Марто: Бербатов още не казва, че съм му помогнал в ЦСКА

- В многото интервюта, които си давал за нашите зрители, е ставало въпрос, че Атлетико е нещо по-специално в твоето сърце. Има ли нещо такова?
- Да, така е. По-специално е може би и заради играчите. Винаги съм казвал, че единствено съжалявам, че не успях да се наложа и да прекарам повече време тук. Феновете, обстановката, самият клуб, който е голямо име в Испания... Просто така се развиха нещата. Не съжалявам за това как се разви моята кариера, а за това, че за този период и епоха нямах шанс и късмет да поиграя малко повече тук. От една гледна точка няма какво да съжалявам, тъй като беше крачка напред, за да играя футбол и в Англия. Всичко с времето си.

- Видя се с един от твоите партньори в атака Фернандо Торес. Какво си казахте? Изненада ли се, когато те видя тук?
- Не, в Англия доста често се засичахме, тъй като Ливърпул и Манчестър не са далечни градове. А и в град Ливърпул няма много какво да видиш, освен футболен мач. Първото, което го попитах е, как се чувства след този ужасен момент, който претърпя миналата седмица. За радост е добре, тренира и следващата седмица го очакваме отново на терена. Нормални приказки като приятели. 

- Разговаряхме със Стефан Савич, който каза, че ти е благодарен за това, че сте се засекли в Манчестър Сити и че си му помогнал. Спомняш ли си момента, когато пристигна при вас?
- Младо момче, също както Бербата пристигна едно време в ЦСКА и не смее да каже, че съм му помогнал. Още го е срам... (смее се) Младо момче, незнаещо езика. Идва от Сърбия и е нормално да се опиташ да му помогнеш. И аз съм изпитвал тези проблеми и винаги съм срещал разбиране. Нормално е да се приютиш към хората, които говорят сроден език - сърби, хървати. Така беше и в Сервет, и във Волфсбург, и в Атлетико с Матея Кежман. Това са съвсем нормални неща във футбола. Радвам се, че е останал с добри впечатления от мен. 

- Каква е промяната в Атлетико от времето, когато ти беше в клуба и сега?
- Промените са доста и във Волфсбург, и в Атлетико, за съжаление не с мое участие. След като си тръгнах, станаха шампиони. Тук промяната е огромна. Всяка година отборът играе в Шампионска лига, бори се да стане шампион. Всяка година играе финал дали за Kупата на Испания, дали за Шампионска лига, дали докрай ще се бори за титлата в първенството. В последните години Атлетико доста дръпна с този феноменален треньор Чоло Симеоне. Явно прави магии, защото, ако си говорим честно, в състава на Атлетико не се открояват някакви големи звезди. Да, тук са Гризман и Торес, но другите са качествени играчи, които обаче не са от ранга на големите и известни имена. Симеоне просто умее да сплотява колектива и да го кара да се раздава на терена. Във футбола, когато имаш колектив, не ти трябват звезди. Щом 11 играчи се раздават на терена, работата става и те го показват в последните години. 

- Различен ли бе стилът на Атлетико от твоето време и сега?
- Сега не мога да кажа как е, защото не съм работил със Симеоне. Спомням си, че когато аз бях в отбора, преди Агире да дойде, имаше вероятност Симеоне да поеме Атлетико, но не се разбраха, не го пуснаха от аржентинския клуб. Не му знам тактическите замисли, но това, което виждам като игра - те практикуват компактен футбол както във фаза защита, така и в атака, борят се за всяка една топка. Иначе всеки един треньор си има различни тактически виждания и философия. 

- Видя се и с доктора на отбора, разкажи нещо за него.
- Докторът е феноменален. Освен че има 12 деца, какво друго да кажа...

- Това е доста интересно. 
- Изненадан ли беше от това отношение, от всичко, което направи Атлетико?
- Живеех отсреща и от терена до горе се качвах с патериците. Целият ставах в пот и ми даваха кърпа да се подсуша. Това са спомени. Невинаги всичко е хубаво и цветно. Има и такива моменти в кариерата на един футболист, но това е.