Анджело Ди Ливио: Стоичков е гигантски футболист

Универсалният боец на Италия Анджело Ди Ливио даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Наричат го „Малкия войник“ заради неговата мощ, енергия и характер на биткаджия. Прякорът му е даден от италианската икона Роберто Баджо. Ди Ливио е легенда на Ювентус и на Фиорентина, въпреки че родният му клуб е Рома. Триумфирал е в Шампионската лига с Юве. Още три пъти печели Серия А със „Старата госпожа“. Носител е също и на Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа. Можеше да играе и като ляв бек, и като ляво крило. Записа 40 мача в националния отбор на Италия, а най-големият му успех за „скуадрата“ е финал на Евро 2000.

- Сеньор Ди Ливио, изглеждате в прекрасна форма!

- Благодаря!

- Продължавате ли често да играете футбол в турнири за ветерани?

- Да, а и тренираме сериозно. В момента живея в Рим и там играем много често. Разбира се, не го правим всеки ден, както едно време, когато бяхме млади. Но пък не се предаваме и гледаме да сме в добра форма.

- Роден сте в Рим и сте израсъл в Рома, но нямате нито един мач за този отбор?

- Да, наистина израснах в Рома и минах през всички юношески и младежки формации на клуба, но съдбата не пожела да играя за тях в Серия А. Просто не е било писано.

- Какво представлява Рома за хората в Рим? Всички знаем, че е много обичан отбор.

- Рим е прекрасен град и всички тифози също са страхотни. Няма значение дали са от Лацио или от Рома. Винаги са на линия и човек усеща голямото уважение и страст. Силни чувства, които хората на Рим посвещават на футбола.

- Вашият син Лоренцо сега прави стъпки в Рома. Ще успее ли да постигне по-добра кариера от вашата?

- Надявам се! Сега вече е в Серия А с Рома и трупа опит. До момента има много добри отзиви и му се възлагат големи надежди, но всичко зависи от него.

- Не сте играли в Рома, но в Рим постигнахте най-големия си успех - Ювентус победи Аякс и стана европейски шампион.

- Да, Юве ликува като европейски шампион през 1996 година. Голяма радост за мен бе да вдигна купата точно в моя град.

- И какво е усещането да станеш шампион в родния град?

- Приказно, фантастично! Освен това този трофей беше много важен. Юве и до днес не може да повтори този подвиг. За съжаление това е последният такъв трофей за „Старата госпожа“ до днес.

- Бихте ли ни разказали как премина мачът с Аякс?

- Тук е много важно да кажем, че съперникът ни тогава беше наистина стойностен тим. Литманен, Де Бур ... всички бяха отлични футболисти и в топ форма. Имаха наистина много силен отбор, но ние желаехме победата на всяка цена. Имахме най-добрия възможен тим, с много личности и въпреки че съперникът беше много корав, успяхме да ги пречупим при дузпите.

- През следващите две години Ювентус игра още два финала, но загуби на два пъти срещу Борусия (Дортмунд) и Реал. Защо се получи така?

- Независимо от това обаче, можем да кажем, че самият факт, че три години поред стигнахме до финала на най-престижния клубен турнир, е доказателство за това, че отборът на Юве тогава бе наистина класен. Никак не е лесно да стигнеш до финала и то три години поред. Мисля, че проблемът ни за тези два финала бе, че все не успявахме да стигнем до последния мач в перфектно състояние. По същото време ни се налагаше да водим и голяма битка за „скудетото“, а първенството не беше толкова лесно, колкото днес. Разбира се, ако бяхме спечелили дори и само единия от тези финали, щеше да е перфектно.

- И в двата мача Юве беше фаворит. И срещу Борусия, и срещу Реал.

- Да, но фаворитите много често губят. (смее се). Така е във футбола. Понякога ти върви, а понякога лошият късмет те преследва. Важното, в края на краищата е, че все пак стигахме три пъти до финала на най-престижния турнир.

- Да, наистина е така. Какво е да носиш фланелката на най-успелия италиански отбор?

- Да защитаваш цветовете на Юве е изключително, бих казал дори приказно. Организацията в клуба е уникална. Създават се условия, при които футболистите да дават 100 процента от възможностите си и да ги изцеждат докрай. Всичко, което преживях там, за мен е историята на живота ми. Наистина беше легендарно да съм част от ерата Липи.

- Зидан, Баджо, Дел Пиеро, Виали... Какво е усещането да играеш с такива футболисти?

- Пропуснахте Ди Ливио. (смее се) Наистина велики играчи. Родени шампиони. Виали беше за нас големият капитан, останал още от предишния шампионски отбор. Неоспорим лидер. Даде ни наистина много. След това – Дел Пиеро, Баджо, Зидан... Истински шампиони. Наистина изключителни.

- Вярно ли е, че Виали ви е наричал „Малкия войник“, защото непрекъснато марширувате по фланга?

- Май не беше Виали, а Баджо. Да, Баджо ми измисли този прякор. И беше прав. Тогава наистина много обичах да снова по крилото.

- Кой беше най-големият шегаджия в онзи отбор на Ювентус?

- Бяхме големи приятели с Дел Пиеро и заради това приятелство си имахме голямо доверие и се забавлявахме и шегувахме постоянно. Преди това бяхме играли заедно в Падуа.

- А каква бе ролята на треньора Марчело Липи за тези успехи?

- Един велик треньор. Винаги на ниво. С уникална интуиция. Притежава невероятното качество винаги да нареди най-добрия възможен отбор. Показа голяма смелост, защото в началото мачовете ни не тръгнаха толкова добре. Когато обаче наложи системата си на водене на отбора, нещата веднага си дойдоха на мястото.

- Какво е вашето мнение за скандала с Лучано Моджи, който повлия много и на Ювентус, и на целия италиански футбол?

- За нас играчите винаги е много трудно в подобни ситуации. Говорят се много неща, но ние футболистите просто излизахме във всеки мач за победа и не се интересувахме от страничните неща. Трудно бе да възприемем всичко, което се изговори. Най-добре би било Моджи да излезе и да обясни наистина какво точно се е случвало. Ние просто играехме футбол.

- Спомняте ли си, че Юве гостува в София през 1994 година и дори загуби?

- Не си спомням много добре. Май тогава не бях титуляр? А, чакайте! Сега си спомних. Да, така беше. Е, да, не може да печелиш винаги. Има стадиони, на които може да си позволиш да загубиш, но важното е да си краен победител. Спомням си, че тогава загубихме.

- Помните ли срещу кого играхте?

- Не мога наистина да си спомня. Извинявайте.

- ЦСКА.

- Да. Загубихме с 1:2, ако не греша?

- 3:2 за ЦСКА.

- 3:2? Да.

- А на реванша 5:1 за Ювентус.

- Да.

- Раванели?

-  Както ви казах случваше се понякога да загубим, но успявахме да наваксаме на реванша.

- Помните ли и други срещи с български отбори или български футболисти?

- Български отбори наистина не мога да се сетя в момента. Минаха много години... Но разбира се веднага се сещам за Стоичков. Голям! Гигантски футболист и фантастичен човек! Велик шампион!

- Защо след вас Юве все не успява да спечели Шампионската лига, въпреки че няколко пъти стига до финала?

- Ето това е наистина хубав въпрос. Но пък много трудно бих могъл да отговоря. Последния път е ясно. Все пак насреща ни беше Реал (Мадрид). Много силни и с големи шампиони в състава. Не знам наистина какво се случва винаги с Юве, когато стигне до финала.... Може да се дължи на някакъв психологически блокаж... Или от страх да не загубят... Обаче едно нещо е ясно и това е, че днешният Юве е наистина стойностен отбор и ще има още възможности да стигне до финал.

- Колко ще продължи доминацията на Ювентус в италианския футбол?

- Това ще зависи от другите претенденти за титлата – Наполи, Рома, Лацио, Интер... В момента Юве реално е по-силен от всички тях. С желанието си за победа и с футболисти, които знаят как да се раздават във важните мачове. В последните години, а и в момента, интригата е жива, но не смятам, че друг отбор в Италия ще може да спечели „скудетото“.

- В края на кариерата си отидохте във Фиорентина. Знаем как реагират на такива неща тифозите. Как ви приеха там?

- Във Флоренция не гледат с добри очи на всеки футболист, обличал някога „бяло-черната“ фланелка. Но когато се докажеш и видят, че защитаваш цветовете на отбора, нещата се променят. В такива ситуации трябва просто да се държиш професионално и с голямо спокойствие да понасяш всичко. Това е разковничето.

- Мислите ли, че някога ще станете треньор?

- Аз ли? Не, не вярвам. Бих работил с деца, но не мисля, че някога ще стана треньор.

- С националния отбор на Италия участвахте на две световни и две европейски първенства. Натъжава ли ви фактът, че не успяхте да спечелите нищо със „скуадра адзура“?

- Наистина не успях да спечеля нищо с Италия. Станахме втори през 2000 година на европейското в Белгия и Холандия. Загубихме от Франция на финала. В иначе хубавата ми и успешна кариера ми липсва титла с Италия, но човек не може да има всичко в този живот.

- Как се живее след шока от „златния гол“, който Давид Трезеге ви вкара на финала?

- „Златният гол“ е наистина нещо много неприятно. Бих казал отвратително. А освен това водехме с 1:0... Оставаха секунди до края на редовното време и бяхме много наивни да допуснем изравнителен гол. Просто трябваше да сме с една идея поне по-спокойни и да задържим малко повече топката. След това ни се случиха неща, които нормален човек трудно ще преглътне.

- Приключихте кариерата си след световното първенство през 2002 година. Мислите ли наистина, че имаше съдийска подкрепа за отбора на Южна Корея?

- Може да се каже. Спомням си съдията... Наистина странна ситуация. Усещаше се, че главният рефер има малко странно поведение и то винаги бе в полза на съперника. Но днес след толкова много години... Ядосвам се и досега и признавам, че ми е неприятно. Такива персонажи за съжаление има и днес. Затова трябва да сме винаги бдителни.

- Само 4 години по-късно Италия стана световен шампион, но без вас?

- Да, но независимо от това се радвах. Давах си сметка, че вече не съм толкова млад и кариерата ми е към края си. Когато Италия стане световен шампион, радостта е толкова голяма, че напълно забравяш за това, че ти не си имал същия шанс.

- Какво очаквате от световното първенство, което предстои?

- Не участва Италия и затова за нас това първенство ще е много различно. Като изключим това, нещата които виждам досега ми харесват и мисля, че Русия е готова да направи едно голямо и толкова важно първенство. 

Следвай ни: