Попович: Джинобили бе пример заради отношението и страстта към играта

Сезон 2018/2019 е малко по-различен както за Сан Антонио, така и за НБА като цял. За първи път от над 15 години насам, в състава на Спърс не личи едно ярко разпознаваемо име - това на Ману Джинобили. Аржентинският вълшебник се наложи като един от най-добрите чуждестранни играчи, стъпвали по американските терени, но през миналото лято взе решение да си тръгне от Лигата след над 1000 мача и четири титли.

През цялата си кариера в Асоциацията Джинобили игра единствено и само под ръководството на Грег Попович, който е известен със суровия си нрав, съчетан с невероятно чувство за хумор, но както и с това колко високо оценява усилията, които играчите му полагат. Треньорът на “шпорите” погледна назад към великолепната кариера на Джинобили във видеоклип, публикуван в официалния профил на отбора в Twitter.

“Когато го взехме в Драфта, категорично не сме си представяли, че ще се превърне в това, което стана. Първият път, в който дойде, имаше проблеми с глезена, а Тим Дънкан веднага ме попита - “Поп, наистина ли е толкова добър, не ми изглежда толкова добър…”. А аз му отвърнах, че той очевидно накуцва. Но когато заигра редовно, през януари, всичко се нареди. Знаете, че щом Тим Дънкан се изуми от играта на някой и вдигне вежди, значи наистина е нещо специално”, разказва Попович.

“Някои от нещата, които правеше, сякаш ми идваха малко в повече, но колкото повече го гледах, толкова повече се убеждавах, че трябва просто да го оставя да играе. С леки съвети тук и там. Той просто трябваше да бъде себе си. В един момент просто ме погледна и ми каза, че той играе така. Тогава разбрах ,че трябва да млъкна и да се наслаждавам”, продължава Поп.

“Той е изключително загрижено човешко същество. На таймаутите говореше с последните хора в ротацията, окуражаваше някой, който току що бе сбъркал. Надъхваше останалите. Даваше на съиграчите си чувството, че няма как да се откажат. Показваше им как да бъдат успешни. Отношението му винаги бе индивидуално. Обичаше хората, а страстта му към играта просто бе за пример. Спомените винаги ще са тук и ще са прекрасни, но не мисля, че някога ще видим друг подобен играч”, завършва наставникът.