваха отбора из страната през 70-те години, често бяха по-многобройни от феновете на домакините и обикновено създаваха проблеми. Red Army създаваше проблеми и на "Олд Трафорд", а за старта на сезон 1974-75 привържениците на Юнайтед се озоваха зад наскоро сложени огради, точно като "животни", както бяха описвани от таблоидите.

Футболното хулиганство вече очевидно се превръщаше в сериозен проблем, но трябва да бъде разгледано на фона на цялата атмосфера на това време, а не по начина, по който го представяха медиите. Насилието през 70-те години не бе ограничено до футбола и бе отражение на доста по-големи проблеми в обществото. Преместването на мачове на стадиони на съперници само усложни нещата, а поставянето на огради имаше трагични последствия и се стигна до "Хилзбъро" през април 1989 г.

Футболните ръководители разбираха, че хулиганството се превръща в болест за играта, но нямаха други решения. "Опитахме се да намерим решение за справяне с този проблем, но трябва да призная, че сме объркани и на знаем какво друго можем да направим", призна президентът на Футболната асоциация през 1971 г.

За съжаление, нещата се влошиха преди да започнат да се подобряват. А всичко започна с феновете на Юнайтед, които пееха на "Коп".

Пол Браун, списание "4-4-2"