Мариян Огнянов откровено пред Sportal.bg: За мечтите, разочарованията и новите предизвикателства

Преди 13 години той започна да мечтае за големия футбол. Точно тогава Мариян Огнянов изгря на сцената с гола си срещу Челси в Шампионската лига. Животът му обаче се разви повече от неочаквано. Контузии и трудни времена попречиха на юнояата на Левски да осъществи целите си, които изглеждаха съвсем постижими през онзи период. Всичко това го накара да вземе най-важното решение в живота си – да се оттегли от професионалния футбол. Сега той е играч на немския Ханза (Фризойте) в аматьорските нива на футбола в Германия, но все още му е трудно да осъзнае  какво се случва с живота му. Пред Sportal.bg 31-годишният полузащитник говори откровено за контузиите, тежките моменти и новите предизвикателства, които смело трябва да прескача.

- Не сме си говорили от две години, как се промени живота ти за този период?
- Доста неща се промениха. Тогава бях играч на Черно море. Напуснах клуба, приех предложението на ЦСКА 1948. След това така се развиха нещата, че не ми подновиха договора. По-скоро взеха решение да не разчитат повече на мен. Аз пък взех решение да пробвам в чужбина. Дойде едно предложение от аматьорски отбор в Германия и го приех. Вече живея по съвсем различен начин. Нищо общо с професионалния. Накратко е това.

- По това време изглеждаше щастлив в Черно море. Защо си тръгна?
- Тогава (б.а. ноември 2017 г.) наистина със семейство ми се чувствахме добре във Варна. Месец след това последва смяна на треньорите (б.а. Илиан Илиев пое Черно море). През март получих контузия на мача с Левски и тя се оказа доста по-сериозна отколкото аз и клубът очаквахме. Нещата се развиха така, че дори да звучи пресилено не получих нужното доверие, а и доста куцаше комуникацията между мен и лекарите на Черно море. Имах усещането, че никой не ми вярва и нещата с контузията се подценяваха, което ме доведе до мисълта, че мястото ми не е в Черно море. Затова изчаках да се възстановя и да видя как ще потръгнат нещата по време на подготовката през лятото. За мое съжаление не видях някаква кой знае каква реакция. Говорих с треньора. Казах му, че искам да потърся нещо друго за себе си, че не се чувствам добре в Черно море. Аз съм във футбола доста време и знам как се държи един треньор, когато не си в плановете му. Не виждах перцпектива да остана в Черно море. Това е моето мнение, може и да греша. Не съм от тези футболисти, които просто ще си стоят във Варна, ще бъдат резерви и ще играят второстепенна роля. Нямаше как да го приема. Всичко тръгна от контузията и може би от отношението на някои хора в медицинския щаб. Но всичко е забравено, случват се такива неща.

- След като напусна Черно море видя ли интерес от други от отбори в България?
- Нещата се случиха доста бързо. Офертата на ЦСКА 1948 беше доста изкушаваща. Нищо, че отборът беше в Б група. Те имаха сериозни амбиции и това се вижда. Мислех, че е предизвикателство за мен и така се оказа. Бях дълги години в Левски и да се преместя в ЦСКА 1948 въпреки проблемите кой е ЦСКА и кой не е, беше доста трудно решение. В крайна сметка се реших да отида най-вече заради амбициите на клуба. Исках просто да усетя нова тръпка. В този период мислех, че тръгвам надолу. Мислех по някакъв начин да възобновя желанието и мотивацията си и затова приех.

- Твоето име се свързва с Левски. Преминаването ти в ЦСКА 1948 доведе ли до някакви проблеми с феновете на двата отбора?
- Не мога да кажа, че не съм се притеснявал от този факт. Някои хора така и не можаха да го приемат. Най-вече в ЦСКА 1948 имаше хора, които не го приемаха и в крайна сметка това се оказа една от причините да напусна клуба. Но такива неща във футбола се случват. Не съм първият и мисля, че няма да съм последният, който ще смени Левски с ЦСКА и обратно. Това е нещо нормално.

- В този момент имаше ли отбор, който ако беше ти предложил оферта щеше да приемеш веднага?
- Не мога да се сетя дори дали съм имал някакви други предложения. Винаги, когато един футболист е свободен има някакви варианти за чужбина. Мисля, че имаше едно предложение от Царско село, но нещо не се разбрахме. А и както казах офертата на ЦСКА 1948 беше доста изкушаваща. Изглеждаше като трудна задача да облека екипа на този отбор. Винаги съм избирал в живота си трудните неща и мислех, че това е шанс да покажа и на себе си, че не се плаша от такива неща.

- Как се реши да отидеш в Германия? Колко тежко е за един футболист, на който вещаят добро бъдеше да направи стъпка към аматьорския футбол?
- Изключително трудно. Обмислях това няколко месеца преди да тръгна за Германия. Най-вече, защото не виждах никакво развитие за мен и моето семейство в България. Предусещах раздялата с ЦСКА 1948. Насам-натам се говореше, че ще приключа с тях и това, което се случи сега ми се въртеше в главата, защото не исках да обикалям повече по отборите. На мен ми писна всяка година да се местя от отбор в отбор. Всичко падаше върху семейството ми, което трябваше да се мести от град на град. Синът ми вече е на 11 години, а 4 години е в различни училища. Той и съпругата ми разбират, че това ми е професията. Във футбола няма гаранция, че като отидеш в един отбор ще останеш там пет години. Особено в България напълно нормално е да подпишеш и след два месеца да те изгонят. Най-вече заради това си мислех дали да замина за Германия. Този контакт се осъществи чрез един мой приятел от детските ми години, който дълго живееше в Германия и също така играеше футбол. Доста е трудно, защото аз също така ходя на работа, за да мога да изкравам парите, които искам. След работа ходя на тренировки. Не вярвам, че много играчи на моите години и с моите качества биха се решили на тази стъпка. Аз пък мисля за 4-5 години напред, а не само за сега. Ясно е, че можех да остана в България още две-три години, да пообиколя отбори, да играя за здраве, но реших да опитам да се установя в Германия. Това е една от най-развитите държави в Европа. Тук има сигурност и общо взето няма да стане това, което става в България да отидеш някъде, да те изгонят по някакви измислени причини. Просто исках да се махна от това нещо, за да можем да се установим и след 4-5 години да си подредя живота. Мислех си, ще остана в България, ще поиграя 2-3 години, ако нещо стане, какво ще правя ?!Това е тъжно за българския футболист. Доста мои колеги по-скоро преживяват в България, отколкото да са щастливи от това, което правят. А за мен футболът наистина е всичко. Ако бях останал в България щях да играя за здраве и общо взето да се подигравам с футбола. Точно това правят доста футболисти, защото няма друг вариант. Играе се за малко пари без никаква сигурност.

- За какво тогава стоят тогава футболистите в България?
- Нямам идея. Доста пъти съм говорил с колеги. Обсъждали сме този въпрос. Общо взето се надяваш да ти потръгнат нещата и колкото може по-дълго да се задържиш във футбола. Това е единсвената идея. Не можеш да направиш пари в България, освен ако не си в първите няколко отбора, които имат амбиции за Европа. Иначе по другите отбори общо взето е оцеляване. Съвсем различно мислят 20-годишните футболисти. Те си мечтаят за кариера и излизане в чужбина, но на 30-31 години играеш общо взето, да не казвам за никаква пари, но не виждам никаква перспектива. Нямах нужните контакти в България. Знаете и моя произход и си мислех, че след 3-4 години нещата ще са много трудни. Какво да правя после, да тръгна за уча за треньор ли?! Като знам каква тиня е в България... Някой трябва да ти подаде ръка. Затова заминах за Германия, заради тези неща, които наистина ме натъжават, но това е животът на българския футболист.

- Случвало ли се е през този период, в който трябваше да решиш какво да правиш с бъдещето си, да плачеш?
- В Германия за мен всичко е ново. Никога не съм правил тези неща, които правя сега. Доста пъти ми се е случвало не да плача, но да си казвам: „До къде стигна?”.

- В крайна сметка не си на лошо място, но пък се отказваш от най-голямата си любов – футбола.
- Тук виждам нещо, от което предполагам, че моите колеги се плашат. И аз се плашех. Това е времето след футбола. За един футболист, който е дал всичко за футбола и по-голямата част от живота му е преминала във футбола, това е най-лошото нещо. Времето след футбола е ад! Моят апел към всички тези футболисти, които са пред отказване е да се ориентират колкото се може по-бързо, защото е наистина доста трудно след футбола.

- Така ли си представяше развитието на твоята кариера? Какво счупи мечтите ти за големия футбол?
- Не знам точната причина. И да съжалявам, и да не съжалявам, така ми се разви животът и се стигна до тук. Наистина ми е трудно да го повярвам. На 20 години и аз съм имал страшни мечти за голям футбол. Винаги съм обинявал себе си за грешките, които допуснах през годините. Някъде не съм имал и късмет. Когато бях в добра форма имах контузии. След контузиите по-трудно се влиза в ритъм. Отнемаше ми време. След това нови контузии. Общо взето това се случваше.

- Как реагира съпругата ти на плана да сложиш край на професионалната ти кариера и да се впуснеш в аматьорския футбол?
- Тя не беше на мнение да изоставям професионалния футбол. Но пък аз й казах какво ми се върти в главата и моите опасения какво може да се случи. Наистина, винаги, когато съм подписвал договор съм тръгвал с надеждата, че ще отида в този отбор, ще постигна хубави неща, но след ЦСКА 1948 просто не виждах никаква перспектива и никаква надежда да остана в професионалния футбол и най-вече в България. Не мога да кажа, че ще остана в Германия 5 или 10 години. Тук нивото не е това аматьорско, което е в България. Някои хора като прочетат интервюто ще си кажат, че вече съм супераматьор. Хората, които ме познават знаят, че разбирам от футбол и смело мога да кажа, че нивото не е толкова ниско. Още повече, че повечето футболисти ходят на работа и си мисля, че ако тренировките са както трябва, нивото ще е доста добро. Доста мои колеги в България си мислят, че могат да направят някоя силна година и да отидат във втора-трета лига в Германия. Мога да кажа, че това е абсурдно. Тук съм от 4-5 месеца и поразпитах. Почти няма шанс това да се случи. Доста е трудно. Никой не взема български футболисти. По-скоро не искат да чуват за български футболисти. Евентуално можеш да се докопаш и то ако имаш контактите и връзките, да играеш в 4-5-та лига.

- А защо не искат да чуват за български футболисти?
- Нямам идея. Може би заради нивото на футбола в България. Ние си мислим, че нивото на футбола в България е някакво суперниво, но тук е различно. Доста от нашите футболисти не биха издържали тук заради начина на живот, заради манталитета, не само заради чисто футболни качества. В България има доста талантливи футболисти, а в Германия си мечтаят за такива играчи, но предпочитат по-настойчивите, тези които се борят и тренират, а не разчита само на дадената си класа и талант.

- Това ли е проблемът на българските таланти?
- В голяма степен може би е това. Доста млади футболисти си мислят, че след като изиграят 2-3 силни мача и са готови за големия футбол, което не е така. Разбира се, доста неща се промениха. Сега вече има интернет, може да гледаш тренировки на големи футболисти и можеш да се мотивираш да тренираш повече и да стваш все по-добър. Преди тези неща ги нямаше. Във футбола проблемите не идват от младите футболисти. Проблемите идват от треньорите, защото има знайни и незнайни треньори, които наистина не са в крак с модерната игра. После се обвиняват футболистите. Казва се този не става, онзи не става. Просто не се работи правилно с младите футболисти.

- Твоите съотборници в Германия не те ли питат, не се ли чудят защо си се отказал от професионалния футбол?
- Още не разбирам езика. Немският е доста труден. Вече знаят, че съм играл Шампионска лига. Със сигурност се питат защо не съм останал в България. Колкото мога да говоря им обясних, че дойдох в Германия да пробвам и да видя за какво става въпрос. Лесно е да се върнеш в България, да пиграеш в отборите, да се повъртиш, но след 2-3 години пак ще трябва да вземеш решение за живота ти след това.

- Колко често тренираш?
- Тренировките са понеделник, сряда и петък и през уикенда имаме мачове. През някои седмици е малко по-натоварващо, но всичко е съобразено с това, че доста хора ходят на работа. Всичко зависи от работното време. Лично на мен ми е много трудно, защото животът на професионалния футболист е съвсем различен. Това, което работя не е толкова тежко физически, но за мен е тежко психически.

- Какво работиш?
- Във фирма за климатични инсталации, която е на президента на клуба. Нещата са свързани. Аз съм на по-лек режим. Все още не мога да осъзная това, че съм спрял с професионалния футбол.

- Голям проблем ли е езиковата бариера?
- Във футбола нямам проблем. Футболният език е общо взето един и същ, ако си добър футболист можеш да се ориентираш навсякъде. Аз съм със семейството ми и е трудно, когато трябва да отидем на лекар. Нямаме кой знае колко познати. Имам един-двама души, на които мога да разчитам, ако трябва да заведем децата на лекар или нещо свързано с училище. Понеже те говорят езика се обаждам на тях. Наистина е сложно, когато не знаеш езика. Няма кой да ми вземе преводач. Общо взето тръгваш от нулата.

- Какво правиш през свободното си време?
- През тези месеци почти нямах свободно време. Времето тук е доста мрачно и постоянно вали дъжд. Нямаме много възможности за разходки.

- Преди мечтаеше за големия футбол. Какви са мечтите на Мариян Огнянов сега?
- Мечтите ми са свързани с това със семейството ми да се установим. Всички да сме здрави. Евентуално да понауча нещо като професия, да продължа с футбола колкото се може повече време. Обстоятелствата тук позволяват това и ако съм добре мога да играя футбол доста дълго време. Не мога да мисля дългосрочно, мечтите ми са краткосрочни.

- Коя мислиш, че беше най-голямата грешка, която допусна в живота си?
- О, много грешки допуснах. Не мога да кажа коя е била най-тежката. Преди време споделих и смятам, че това се случи, защото твърде млад тряваше сам да вземам решения за себе си, което в един момент доста ми натежа. Когато просто не знаеш какво да правиш е нормално да допуснеш грешка.

- Колко често си казваш „Не се предавай”?
- Доста пъти. Постоянно си говоря сам със себе си и често си го казвам. Тук наистина ми е доста тежко особено, когато ходя на работа. Имах един период, дори още го има, в който мислех дали да се върна в България, за да опитам пак да играя и евентуално да си потърся другаде късмета. Всеки си мисли, че в Германия животът е страхотен, но не е точно така. Точно обратното. Тук общо взето тръгваш от нулата. На мен и на моето семейство ни е доста трудно. Ако трябва да съм честен мисля дали да се върна. Имам уговорките тук, че ако изскочи нещо добро ще приема и ще се махна.

- Това означава, че можеш да се завърнеш в елита на българския футбол.
- Може. Стига всичко да е така, както трябва да бъде. Трябва намеренията да са сериозни. Не ми се живурка. Не искам да се шегувам с футбола, защото за мен футболът е наистина голяма любов.

Мая Димитрова

Следвай ни: