Не, не бъркате – това е най-лошият отбор на Арсенал от над 20 години насам. И тъкмо когато си помислите, че не може да стане още по-лош, разбирате, че е на прага да продаде най-добрия си футболист. Империята, която Арсен Венгер изгради, се срива около него и никой от играчите му не изглежда готов да запретне ръкави да спаси залязващия си мениджър.
Неделният ден започна с оставянето на Алексис Санчес извън състава и завърши с още по-голяма история за пресата заради жалката капитулация в Борнемут. Липса на дух, на жажда за игра и победа, на качество – Арсенал изглежда с пълен недостиг във всяка зона. Манчестър Юнайтед може и да предлага Хенрих Мхитарян като част от сделката за Алексис, ала „артилеристите” по-добре да попитат и за вратар, защитник, халф и нападател в добавка.
Онова, което ще да е още по-тревожно за феновете, е очевидната епидемия от болестта на име „долугардит”, разпръскваща се в куп други играчи, освен в чилийската суперзвезда. Сега те не вярват, че клубът е достатъчно амбициозен да замести напускащия им лидер, и това ясно пролича в тяхното представяне на терена в неделя.
Венгер пое Арсенал през 1996 г. и е „виновникът” за привличането на велики играчи като Патрик Виейра, Тиери Анри и Сол Кемпбъл. Трудно е обаче да си представим когото и да било от днешния му състав като титуляр в старите му отбори. Днес „артилеристите” са станали толкова ужасяващо средняшки тим, толкова предвидим и пълен със загубеняци вместо с шампиони, че е по-вероятно да завършат в средата на таблицата отколкото в Топ 4. Дори и пътувалите към Борнемут фенове го изразиха с хумористичното си скандиране след повеждането в резултата: „Колко трябва да сте зле, че печелим в гостуване?!”.
Лондончани се представят ужасно на чужд терен този сезон с поражения срещу Стоук Сити, Уотфорд и сега Борнемут и страдания срещу всеки що-годе приличен съперник. Единствените им победи навън дойдоха срещу Бърнли накрая и срещу Евертън и Кристъл Палас – това говори ясно за липсата на жажда за победа у отбора.
В Борнемут Арсенал накрая се хвърли с всичките си сили, ала въобще не изглеждаше възможно да изравни. Александр Лаказет е вече 9 поредни мача без гол и си личи, а в отсъствието на Алексис и Месут Йозил няма кой да прибави качество към средняшката продукция.
Тимът на Венгер още няма победа от началото на 2018-а и това е най-лошият му старт на календарна година от 1995-а – последната преди идването на французина. Ако някой въобще може да се върне чак толкова назад в спомените си де.
Джон Крос, „Дейли Мирър”