Синиша: суровият воин срещу суровата болест

Синиша: суровият воин срещу суровата болест

Това е история за един мъж и неговия отбор. Но не кой да е мъж. И не кой да е отбор.

На 28 януари т.г. Синиша Михайлович бе назначен за заместник на легендарния италиански нападател Филипо Индзаги като старши треньор на Болоня. Това е клубът, където сърбинът започна кариерата си в тази професия през 2008 г., след като бе изкарал два сезона като помощник на Роберто Манчини в Интер след оттеглянето си като футболист.

До освобождаването на Индзаги от задълженията му, Болоня имаше в актива си едва 14 точки от 21 мача и стоеше на 18-ото място във временното класиране, в зоната на изпадащите. За щастие на клуба обаче Михайлович не е човек, който се плаши от каквото и да било препятствие или трудност.

Първият му мач на поста предложи именно това – препятствие и трудности: визита срещу 3-тия в таблицата Интер на „Сан Сиро“. Именно това обаче и беляза какво предстои под ръководството на сръбския наставник: силен биткаджийски тим, способен да изкопчва победи дори само с надмощието на духа си и с отказа да вдига бялото знаме. Болоня би с 0:1 и в следващите мачове, без значение от резултата, всеки можеше да види вярата на отбора в своето прераждане и увеличеното самочувствие.

Във втората половина от сезона бяха записани 9 победи, 3 равенства и 5 загуби в 17 срещи, което осигури договор на Михайлович и за 2019/20. Така през изминалото лято обстановката около клуба, тима и града беше по-положителна откогато и да било в последните години.

Никола Сансоне, Рикардо Орсолини, Роберто Сориано и Данило – ключови елементи за обрата в предишния сезон – подписаха за постоянно. За десерт бяха доведени силният нидерландски защитник Стефано Денсвил от Брюж и още няколко високо ценени таланти от цяла Европа. Датският нападател Андреас Сков Олсен вкара 19 гола в 24 мача за Норшелан в местната Суперлига 2018/19. Нидерландският полузащитник Йерди Схаутен бе един от хитовете на Ередивизие 2018/19 с екипа на Екселсиор. Японският централен бранител Такехиро Томиясу пък изкара впечатляващ сезон в белгийската Юпилер Лига 2018/19 със Сент Трюйден.

Въодушевлението обаче изведнъж се преобърна в смрачаване. Иван Дзадзарони от вестник „Кориере дело Спорт“ и близък приятел на Михайлович пусна новина във вечерта на 12 юли, че сърбинът ще направи официално изявление на следващия ден, че е принуден да напусне поста си в Болоня заради тежка болест.

И наистина на другия ден клубът свика пресконференция в базата си Кастелдеболе и наставникът разкри, че е диагностициран с „тежка форма на левкемия“ след оплакване от симптоми като при грип и треска в предишната седмица. Сподели също, че е бил посъветван да започне агресивно лечение възможно най-скоро.

Изведнъж всички звуци от снимащи камери и натискащи клавиатурите пръсти спряха. И муха можеше да чуеш в залата. Михайлович продължи да говори, ала после спря. Устните му трепереха. Един истински мъж, на когото в Италия винаги са гледали като на суров воин и към когото винаги са подхождали само с най-високо уважение, сега изливаше сърцето си и беше на ръба на сълзите и на загубата на ума и дума. Тогава тишината си замина: от цялата зала се разнесоха шумни ръкопляскания.

„Аз винаги играя за победа – и във футбола, и в живота. Затова и ще победя и левкемията! Това не са сълзи от страх. Уважавам болестта, ще се изправя пред нея с изпъчени гърди и поглед право в очите й, както винаги съм правил“, заяви разкъсваният от емоции Михайлович.

Той наистина доказа какъв воин е, като се закле да остане старши треньор на Болоня, докато води своята най-тежка лична битка. Поведението му удиви не само журналистите в пресзалата в онзи ден, а също и привържениците на клуба и въобще по целия свят. Вероятно най-много обаче удиви неговите играчи и спортно-технически екип.

След първите три кръга от Серия А 2019/20 Болоня стоеше на 2-рото място във временното класиране. Във втория кръг бе първото домакинство срещу СПАЛ и Синиша Михайлович отново бе на поста си. Той бе напуснал болницата, за да присъства и да поведе своите хора към победата. Стадион „Ренато Дал’Ара“ бе наелектризиран, когато наставникът излезе от тунела. Един очевидно много изтощен и изстрадал мъж бе посрещнат с много интензивни аплодисменти, скандирания, пиротехника, знамена в знак на подкрепа. Той водеше най-голямата битка в своя живот… но не я водеше сам.

Болоня доминираше в целия мач срещу СПАЛ, ала нямаше късмета на своя страна. Друг отбор можеше и да вдигне ръце, не и този. В 93-ата минута, най-сетне, Роберто Сориано опъна мрежата и спечели мача за своя тим и за своя старши треньор. Човек лесно можеше да разчете значението на този момент за Михайлович, а и за неговите футболисти, които застанаха зад него, както той застана зад тях, излизайки от болницата, за да ги води.

Вероятно най-красивата история, поне засега, обаче дойде в 3-тия кръг. Болоня изоставаше с 2:0 на гости на Бреша в 19-ата минута и с 3:1 на почивката. Сръбският наставник следеше мача от болничното си легло и определено не бе доволен от видяното. В резултат на това звънна на отбора на почивката с видеовръзка, за да надъха момчетата и да им каже всичко, което го мъчеше от представянето им през първото полувреме. Резултатът от това? Те вкараха три гола след почивката и биха с 3:4.

„Благодарение на неговия манталитет играем така“, каза Родриго Паласио след мача.

На връщане от Бреша автобусът с целия отбор непланирано отиде при своя старши треньор в болницата „Сант’Орсола“. Всички стояха на тротоара отвън и скандираха неговото име пред прозореца на стаята му, а сърбинът се показа с изненадано и пълно с емоции лице.

Ето това е, което е толкова специално при Михайлович и Болоня. Те се правят един-другиго по-силни. Отборът дава сили на своя наставник да продължи битката си с левкемията, а показваната от наставника сила в тази битка вдъхновява отбора никога да не се предава на игрището.

Капитанът на тима Блерим Джемали го каза най-добре: „Тренерът ще спечели тази битка и за нас, тъй като ние се чувстваме като част от неговото семейство. Онова, което той ни даде в последните шест месеца, рядко ни е било давано от който и да било друг треньор, особено в толкова кратък отрязък от време. Ние знаем какъв човек е той, колко е силен, и ще опитаме да му предадем и нашата сила. Нямаме търпение да се завърне при нас. Синиша ни каза да продължим да работим с усмивка по лицата си и ние ще сторим всичко възможно да следваме изцяло неговите наставления. Тренерът ни показа пътя и ние го следвахме плътно в последните шест месеца. Той е лидер, който може да ни изведе до постигането на нашите цели. Михайлович ни е като баща, затова ние ще се борим за него точно както той се бори за нас.“

Макс Джуулин, Breaking The Lines

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички