Яри Литманен: Би било интересно Меси и Роналдо да се съберат в един отбор

Футболният идол Яри Литманен даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е играл в три от най-емблематичните отбори в света – Аякс, Барселона и Ливърпул. Беше част от последния звезден тим на холандския гранд от 90-те години, спечелил Шампионската лига. Във визитката му има общо 17 отличия за най-добър футболист на Финландия и спортист №1 на страната. Той е голмайстор №1 в историята на Аякс в евротурнирите, както и топ реализатор в един от сезоните на Шампионска лига. Държи и немалко други рекордите за своята родина, сред които за най-много мачове и попадения. За 20 години има 137 срещи и 32 гола. Литманен бе избран под номер 42 сред най-великите финландски личности в историята на страната.
 
- Мистър Литманен, за последно гостувахте в България за благотворителния мач между фондациите на Димитър Бербатов и Луиш Фиго. Колко често сте идвал в нашата страна?

- Със сигурност това събитие не ми беше дебютно. Гостувал съм с националния отбор на Финландия. Първия път беше в квалификациите за световното първенство в Щатите през 1994 година.

- И сте срещнал най-големия отбор на България за всички времена. Какво мислите за него?

- Велики играчи имахте. Помня, че в квалификациите два пъти ни бихте и после стигнахте до полуфинала на мондиала. Оказа се, че Финландия се е паднала в най-тежката група. Защото и Швеция като България стигна до полуфинала. И да добавя още по въпроса - преди старта на квалификациите фаворит №1 беше Франция, която въобще не се класира. Загубиха последните два двубоя. Няма как да не помните, нали?

- Кои български футболисти най-много цените? Какви други спомени имате от футбола ни?

- Разбира се, на първо място е Христо Стоичков. Много ми харесваха Пенев, Балъков, Лечков. Имахте сериозни играчи, които правеха разликата в големи клубове. Срещу много от тях съм се срещал и в европейските турнири, не само с националния тим. Сигурно днес българите очаквате, че пак ще имате толкова силен отбор. В последните 15 години най-значимият ви футболист е Димитър Бербатов. Той остави сериозна следа.

- В скандинавските страни феновете гледат много ски, хокей, рали, Формула 1. Защо не избрахте да сте пилот например?

- Никога моето семейство не е имало пари, за да мога да се целя във Формула 1. Това е едно. По мое време този спорт започваше да става популярен. Нашият първи световен шампион е Кеке Розберг от 1982 година. Той е бащата на Нико Розберг. След този бум Формула 1 стана много атрактивна за финландците с Джей Джей Лехто и Мика Хакинен. Но когато аз започвах да спортувам, не беше популярна въобще. Моят баща играеше футбол, майка ми – също. С приятелите непрекъснато ритахме топката през лятото. Когато дойдеше зимата, играех и хокей. Това е съвсем нормално за малките момчета. До 14-годишна възраст практикувах и двата спорта, но тогава се концентрирах върху футбола. Стъпка по стъпка вървях напред. Изиграх първия си мач на 15 години. След шест сезона във финландската лига вече се чувствах готов за ново предизвикателство. И Аякс(Амстердам) ме взе, когато бях на 21.

- Как се отнасяте към признанието да сте избиран 11 пъти поред за най-добрия футболист на Финландия?

- Никога не ми е било самоцел. Стремях се да бъда добър футболист. Исках да съм професионалист. В началото на 80-те години футболът във Финландия не бе на високо ниво. Но бях тотално фокусиран още от училище, после влязох в казармата. Там ме сложиха в спортна рота и отново играх футбол. Това прекъсване с казармата е една от причините Финландия да не е имала много силни играчи по това време. Но аз имах шанса не само да не спирам да играя, но и да отида в Аякс и да постигна сериозни успехи в Холандия. Затова не отдавам чак такова голямо значение, че са ме избирали толкова пъти за най-добър във Финландия.

- Знаете ли, че Уейн Руни ви определи като своя идол във футбола? Какво означава това за вас?

- Благодарен съм. Надявам се да съм помогнал на първо място футболът да се изкачи на по-високо ниво в родината ми. Искам да съм пример за хората. Такава ми е работата и днес във финландската федерация. Помагам с най-различни неща.

- Върхът във вашата кариера е спечелването на Шампионската лига с Аякс. Как Луис ван Гаал създаде силен отбор от толкова млади футболисти? Вие бяхте голмайсторът в този тим.

- В началото не бях голмайстор. Играех по-назад, организирах отбора, раздавах пасове. Повече бях плеймейкър. Системата в Аякс е по-различна. В един момент започнах да играя като атакуващ халф, а в друг момент ми забраниха да се връщам в халфовата линия, а да оставам само в нападение. Така помагах на централния нападател и крилата. Изведнъж започнах сам да вкарвам много голове. Определено бях полузащитник с офанзивни функции, на който нещата започнаха да се получават много добре още след първата серия голове. Атаката на Аякс по това време беше наистина впечатляваща. Можехме да правим неща, за които другите не можеха и да помислят.

- Кажете за финала срещу Милан през 1995 година.

- Това беше третият ни сблъсък с Милан за сезона. Преди това ги победихме два пъти. На финала бе много по-трудно. Предната година именно Милан бе шампионът. Този отбор имаше огромен опит от финали, които бе и печелил, и губил. За щастие ние успяхме да вкараме този грозен гол на Патрик Клуйверт и да спечелим.

- В следващия сезон отново стигнахте финал, но загубихте от Ювентус. Защо не успяхте да повторите успеха?

- Много лоши неща ни се случиха с контузии преди този финал. Завършихме 1:1 след 120 минути, но отстъпихме на дузпи. За съжаление Марк Овермарс претърпя тежка операция на коляното, заради която трябваше да почива шест месеца. Нямаше го и наказаният Михаел Райцигер. След травми и дълго отсъствие се върнаха братята Франк и Роналд де Бур. Започнаха да тренират ден преди финала. Същото се отнася и за Клуйверт, който също беше контузен. Не се знаеше до самия мач дали ще могат да играят. Горе-долу половината ни отбор не бе на линия, а другата – невъзстановена. А когато срещнеш отбор като Ювентус, ти трябва всички да са на 100 процента готови.

- Луис ван Гаал е много популярен във футбола. Какъв човек е той?

- Най-добрият треньор, който аз съм имал. Много силен. Всичко при него беше напълно изяснено. За млад футболист, какъвто бях аз, когато отидох при него, беше много важно да има такъв учител. Обясняваше много прилежно какво иска, а ние трябваше да го слушаме. Когато започна да гради отбора, ние не бяхме най-силните футболисти. Той ни направи да бъдем наистина големи. Това беше идеята му, когато ни събира. Когато си млад, мислиш, че можеш всичко. И ти трябва човек, който да те свали на земята. Ван Гаал беше такъв. Той осигуряваше баланса в съзнанието ни. Затова и неговият Аякс бе толкова успешен.

- Вие го последвахте в Барселона. Изпълнена мечта ли е да играеш в този клуб? Защо обаче не успяхте да сте успешен и там?

- Барселона е велик клуб. За един чужденец там може да е велико или кошмарно. Имахме много силен тим. Стигнахме полуфинал в Шампионската лига, второ място в първенството, полуфинал за кралската купа. При нас играеше носителят на „Златната топка“ за 1999 г. Ривалдо, както и за 2000 г. – Луиш Фиго. Но накрая все нещо не ни достигаше. След този мой първи сезон президентът Хосеп Луис Нунес реши да напусне след 21 години на поста. Напусна и Ван Гаал след като беше станал за три години два пъти шампион. Така дойде нов президент, нов треньор с нови идеи и чужденците трябваше да си тръгнем. Това се отнасяше и за мен.

- Вашият любим клуб е Ливърпул и вие подписахте с него. Какво е да играеш в един от най-популярните отбори в света, включително в България?

- Роден съм в началото на 70-те години във Финландия, когато не можеше да се гледа много международен футбол. С изключение на английската лига. Ливърпул бе много успешен през 70-те и 80-те години. Гледах всеки мач по телевизията. Имаха велик отбор и им станах фен. Специално бе за мен да стана част от Ливърпул.

- Как се слуша прочутата песен „You'll never walk alone”?

- Уникално е. Особено когато е на стадион „Анфийлд“.

- Защо не ви потръгна в Бундеслигата, където играхте за Ханза?

- След Ливърпул се завърнах в Аякс. Но имах проблеми с ахилеса, наложи се пак да напусна. Поиграх шест месеца във финландската лига. Тогава хора от Ханза ме попитаха дали би ми било интересно да играя при тях. Ставаше въпрос само за четири месеца. Когато отидох, Ханза беше последен в класирането и в крайна сметка отпадна. Но спечелихме 6-7 мача и ако се гледаше само втория полусезон, щяхме да сме в средата на таблицата. Проблемът бе есента.

- Играхте до 40 години. Как издържахте?

- Обичам футбола. Спазвам режим, фокусирам се върху фитнеса ми. Играх до 40 години, а два месеца преди да ги навърша, още бях национал на Финландия.

- Имате стотици попадения, едно от тях е срещу България в София. Кой головете си най-много си обичате?

- Много са. Всеки гол е ценен и е неповторим. Но заради вас ще отлича един гол – във финала на Шампионската лига срещу Ювентус. Вярно, че загубихме накрая, но е специално. Човек мечтае поне веднъж в живота да играе този мач. На мен ми се случи два пъти, успях и да вкарам гол. За мен Шампионската лига е най-трудният за печелене турнир. Разбира се, знам, че с Финландия няма как да стана нито европейски, нито световен шампион.

- Цяло десетилетие светът говори за Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Кой от двамата е по-добър?

- Напълно са различни. Великолепни футболисти. Кристиано Роналдо е повече крило, който използва своята мощ. Много повече се стреми да вкара гол. Меси повече обича да дриблира с топката. Рядко го виждаме, когато тя не е в него. Кристиано мисли повече, когато топката е далече. Напълно различни футболисти. Би било интересно, ако някога се съберат в един отбор.

- Кое първенство най-много ви харесва?

- Харесвам и Примера дивисион, и Висшата лига. Предпочитам испанското първенство, защото се залага повече на техниката. В последните години отборите от Примера окупираха върховете на европейските турнири - Реал три пъти поред, Атлетико, Барселона. Играят финали помежду си. Висшата лига е интересен турнир с много скорост в играта.

- Аякс стигна до финал на Лига Европа през 2017 г. Мислите ли, че славните времена на този велик клуб ще се върнат?

- Зависи как се развиват играчите. Проблемът е, че Аякс не може да задържа по-дълго футболистите си. След един хубав сезон ръководството ги продава в чужбина.

- Бихте ли станал треньор на Аякс един ден?

- За момента съм доволен от работата си във Финландия. Харесва ми да съм съветник на федерацията. За да съм треньор, трябва да съм напълно фокусиран. И не бих могъл да намирам време за новото ми хоби - да обикалям по света, за да играя благотворителни мачове.

Следвай ни: