Силна теза на защитата на Клоп

За Юрген Клоп задължението да гледа как Ливърпул се опитва да се защитава в последните няколко седмици ще да му е донесло чувството да е държан заложник от някой садист, който го е облепил с тиксо за стол и му е привързал бомба с часовников механизъм в скута. Може би таймерът е нагласен да гръмне преди последния съдийски сигнал, а може би не. Човек може само да чака и да гледа.

На стадион „Кинг Пауър” в съботната вечер Лестър спечели пряк свободен удар в последната минута на добавеното време и една камера около тъчлинията се нагласи, за да покаже как германецът приема събитието. Мениджърът на „червените” разчупи леда, отправяйки празна усмивка към обектива. Всеки знаеше какво следва.

Е, само дето този път фаталистите бъркаха. Ливърпул се защити добре в статичното положение и в крайна сметка спечели трудната визита с 2:3.

Впоследствие Клоп заяви: „Вярваме, че вървим по добър път, ала съзнаваме напълно, че трябва да докажем това с резултати, за да е видимо и за всички отвън.”

В последните седмици доста анализатори се изказаха, че германецът си няма понятие как да организира защита. Неговата забележка за това как напредъкът трябва да се показва нагледно с резултати показва, че наистина разбира същността на английската футболна публика. В тази страна почти няма да намерите човек, който да се интересува за случващото се всъщност на терена. Много по-лесно е просто да погледнеш резултата и да базираш всичките си мнения на основа на него.

Да, пределно очевидно е, че Ливърпул допуска твърде много голове. Те са вече 11 само шест кръга след започването на надпреварата в Премиър Лийг. Само Кристъл Палас, Уест Хам и Лестър са пуснали повече попадения във вратите си и всички те са в последната петица от отбори във временното класиране.

При все това обаче защитниците на тезата, че Клоп не може да организира защита, са длъжни да обяснят как така подобен зле подреден тим върши толкова добра работа при спирането на своите съперници да стрелят към вратата му. „Червените” са допуснали по-малко удари към вратата си от всеки друг в ПЛ, като изключим Манчестър Сити.

Това е, защото Клоп, точно като Джосеп Гуардиола, е един от онези систематични треньори, които вярват, че най-добрият начин за защита е да се играе възможно най-дълго време в противниковата половина на терена. И системите им явно работят, защото именно Сити и Ливърпул са също двата отбора с най-много отправени удари към съперниковите врати.

Тези систематични треньори обаче рядко получават каквато и да било похвала при добро защитаване. Когато системата работи, противникът почти не може да помирише насрещната врата. Никой не аплодира шпагатите и спасяванията, които не ти се е налагало да правиш.

Английският футбол присъжда т.нар. Точки за добро защитаване точно за онези неща, които вдигат феновете на крака: блестящото спасяване, шпагата в последния миг, чистенето на топката с глава далеч от собственото наказателно поле. Фактът, че твоите играчи се налага да правят тези неща именно защото не си съумял да наложиш контрол доста по-високо по терена, убягва на почти всички зрители.

Проблемът на Ливърпул този сезон е, че когато допусне голово положение за съперника, то обичайно е от упор. „Червените” са позволили на своите противници 9 удара от малкото наказателно поле и това е донесло 5 гола. Само Борнемут е позволил повече удари от малкия пенал и никой тим не е пуснал повече попадения от упор от петте на Ливърпул.

ДЪРПАНЕ НАЗАД

Миналия сезон мърсисайдците бяха горе-долу наполовина по-добри в предотвратяването на положения от упор – 26 удара от малкото наказателно поле за целия сезон, което се сравнява добре с 22-та на шампиона Челси на Антонио Конте или 25-те на хваления за дефанзивната си организация Манчестър Юнайтед на Жозе Моуриньо.

Да, Ливърпул наистина допусна повече попадения от тези ситуации – 11 от 26, срещу едва двете във вратата на Челси и седемте в тази на „червените дяволи”. Точно там се крие обаче разликата, когато имаш вратар от световна класа като Тибо Куртоа или Давид де Хеа.

Клоп следователно вече е показал, че може да организира защита до прилично равнище, затова, освен ако мистериозно не е забравил през лятото как се прави това, последният упадък трябва да има друго обяснение. Най-очевидното е, че тимът трябваше да се справя без двама от титулярите си в защитната четворка от миналия сезон – контузен е Натаниел Клайн, а Джеймс Милнър заяви, че повече не иска да играе ляв бек.

Има и друг подход към защитаването – дърпане назад в собствената половина и изтегляне на повече хора зад линията на топката. Клоп би могъл да прибегне до това и после вероятно би бил възхвален за „стабилизирането на кораба”. То обаче би било най-лошият му възможен ход, съдейки от липсата на успехи на подобен род мениджъри в близкото минало.

Жерар Улие и Рафаел Бенитес прекараха по шест години на „Анфийлд”. Французинът използва Дитмар Хаман точно пред последната си линия, състояща се често от четирима централни бранители. На моменти зад линията на топката биваха държани шестима полеви играчи.

Рафа Бенитес имаше по-либерален подход към позволяването на бековете си да пресичат централната линия, но също предпочиташе да залага на двама опорни халфове пред своята отбрана. Отборите на Улие средно вкарваха по 61 гола и пускаха по 37 на сезон, а тези на Бенитес средно вкарваха по 62 и пускаха по 30 на сезон. Никой от двамата не съумя да спечели шампионската титла, защото… никой не триумфира в лигата със само 62 точни попадения на своята сметка.

Първият пълен сезон на Клоп в отбора донесе 78 – втори резултат за клуба въобще в ерата „Премиър Лийг”, срещу допуснати 42. Това е обещаващо, защото тази лига възнаграждава много резултатните отбори: 14 от 22-ата шампиона са били и №1 по точни попадения, а едва 9 са имали най-малко пропускливата защита.

Кен Ърли, „Айриш Таймс”

Следвай ни: