Малшанс и глупава грешка провалиха за пореден път Испания

Години наред испанският национален отбор има изключителнo силни футболисти в своя състав, но не постига нищо на най-големия футболен форум. За това и в нашата разходка във времето досега не е ставало дума за "Ла фурия роха". Днес обаче ще хвърлим един поглед върху един от най-красивите двубои от френския Мондиал през 1998 година, когато Испания бе посечена от Нигерия и впоследствие тази загуба коства сензационното отпадане на иберийците.

По това време начело на испанците е Хавиер Клементе, който четири години по-рано е на крачка от това да изведе "фуриите" на полуфиналите в САЩ, но късен гол на Роберто Баджо попречва това да се случи. Три седмици преди началото на Франция'98 Реал Мадрид се завръща на трона на Европа след 32-годишно отсъствие и това дава още един повод на специалистите да предричат по-предно класиране за Испания на предстоящите финали.

От своя страна нигерийският футбол е в пълен подем, като след отличното представяне на Мондиал'94, следват златните олимпийски медали в Атланта през 1996 г., където са надвити Бразилия и Аржентина. "Суперорлите" се водят от преминалия през огън и жупел на световни финали Бора Милутинович, който допълнително мотивира африканците за нови успехи на френска земя.

Бора започва предпазливо срещата в Нант, като Нигерия играе в 4-5-1 с един ясно изразен напред нападател - Виктор Икпеба. Зад него халфовата линия е изключително подвижна и в нея участват имена като Сънди Олисех, Гарба Лавал, Мутю Адепожу, плеймейкърът Джей Джей Окоча и дясното крило Финиди Джордж. Защитата пред вратаря Питър Руфаи е в състав от дясно наляво: Моби Опараку, Уче Окечукву, Тарибо Уест и Селестин Бабаяро. За да се убедите в огромния потенциал на Нигерия в онези години, ще хвърлим един поглед и на скамейката, на която за срещата с Испания остават доказани вече играчи като Нванкво Кану, Рашид Йекини, Тиажани Бабангида и Даниел Амокачи.

Верни на своята традиция испанците започват много офанзивно. През годините "Ла фурия роха" неизменно следва своето нападателно кредо, което обаче неведнъж е било фатално за наследниците на Дон Кихот де Ла Манча. В дебютния си мач във Франция испанците започват в подредба 4-2-3-1, като на вратата е ветеранът Андони Субисарета, който пази на четвърто поредно Световно първенство за родината си.

Пред него десен бек е бившият му колега от Барселона Албер Ферер, а от ляво е друг каталунец Сержи Бархуан. Средата на защитата е съставена от Рафаел Алкорта и младият тогава Иван Кампо. Пред тази четворка в ролята на дефанзивни халфове са две легенди на испанския футбол - Фернандо Йеро и Мигел Анхел Надал. Оттук насетне следва много силно испанско нападение, като в ролята на таран напред е забит голаджията на Бетис Алфонсо Перес. Зад него в линия от трима Клементе е поставил Луис Енрике (дясно), Кико и младока Раул Гонсалес Бланко (ляво), като и тримата подпомагат стабилно Алфонсо. Атакуващото подкрепление пък е подсилвано от включвания по крилата на бековете Ферер и Сержи.

Още в първите секунди Раул има шанс да открие, но Руфаи спасява удара му, а малко след това изстрел с глава на бъдещата легенда на Реал Мадрид се отбива в горната греда. Постепенно нигерийците овладяват нещата, но идва 21-ата минута, когато от фаул Йеро прави 1:0. Твърде бързо след това "Суперорлите" се връщат в мача, с което показват на какво са способни. Адепожу в 25-ата минута е точен след корнер за 1:1.

Веднага след почивката Раул отново извежда Испания напред в резултата, като младият нападател вкарва един от най-красивите голове в своята бляскава кариера. В 72-ата минута за нещастие на "фуриите" Субисарета допуска може би най-нелепия гол в своята кариера. Бъдещият футболист на Левски Гарба Лавал центрира отляво и Суби левашки праща топката в собствената си врата. Това е втора уникална глупост на славния вратар на Мондиал, след един комичен гол на северноирландците в неговата мрежа през 1986 г.

Комичното попадение на Лавал сякаш налива вода в мелницата на неговия тим и пет минути по-късно Олисех с мълниеносен удар не оставя никакви шансове на Субисарета, като този път стражът няма никаква вина за попадението, което едва ли някой вратар би могъл да спаси. Испанците усещат накъде вее вятъра и се захващат да достигнат поне до точката. Нищо такова не става.

Все пак момчетата на Клементе имат шансове, но ги пропиляват. Първо Раул (при 2:2) стреля от чиста позиция покрай вратата, а в последните минути на мача Сержи, който се е включил в атаките на колегите си, праща технично от много удобно място топката над вратата. Това е краят за Испания в този мач. А и дефакто на този турнир. На Иберийския полуостров казват, че едно е да говориш за бикове, а друго е да си при тях на арената. По тази линия и шампионските амбиции на "фуриите" за пореден път се превръщат в неосъществени мечти.

Следва нулево равенство с Парагвай и безсмислена победа с 6:1 над България в един мач на абсурда, при който с всеки следващ гол в българската врата сълзите в очите на Субисарета и колегите му стават все повече. Накрая испанците, заливани от тежки ридания, са утешавани от ведрия Любослав Пенев и компания, а и до днес една от нациите с най-силен футбол не може да се похвали със спечелена световна купа.

ИСПАНИЯ - НИГЕРИЯ 2:3, групова фаза СП 98
1:0 Йеро (21)
1:1 Адепожу (25)
2:1 Раул (47)
2:2 Лавал (73)
2:3 Олисех (78)

ИСПАНИЯ: Субисарета, Ферер (Амор), Алкорта, Кампо, Сержи, Йеро, Надал (Селадес), Енрике, Кико, Алфонсо (Ечеберия), Раул. Треньор: Хавиер Клементе

НИГЕРИЯ: Руфаи, Опараку (Йекини), Бабаяро, Окечукву, Уест, Финиди, Адепожу, Окоча, Лавал (Г. Окпара), Олисех, Икпеба (Бабангида). Треньор: Бора Милутинович

СЪДИЯ: Ис Бахармаст (САЩ)

ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Надал, Амор, Кампо (И); Окечукву (Н);

СТАДИОН: "Ла Божоар", Нант, 36 000 зрителите

Следвай ни: