Футболистът на Верея и легенда на Саудитска Арабия Хюсеин Омар Абдуланги Сюлеймани даде интервю за предването „Код Спорт“ по ТВ+. България няма да участва на световното първенство в Русия, което отдавна не е изненада. Но Първа професионална лига може да има представител на Мондиал 2018, благодарение на Сюлеймани. При това не говорим за дебют, а за четвърто световно първенство. Играчът на Верея има 108 мача за родината си. Отказа се от националния тим през 2010-а, но чрез България желае да стигне до „Лужники” и откриването на Мондиал 2018. Въпреки че ще е на 41 години. В кариерата си е изиграл 287 мача за Ал Ахли (Джеда), после 141 за Ал Насър (Рияд). Има един сезон и в швейцарския Ксамакс. Два пъти е шампион в родината си, печелил е първенството на Азия и азиатската шампионска лига.
Мистър Сюлеймани, как се чувствате като част от българския футбол?
Всичко е хубаво, добре съм. Българската лига е на добро ниво. Единствено трябва повече да се работи, за да може повече хора да идват на стадионите. Всеки отбор се нуждае от своите привърженици. Това е основното, което трябва да подобрите.
Как решихте да изберете предизвикателството Верея?
Имам приятел мениджър, който ми спомена за този отбор. Казах му: „Защо да не се пробвам?” Реших, че ще е интересна крачка. Зная, че България е добро училище за футбол. Не ми трябваше много време, за да го реша.
Изиграхте вече мачове за Верея. Как от терена виждате нивото на футбола ни?
Преди по целия свят знаеха колко силна е България. Сега явно сте в процес на промени. Надявам се, че скоро националният ви отбор ще се върне на високо ниво. Гледах последния мач в София срещу Франция. Играхте добре. Вярно е, че не спечелихте, но ми хареса нивото на отбора.
Кой български тим играе най-добре в момента?
Мисля, че това е отборът, който участва в Лига Европа. Лудогорец е. В последните пет години явно това е вашият най-силен тим.
Колко мача от българското първенство гледате по телевизията?
Не мога да кажа точен брой. Гледам понякога. Но и често не ми стига времето. Един път ходя на тренировки, друг път съм на лагер със съотборниците ми от Верея. Когато имам възможност, винаги гледам.
Как хората във Верея ви посрещнаха?
Всички са много приятелски настроени. И в отбора, и в Стара Загора. Верея е тим от много свестни момчета. Усещам го и на терена, и на тренировките.
А какво мислите за българите? Не само за вашите съотборници.
Навсякъде виждам емоционални и любезни хора. Обичам да ходя в центъра на Стара Загора.
Познават ли ви вече?
Понякога – да. Интересно е, когато тук знаят кой си.
Какво ви питат?
Питат за състоянието на Верея, за световното първенство. Знаят, че съм играл на мондиали преди.
Къде живеете? В хотел или си имате квартира?
В апартамент съм. Не в Стара Загора, а на 15 километра от града.
Как намирате България като страна? Не само за футбола ни. Харесва ли ви културата ни?
Много е интересно тук. Говоря самата истина. Хората са добри. Според мен тук е едно прекрасно място за живеене.
Семейството ви с вас ли е?
Да, с мен е. Така се живее по-добре.
Колко голямо е семейството ви?
Жена ми и три от децата са с мен. Имам едно, което е в Турция, защото там е училището. Общо имам пет деца.
Каква храна предпочитате? Арабска или българска?
Смесено е. Понякога ям българска, понякога арабска. Зависи как ще дойде.
Коя българска храна най-много ви хареса?
Ям всичко. Почти нямам проблеми с различните храни.
Колко години планирате още да играете футбол?
О, не мога да ви отговоря. Започнал съм да играя футбол, когато бях на осем години. Не знам кога ще спра.
Вие сте продукт на академията на Ал Ахли (Джеда). Спечелихте арабската Шампионска лига. Какъв клуб е това?
Един от най-големите в Саудитска Арабия. Заедно с Ал Насър и Ал Хилал. Град Джеда също е сред най-големите в страната и хората много обичат своя отбор.
Какъв точно град е Джеда? Бихте ли го препоръчали на български туристи?
С голямо удоволствие. Който отиде, няма да съжалява. Красиво е. Хората в Джеда също са изключително дружелюбни.
Веднага след като напуснахте Ал Ахли през 2008 година, треньор на отбора стана българинът Стойчо Младенов и спечели Купата на персийския залив. Какво знаете за него?
Много неща съм слушал за този треньор, но за съжаление не успях да работя под негово ръководство. Когато дойде, аз преминах в швейцарския Ксамакс, а когато се върнах, отидох в Ал Насър. Имам много приятели в Джеда, които разказваха само суперлативи за работата на Младенов.
Какъв опит натрупахте в Швейцария? Останахте там само един сезон.
Много различна държава. Там говореха основно на френски, защото живеех в град Нюшател. Той е съвсем близо до френската граница и Женева. За един чужденец, какъвто бях аз, беше много интересно да опита едно различно футболно училище. България е второто място извън Саудитска Арабия, където играя.
Но защо останахте само една година в Ксамакс?
Дойде оферта от Ал Насър (Рияд). Това е много голям и важен клуб за Саудитска Арабия. Да, бях само една година в Швейцария и ми се прибираше у дома. След това спечелих два пъти титлата на Саудитска Арабия с Ал Насър. Значи не съм сбъркал.
Не ви ли се искаше да опитате да поиграете и в друга европейска държава?
Не. Нямах желание.
Трудно ли е за футболист от Саудитска Арабия да играе в Европа?
Не е трудно. Но в Саудитска Арабия футболистите получават добри заплати. Освен това ние сме хора, които много държим да бъдем заедно със семействата си. Саудитска Арабия има добри футболисти и заслужено ще участва на световното първенство. Отборът ни е от високо ниво. Истината е, че почти всички предпочитаме да играем у дома.
Имате 287 мача за Ал Ахли. Но отидохте да играете за Ал Насър. Нямахте ли желание да се върнете в родния си клуб?
Никога не се знае какво ще се случи в живота. Така се случи и с мен.
Как феновете на Ал Ахли приеха вашето решение?
Феновете на Ал Ахли много ме обичат. И останахме близки. Все пак там стартирах кариерата си още като малко момче. Бяхме заедно около 20 години.
Когато играехте в Саудитска Арабия, по едно време в първенството имаше няколко български треньори. Имате ли впечатление от тях?
Не съм работил с български треньори. Но знам, че са се представяли добре. Не мога да кажа за съжаление точни имена. Българският футбол има добри специалисти. Истината е, че в Саудитска Арабия най-много обичат да привличат бразилски треньори.
Футболът на „кариоките“ ли е най-любимият във вашата страна?
Определено харесваме стила на бразилците. През последните години е имало треньори и от много други школи. Но бразилците са на специална почит.
Гледате ли мачове от първенството на Саудитска Арабия, когато сте тук в България?
Гледам почти всичко. Един от последните е нашето „Ел Класико” -Ал Насър срещу Ал Итихад. Дори когато съм на лагер с Верея, използвам всяка възможност да гледам мачове на компютъра.
А кое е любимото първенство на феновете в Саудитска Арабия?
Най-много се гледат английското и испанското първенство. Преди на първо място беше италианското. Но сега тяхната лига не е, каквато беше преди. Сега може би Англия е на първа позиция.
Кой е най-обичаният отбор в Саудитска Арабия?
Не се различаваме от целия свят. Всички обичат Барселона и Реал (Мадрид). Но аз например съм привърженик на Ливърпул.
Вие играхте пет години в Ал Насър. Как решихте да търсите ново предизвикателство, което ви отведе в България? Не ви ли се искаше да останете у дома?
Понякога човек се нуждае от нещо ново. Исках още едно предизвикателство. Изкарах почти шест години в Ал Насър. Спечелих всичко възможно. Аз съм човек, който много обича футбола. Исках да продължа да играя. По никакъв начин не си мислех, че мога да спра. Така се стигна до разговора с моя приятел мениджър и българското предизвикателство.
Имахте ли оферти от други клубове? Може би български или от друга държава?
Едната опция беше да отида в Йордания. Вариант беше и Гърция.
Какво знаехте за България, преди да дойдете тук?
Знаех за България от вашия златен отбор през 1994 година.
Какво мислите за него?
Беше невероятен отбор. Благодарение на него по света знаят за българската футболна школа.
Кой е вашият любим български играч?
Разбира се, че е Стоичков. Той не е само любим на българите. Той е човек от световен мащаб. Страхотен футболист беше. Помня, че Стоичков игра и в Ал Насър в Рияд.
С националния отбор на Саудитска Арабия сте играл на три световни първенства. Това ли е най-големият успех във вашата кариера?
Така е. Всеки футболист иска да е част от мондиала. Аз имах щастието да съм на три. Сега искам и на четвърти да отида. Затова се боря.
Сега ли?
Да, защо не?
Защото казахте през 2010 година, че се отказвате от националния отбор…
Да, но сега се боря за място в тима. Всеки добър футболист има шанс да бъде поканен. В момента Хуан Пици пое националния отбор. Договорът на неговия сънародник - аржентинеца Едгардо Бауса беше прекратен. Той води тима само в три приятелски мача, но не се справи добре. Треньорите имат различни разбирания. Бауса обича много дефанзивния футбол, но това не е в кръвта на играчите от Саудитска Арабия. Ние искаме да играем с топката. Вече ви казах, че в Саудитска Арабия хората обожават бразилския футбол. А „кариоките“ са пример как се държи топката. Но, разбира се, това е много трудно да се научи.
Сигурно много се гордеете, че един ваш сънародник вкара гол в стил Диего Марадона на световно първенство.
Разбира се! Саед ал Овайран. Това беше през 1994 година.
Помните ли срещу кого?
Срещу Белгия, беше уникален гол. Победихме с 1:0. Години по-късно Мишел Прюдом, който бе вратарят на белгийците, дойде да работи в Саудитска Арабия. В Ал Шабаб това беше отборът на въпросния Саед ал Овайран.
Как виждате шансовете си за тима на Саудитска Арабия на световното първенство?
Ще се боря до последния момент. И ако ме поканят ще отида, естествено.
Играхте в един кошмарен за страната ви мач срещу Германия на Мондиал 2002. Толкова ли голям беше Мирослав Клозе?
Да, вкара ни пет гола и ни биха с 8:0. Понякога се случва във футбола. Това е черен ден за футбола в Саудитска Арабия. Но има и такива моменти. Помните, че на миналото световно Бразилия загуби с 1:7 от Германия. При това в Бразилия. Не е добре за загубилия, но е част от играта.
Пазихте ли персонално Клозе?
Играх срещу него. Но той игра като типичен централен нападател, а аз съм ляв бек. Така че не бях съвсем персонално срещу него.
Какви са очакванията в Саудитска Арабия за световното в Русия?
Искаме да опитаме да направим най-доброто. Много ще е трудно. Всички футболисти в отбора са млади. Искаме да видим добри резултати. Групата не е лоша и ако успеем да прескочим тази фаза, ще е голямо постижение.
Коя е голямата звезда на вашия отбор?
Целият тим е звездата. Нямаме един, за когото да кажа, че е над останалите. Всички са млади. Виждам, че те могат да играят като един. Всички са приятели.
Гледахте ли контролата срещу България?
Не можах да я гледам. Само репортаж от двубоя.
Имате 108 мача за националния отбор. Кой е най-добрият от тях?
Обичам всичките осем мача, които съм играл на финали на световно първенство. Също така и финала на азиатското първенство, когато станахме шампиони.
Срещу кой отбор беше той?
Срещу Обединените емирства. Преди това победихме Иран. Беше през 1996 година. За мен това бе дебютен сезон в националния отбор на Саудитска Арабия.
За първи път в историята на футбола четири арабски държави ще участват на мондиал. Какво означава това за хората в този регион? Представителите ще бъдат Саудитска Арабия, Египет, Тунис и Мароко.
Много от футболистите в тези отбори играят в Европа и са събрали международен опит. Египет има много силен тим. А Саудитска Арабия и Тунис са съставени повече от млади футболисти.
Феновете са влюбени във футбола в тези държави?
Не просто влюбени. Живеят с него. В Саудитска Арабия няма човек, който да не обича футбола.
Кой от арабските отбори ще се представи най-добре?
Най-силният тим е Мароко. Те имат готов отбор със силни футболисти, които са в Европа. На второ място по сила поставям Египет.
Играете като ляв бек. Кое е най-доброто дясно крило, срещу когото сте играл?
Тиери Анри.
Къде го срещнахте?
На световното през 1998 година.
Вкара ли ви гол?
Не, не успя. Но Тиери Анри е феноменален футболист.
След вашето идване във Верея възможно ли е да се засилят контактите между българския и саудитския футбол?
Защо не? Аз виждам много потенциал в българския футбол.
Виждате ли се като треньор скоро?
Много е комплицирано. Има хора, които си казват, че никога няма да станат треньори. И в един ден се събуждат точно като такива. Никой не знае какво ще се случи с бъдещето му.