)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
За първи път в 25-те сезона на Премиър Лийг и двата сблъсъка между Манчестър Юнайтед и Ливърпул завършиха наравно. Този двубой обаче бе далеч по-вълнуващ от онова ужасно 0:0 през октомври. Юрген Клоп изненада тактически, залагайки на диамантена формация в средата на терена, което е леко различна форма от обичайното 1-4-1-2-3. Така Адам Лалана игра „десетка” на върха на ромба и позволи на Роберто Фирмино и Дивок Ориги да правят опасни бягове през противниковата защита отвън навътре.
Главният резултат от всичко това бе вгорчаването на живота на Майкъл Карик, иначе отличен в последните седмици. Лалана го покриваше чудесно в началото и не му даваше да контролира топката и съответно играта. Не бе голяма изненада, когато Жозе Моуриньо замени Карик на почивката и вкара Уейн Рууни, за да промени системата си на 1-4-2-3-1. Дисциплината на Лалана значеше, че плеймейкър от дълбочина трудно би намерил време да държи топката и да обмисля следващия си ход.
Макар Ливърпул да излезе от полувремето с аванс от един гол, тимът на Моуриньо бе създал по-добрите положения. Сбитостта на формацията на гостите даде свободни пространства на домакините по фланговете, където Антони Марсиал често финтираше младия Трент Александър-Арнолд отляво, а Луис Антонио Валенсия заобикаляше отвън Хенрих Мхитарян отдясно. Диамантът на мърсисайдци се придвижваше пакетно от страна на страна, за да затваря съперниците по крилата, което обаче се оказа в крайна сметка изцеждащо. Колкото повече времето напредваше, толкова повече прехвърлянията на топката от фланг на фланг ставаха заплаха.
Свободният играч на Ливърпул бе опорният халф Джордан Хендерсън. Капитанът като цяло има много добър сезон в тази си роля, особено срещу съперници в система 1-4-3-3, които му позволяват време с топката. Макар влиянието му да бе далеч по-голямо при победата 1:2 срещу Челси този сезон, тактически ситуацията вчера бе подобна и Хендерсън търпеливо и разумно разпределяше топката в ярък контраст със страданието на Карик.
Най-обещаващият път към гола за гостите обаче бяха статичните положения. От самото начало Пол Погба не съумяваше да следи Деян Ловрен заради умни блокиращи колективни действия, а това отчасти обяснява странната му игра с ръка при дузпата.
Моуриньо не загуби време за промени и смяната Рууни за Карик позволи скоро повече държане на топката в по-предни позиции. Хендерсън изгуби от предишната си свобода за сметка на повече задачи в защита, а Рууни опитваше да гради атаки между линиите.
След час игра Клоп пусна Филипе Коутиньо за Ориги и се върна към 1-4-1-2-3. Това обаче бе изненадваща смяна, защото ограби гостите от най-добрия им източник на скоростни бягове зад защитата и задържане на топката високо по терена. Без Садио Мане и с Даниел Стъридж на пейката се усещаше, че Ливърпул не създава истинска контраатакуваща заплаха в дълги периоди през второто полувреме, а домакините започнаха да атакуват истински едва след изравнителния гол на Златан Ибрахимович. Той пък дойде след пускането на Маруан Фелаини за левия бек Матео Дармиан, което предизвика безсрамни непрекъснати центрирания. И двата 
отбора имаха възможност да грабнат победата в самия край, ала равенството изглежда справедлив резултат.
В минилигата на Топ 6 на тези два тим плюс Арсенал, Челси, Манчестър Сити и Тотнъм всеки е изгубил поне два мача досега, като изключим непобедения Ливърпул. В най-звездната колекция от мениджъри в историята на Премиър Лийг Юрген Клоп се утвърждава като най-добрия тактик в тези преки сблъсъци.
Майкъл Кокс, „Гардиън”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)