„Сан Мамес” би тревога за Реал Мадрид

„Сан Мамес” би тревога за Реал Мадрид

Затиснати от постоянното усещане за тегнеща над тях заплаха, футболистите от топ нивото си изработиха в годините цял арсенал от готови реплики за избягване на изричане на глас на способната да им навреди болезнена истина и се отвръщат от тях само по някоя случайност. Така се случи с Марсело, комуто репортерите в събота вечерта припомниха след равенството на Реал Мадрид срещу Атлетик Билбао на „Сан Мамес” (1:1), че Барселона отново е излязла начело в класирането на Ла Лига. Вторият капитан на „белите” изглеждаше като да освободи напиращите и задържани вътре у него думи: „Не искахме това да става.”

Беше една напрегната септемврийска вечер в Билбао, с така наелектризираща обстановка на стадиона, която навремето подсказваше, че първенството вече е истински започнало и нищо няма да се реши чак до май месец. Тези времена и възприятия обаче се преобърнаха с главата надолу като климатичната картина на планетата от появата на Лионел Меси и малцина го знаят по-добре от Марсело – свидетел от 2006 г. насам на това какво се случва, когато Барса поведе в класирането, колкото и рано да е в сезона и колкото и малка да е точковата разлика. Септември може да бъде и най-жестокият месец.

Марсело дебютира за Мадрид на Фабио Капело в сезон 2006/07 – именно последния, в който отборът от Чамартин игра при насрещен вятър и навакса изоставане от вечния съперник, за да вдигне титлата. Оттогава изтекоха още 11 сезона, като Барса стана шампион в седем случая, а Мадрид – само в три.

Обръщането на тази тенденция беше голямата мисия на Зинедин Зидан, който си призна колко му е болно при загубването на последната титла след изпускането на цели 7 точки между август и септември 2017 година. Неговият наследник Юлен Лопетеги при представянето си на поста пък сподели, че първата му задача ще е да се върне хегемонията в Испания. „Всеки мач в Ла Лига е финал”, каза той преди два месеца и затова не е странно, че равенството на „Сан Мамес” би тревога вътре в клуба, колкото и да се изпращат извън стените на „бялата” крепост послания за запазване на надеждата. Вдъхващите песимизъм факти придобиват все по-голяма тежест на Чамартин.

Най-забележителният от тях е отсъствието на Кристиано Роналдо и отзвукът сред отбора, като това е най-видимо в спада на броя отправени удари към вратата средно на мач. Заслуга на Лопетеги е, че придаде на този Мадрид по-прилягащ на качеството на играчите му ред в играта, като се допускат по-малко голови положения и се градят по-добре атаките – сега има общо 2965 точни подавания срещу едва 2253 в първите четири кръга миналия сезон. Остава само да се подобрят нещата в завършващата фаза, където геният се отличава от старателния ученик.

Оказва се, че миналия сезон на този етап от първенството „лос меренгес” са отправили с 11 удара повече от сега, а в цялата състезателна година Кристиано Роналдо е шутирал средно по седем пъти на мач, като, поне към този момент, Гарет Бейл (4 удара средно на мач), Карим Бензема (2,5) и Марко Асенсио (3) не успяват да се доближат до тези показатели. Както каза изнервеният Лопетеги в отговор на въпроса какво е липсвало за победа на „Сан Мамес”: „Липсваше ни един вкаран гол повече от съперника. Може и да ви звучи малко наперено, но е самата истина.”

Активността по отношение на отправените удари обаче не е единственият фактор, който показва спад в отбора след напускането на Кристиано Роналдо. Работещите в анализаторския щаб на Мадрид посочват под секрет, че португалецът е бил решаваща фигура повече заради своя заразителен шампионски характер, а не толкова заради головете си. Тези експерти предупредиха ръководството, че състезателният пламък в състава гасне с напускането на португалеца и е нужно да се потърсят нови стимули. Доста напрегнати бяха вътрешните дебати през лятото в тази организация, специализирала се в предвиждането на всичко, особено на възможните трудности и препятствия.

При липсата на освежаващи състава нови попълнения – бяха доведени играчи за почти 100 млн. евро, а още нямат и един мач в Ла Лига – остават само надеждите, че Лопетеги притежава огромна сила да убеждава в методите си и че ще разцъфне сътрудничеството му с още неразгърнали докрай потенциала си футболисти като Иско. „Състезателният ни характер си остава непокътнат – заяви халфът след мача, в който вкара едва втория си гол с глава в 234 мача в първенството. – Не може да се изпада в крайни съмнения само заради едно равенство, още повече че влязохме в мача след три поредни победи.”

Три поредни победи, и то убедителни и с бляскава игра на моменти, но срещу Хетафе (2:0), Жирона (1:4) и Леганес (4:1). Три поредни победи, които не попречиха на някои от треньорите в клуба да открият тревожни симптоми в колективното функциониране на отбора.

Анализаторите от щаба посочват, че срещу Жирона „белите” бяха на ръба от изоставане с два гола, преди да получат две рядко срещани дузпи за необясними нарушения на Муниеса и Понс и да обърнат резултата; че срещу Леганес тимът не се чувстваше уютно, докато в 48-мата минута пазачът на Бензема – Димитриос Сиовас, не напусна позицията си странно и ненужно, за да доведе до гола на французина за 2:1. Докладите заключаваха, че „лос меренгес” блясваха само след извънредни грешки на съперниците. Грешки, които на „Сан Мамес” така и не дойдоха.

„Държахме контрола над мача, владеехме топката, създадохме повече и допуснахме по-малко положения, но топката така и не искаше да влезе”, обясни в много спокоен тон Иско.

Ако футболът беше толкова прост като трупането на статистики, наваксването на две точки спрямо Барса за осем месеца не би трябвало да е задача, която толкова много да тревожи врели и кипели в играта играчи като Марсело, нито изкусни в занаята треньори като Лопетеги. Само че тогава защо и двамата си тръгнаха така разстроени и с такъв изтерзан вид от „Сан Мамес”?...

Диего Торес, „Ел Паис”

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти