Павел Панов с любопитни разкази за Зума, ЦСКА, Денев и Котков (видео)

Легендата на Левски Павел Панов се върна назад в спомените си към известни моменти от историята на българския футбол. Той има 13 години зад гърба си със синята фланелка, а с националния отбор е европейски шампион за юноши и участник на Мондиал'74 във ФРГ.

Бившият нападател направи интересен коментар пред Sportal.bg относно световната квалификация с Франция, играна през есента на 1976 година в София. При 2:2 капитанът Христо Бонев пропуска дузпа, за която и до днес се носят легенди.

"Няма хаос около тази дузпа, всичко си беше наред. Хората, определени за изпълнение на дузпа, бяхме Христо Бонев, Войн Войнов и аз. Дузпата де факто я спечели Бонев. Седейки още на тревата, се обърна към нас. Той казва, че сме избягали. След това така каза. Е, да избягам от "Васил Левски", няма накъде. Освен да отидем в езерото. Бяхме си точно на дъгата. Той ни погледна, взе си топката. Не сме имали и разговор кой ще изпълнява. Заложи я, изпълни я, вратарят в единия ъгъл, топката - покрай гредата. Какво да правим, случва се. Но може на шега да го казва, той е доста духовит, всяко нещо може да го направи като истина. Един страхотен футболист, пък и човек", заяви Панов в токшоуто на Sportal.bg "От дузпа в тъч".

"В далечната 1968 година нямах още 18 години, но вече бях балкански шампион за младежи. А младежите тогава бяха до 23 години. Така че вървях добре във футбола. Доста отбори ме искаха в състава си. ЦСКА имаше право да взима войниците. Аз обаче избрах Спартак, защото там можех да играя. Обичах да играя, на 16 години започнах да играя в мъжкия тим на Септември (София). Бях в разширения състав, взимаха ни мерки за костюми. Един ден ме прибраха двама милиционери от вкъщи - единият беше офицер, другият старшина. Заведоха ме в спортната школа "Чавдар" и дойде предложението да подпиша молба, защото нямах още 18 години, че влизам доброволец в казармата. Държаха ме месец, бях първият войник в България тогава. За този месец не мога да се оплача - ходех на тренировки, към мен беше прикрепен Крум Янев, който е легенда на ЦСКА. Ходеше с мен навсякъде. Лоши спомени нямам, но след като мина този месец, отказах да подпиша молбата за доброволец и се върнах в Спартак. Вече обаче олимпийският отбор беше заминал за Мексико. Така че по тази причина пропуснах Олимпиадата", разказа още легендата на Левски.

"Преди световното първенство в Мексико бях с националния отбор на турне в Бразилия. Първата ни среща беше срещу бразилците. На стадион "Морумби" в Сао Пауло срещу нас се изправи голям отбор - Пеле, който влезе след почивката, Тостао, Ривелино, Жаирзиньо, Карлос Алберто и т.н. Изиграхме още 10 мача след това, не загубихме нито един. Дори на единия мач ни върнаха от съблекалнята на терена да бием дузпи, за да се излъчи победител. Може би на мениджъра му стана неудобно, че не губим от никой. След срещата с Бразилия във вестниците ни даваха как излизаме като пеленачета с биберони. Заглавието беше "Бебетата от България направиха равен на Бразилия". Същата тази Бразилия стана световен шампион през 1970 година. Тогава бях наречен Българския Пеле", каза още бившият голмайстор.

"Като се играе "ези или тура" е повече късмет. През 1969 година станахме европейски шампиони за юноши. Отстранихме доста силни отбори. На полуфинала бихме СССР, станахме шампиони след прословутия жребий на финала. Мачът се проточи доста време, започна със забавяне заради дъжд. Мисля, че нашата телевизия тогава за първи път предава юношески мач. Нямаше продължения, стигна се до "ези или тура". Познах, че ще е "тура". Жоро Денев беше легнал долу между краката на съдията. Викам: "Какво правиш там?", вика: "Ако се беше паднало "ези", щях да обърна монетата". Ние сме трикратни европейски шампиони при юношите, това не бива да се забравя", продължи със спомените Панов.

"Когато бях начело на Ботев (Пловдив), станахме в две поредни години трети в първенството. Финалът за Купата на България срещу Локомотив (София) през 1995 година се разви доста различно. До 30-ата минута съвсем спокойно нашият отбор правеше това, което можеше. Получаваха се нещата. Аз не виждах начин как ще загубим срещата. След 30-ата минута нещо се преобърна. Дали съдията е виновен, дали ние сме си виновни сами, не мога да отговаря. До 30-ата минута обаче, от видяното, бях убеден, че ще спечелим", каза още специалистът.

"За Гунди каквото и да кажа, ще е малко. Или ще повторя много неща. Ще ви кажа един случай с Котето (Никола Котков). Беше преди мач с ЦСКА. Навремето имах едно балканче. Паднах с него преди срещата, имах проблем с коляното. Бях смяната на Котков. Когато трябваше да бъде сменен, влизах аз. Той вкара 4 гола на ЦСКА и на полувремето още ми вика: "Сине, айде стягай се, ще влизаш". Аз викам: "Добре". Бях тогава 19-20-годишен. През второто полувреме Котето излиза, аз влизам. И всичко това беше, за да взема премия. Бях войник, взимах стипендия 60 лева. Премията беше 80 лева. Виждате какви хора е имало тогава", завърши Павел Панов пред Sportal.bg.

Присъединете се към групата на предаването във Фейсбук

Следвай ни: