След като за кратко прекъсна одисеята си в Казахстан, Стойчо Младенов се завърна в страната, за да поеме местния Кайсар. Специалистът, който натрупа солиден опит в чужбина през последните години най-вече с работата си в Египет, в момента е на подготвителен лагер в турския курорт Сиде. Пред Sportal.bg Младенов се съгласи да разкаже защо реши да се завърне при Мъри и Херо, какви са целите пред новия му клуб и колко голяма е разликата между бившата съветска република и България. Любимецът на Сектор "Г" похвали шампиона Лудогорец и го даде за пример на всички останали отбори у нас, но не пожела да навлезе в дълбочина в темата "ЦСКА". "Екзекутора на Ливърпул" обаче бе категоричен, че много титли на "армейците" през годините са били взети, като се закани, че в даден момент ще разкрие много неща за ЦСКА, умишлено премълчавани досега.
- Г-н Младенов, слънчево време в Сиде, отлични условия. Как върви подготовката на новия ви клуб Кайсар?
- Всичко е нормално, работим по програма и се стремим да я изпълняваме.
- През миналата година отново бяхте в Казахстан, но в редиците на Атирау. Спасихте отбора, класирахте го на полуфинал за Купата, като малко не ви достигна да завършите в първата шестица. Защо се стигна до раздялата помежду ви?
- Просто от Кайсар подходиха по-професионално и ми предложиха по-добри условия. Доволен съм от това, което получих като отношение при преговорите, от начина, по който проведохме разговорите. Имаше едно взаимно уважение. Иначе мога да говоря само хубави неща за Атирау – за фенове, футболисти и ръководители. Във футбола обаче има и такива моменти.
- Мирчо Димитров каза, че е имало доста предложения към вас. Защо точно Кайсар?
- Защото офертата бе най-добра за нас. Така преценихме с моя екип. Това е едно голямо предизвикателство, тъй като Кайсар е клуб с големи претенции и амбиции, с традиции във футбола в Казахстан. Надявам се да заздравим позициите си, да запишем една успешна първа година, последвана от втора, още по-успешна.
- Какви са целите пред клуба?
- Разбира се, желанието на всеки един отбор в Казахстан е да бъде в първата шестица. Да, напълно наясно сме през какво трябва да преминем. В момента сглобяваме изцяло нов отбор, но се надявам, че във времето, което имаме до старта на първенството (б.а.: 8 март), ще успеем да обиграем този състав и ще се получи нужната сплав между играчите, за да изглежда той така, както искам аз.
- А вие как искате да изглежда отборът?
- Преди всичко тактически дисциплиниран, отбор с характер на победител. Това е идеята, това е моето желание. Опитвам се да работя в тази насока. Да започне малко по малко да се проявява този характер първо в тренировките, после в контролите, а оттам и в първенството.
- По-трудно или по-лесно ще ви бъде предвид това, че Станимир Стоилов, Димитър Димитров и Илиан Илиев вече са в Казахстан?
- Това е хубаво, едно признание за българския треньор и за работата, която се върши в страната. Първи бе Мъри, който постигна уникални резултати и отвори вратите за останалите български треньори. Отличната работа на Херо, както и моята пък даде възможност на Илиан да започне в Алтай. Ще бъде интересно, ще има едно надиграване между нас, като всеки ще се стреми да победи.
- Вие сте в един хотел заедно с тима на Илиев. Има ли вече закачки помежду ви?
- Закачки – не, но ние всяка вечер сме заедно, говорим и нищо не крием. Напротив, дори тренираме заедно, разузнаваме се, гледаме един друг контролите си. Това е напълно в реда на нещата.
- Защо се получи така, че четирима от най-добрите ни специалисти избягаха от България и избраха Казахстан? Финансите играят важна роля, но пари вероятно може да изкарвате и на други места?
- Бъдете убедени, че финансовата страна не е най-важната. Подходът и отношението са коренно различни от тези в България. Когато говорим за условия пък, не бива да разбираме само пари. Става въпрос за условията за работа, които дават възможност на всеки един треньор на 100% да разгърне своя потенциал. Дава му се цялата власт, съдейства му се във всяко едно отношение и всеки се стреми да му помага.
- За тази една година в Атирау какво видяхте като разлика между футбола в България и Казахстан?
- Не само в Атирау, а във всички клубове тук се знае, че в началото на годината се гласува един бюджет, в рамките на който се работи. В зависимост от финансовите условия се определят целите. Това са все фундаментални неща. Всичко опира до професионализма на ръководството във всеки един клуб. Най-компетентният човек по спортно-техническите въпроси е треньорът, той носи цялата отговорност и трябва да му се даде пълен картбланш. Не мога да кажа, че футболът в България е по-слаб. По-скоро говоря за различия в управлението. Всички трябва да вземат пример от Лудогорец, който прави сензация. Никой друг не е постигал това, което в момента правят разградчани. Нагледно показват, че голям футбол се прави с пари.
- В интервю за
Sportal.bg във вторник вашият колега Станимир Стоилов каза, че календарът в България е пагубен за играчите и футбола. Какво е вашето мнение?
- Ние сме коментирали много пъти тази тема с Мъри и екипа му. Дори преди две вечери му гостувахме в Белек. Споделяме много общи идеи и случаят не прави изключение. Ние почиваме три месеца зимата и още два лятото. Получава се така, че точно тогава, когато футболистът влезе в ритъм, набере скорост, развитието му спира и след това трябва да започва отначало.
- Откъде трябва да дойде промяната? От собствениците на клубове или от ръководителите в БФС?
- От двете страни, но основно ръководителите на клубовете. Те трябва да предложат и да настояват за тази промяна.
- Вие какво бихте препоръчали?
- Много пъти съм казвал, че не съм от типа хора, които непрекъснато дават акъл или критикуват. Мисля позитивно и се отнасям с уважение към всеки един ръководител, тъй като не е никак лесно. Знам какво е да се опитваш да правиш от нищо нещо в тази дивотия, която е у нас. При всички положения обаче без помощ от държавата няма как да стане. И тук не говорим само за футбола, а за всички спортове. Без нея промяна не може да има. Но под помощ не визирам само финанси, а във всяко едно отношение, за да се помогне по този начин на клубовете да израснат.
- Миналото лято се даде рестарт на първенството, като се създаде Първа професионална лига. Въведоха се изисквания за терени, осветление и пр. Това ли е правилният път?
- Да, така трябва да бъде. Всеки един отбор да има база. Това е основното, което трябва да бъде налице. В днешно време хората измерват бързината на пасовете, а ние още играем на ниви. Това е едно от основните неща, които ни пречат. Следващата стъпка е да се помогне на детско-юношеския футбол. Там трябва да има отлични условия за младото поколение, за да може преходът от юношески към мъжки да бъде по-лек, по-успешен.
- В този ред на мисли през последните години много наши таланти не успяха да се реализират зад граница...
- Точно, голяма е разликата между юношеския и мъжкия футбол и тя трябва да се скъси.
- Следите ли какво се случва в България?
- Нормално е да следя, все пак това е моята родина. Не съм безразличен към българския футбол. Радвам се на успехите на Лудогорец на международната сцена. Надявам се и други клубове да бъдат конкурентоспособни на разградчани не само като игра, но и като организация.
- В този му вид предопределен ли е победителят у нас в следващите няколко години?
- Всички така говорят, но не подценявайте Левски и ЦСКА. Вие си спомняте, че с тази беднотия бяхме цял сезон пред Лудогорец. Тези два клуба са способни на всичко. Да не ги подценяваме.
- Сам споменахте ЦСКА, седнали сте удобно на този червен диван – няма как да не засегнем „червената“ тема. Че му е болно на Стойчо Младенов за ЦСКА, е ясно, но колко?
- Не, това е тема, която не искам да коментирам в момента. Бих коментирал всяка друга, но не и ЦСКА. Ще му дойде времето, ще кажа всичко.
- Има ли много за казване?
- Много, да! Много неща се премълчават, много имам да кажа, но пак ще се повторя – всичко, когато му дойде времето.
- Явно имате някакъв план. Кога ще се случи това или какво трябва да се случи, за да кажете?
- Не знам... излишно е да коментираме в момента.
- Може ли „червена“ България да се обедини по начина, по който е била преди години, включително и когато вие бяхте начело на отбора?
- Разбира се, че може! Това ще стане!
- А какво трябва да се случи?
- Моля ви, да не коментираме темата „ЦСКА“. Знам, че при всички положения сте дошли подготвен за това интервю, но не е моментът сега. Съжалявам много.
- Вие сте последният шампион с ЦСКА – през 2008 година. Левски не е бил първенец от 2009-а. Като че ли изчезна блясъкът на столичните грандове?
- Пак ще бъдат на върха, убеден съм в това. На нас много титли ни вземаха, но бъдещето е пред нас.
- Един въпрос отново за любимия ви отбор, но не свързан с настоящата ситуация. Кой е най-сладкият и съответно най-тъжният ви миг с него?
- Всички са били сладки. Казвал съм много пъти, че който мине през ЦСКА, остава белязан за цял живот.
- Когато победихте Левски, вдигнахте една шестица...
- ...нямах седмица, шестица ми подадоха, иначе и седмицата щях да вдигна (смее се).
- Вечно дерби ли е това, което се игра през есента?
- Недейте, моля ви. Искам да си запазя възможността, когато му дойде времето, да кажа всичко. Не днес малко, утре пак...
- Добре, да преминем към националния отбор. Много треньори се смениха през последните години, но резултати няма. Един да не е подготвен, втори – добре, но толкова много?
- Грешка, грешка и пак грешка при всяка смяна на всеки треньор. Трябва да се даде възможност за дългосрочна работа и да се гласува пълно доверие на дадения специалист. Това, което се случи с Петър Хубчев в момента – да подпише договор за една година, е крайно несериозно. Дано остане за по-дълго. Знаете ли - всички ние, които бяхме начело на националния отбор, допуснахме една и съща грешка, а когато имаме време, това няма да се получи. Работата начело на представителния тим е едно признание и всеки трябва да докаже и себе си, и българския футбол там. Всеки един иска да успее въпреки липсата на качество като материал, футболисти. Работата е изключително трудно, но не и невъзможна. Дано се гласува по-дълъг период на доверие към Хубчев, за да може да осъществи идеите си. Ние прекалено много бързаме. Слагаме треньора, обявяваме го за най-добрия и след три дни го гоним. Това е несериозно. Същото се случва и с футболистите от чужбина. Искаме за един месец да са готови и да бележат по 20 гола. Хората навън имат търпение, инвестират куп пари в тях и им дават нужното време да се адаптират към начина на живот, към обстановката, към игровия стил. Ние в България тези етапи ги прескачаме. В един момент твърде бързо се разочароваме от играчи, които всъщност имат качества. Сходна е ситуацията и с нашите футболисти.
- Иска ме силен национален отбор, но у нас пристигат знайни и незнайни чужденци. Междувременно пък се обявява, че ще се налагат юноши. Не е ли това само „прах в очите“ и къде е балансът?
- Проблемът е, че собствениците изискват, а дават много малко пари за заплата на определен футболист. Много пъти преди, а и сега казват за някой чужденец, че е „менте“. Е, за 5 хиляди лева какъв да е? Меси или Роналдо? Менте ще е, разбира се. Малко по-добър от тези в България, но менте. Когато се даде възможност за дългосрочна стратегия, всеки един треньор ще предпочете българските кадри. Това е единствената причина, поради която прескачаме нашите момчета и отиваме на готовото менте, което е малко по-добро от тях. Дългосрочна стратегия и спокойствие. В България няма спокойствие. Напрежението убива българския треньор. У нас, казах ви по-рано, той е администратор, домакин, занимава се с лагери, притеснява се кой ще е съдия и пр., а като прибавим към това и страха от резултати, се създава едно голямо напрежение, една неувереност в него.
- Има ли талант у нас?
- Има, разбира се. Ще ви дам пример с Ивайло Чочев. Литекс и Левски се отказаха от него, а ние го взехме. След два месеца ми се обади Гриша Ганчев, като ми призна, че „според неговите Чочев бил бавен и тромав“. Но ние му дадохме шанс да се адаптира и да се учи покрай по-опитните футболист. Да, допускаше много грешки, но с времето ги изчисти.
- Да очакваме ли Стойчо Младенов обратно в България?
- При всички положения. Дай боже, всичко да бъде нормално, това неминуемо ще се случи. Естествено, аз никога няма да загубя страстта си към работата в България. Аз съм професионалист. Да, когато работя в ЦСКА, е друго. Там има много по-различна емоция, много по-голяма тръпка.
- Анатоли Нанков и Тодор Янчев са с вас, помага ли ви това?
- Да, все доказани „червени“ сърца, големи професионалисти. Компромиси в тази насока не правя.
- Предстои ви юбилей тази година – навършвате 60 години. С какви емоции се обръщате назад?
- Аз съм такъв човек, че в моето съзнание остава само хубавото. Не съм злопаметен, бързо забравям лошото и това ми помага да бъда щастлив в живота.
- Едно послание от ваша страна към вашите фенове и „Червена България“?
- Живи и здрави! Дай боже, отново да се видим!
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
Регистрирай сe
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)