)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
На 4 август 2004 г. Би Би Си 1 излъчи документалния филм „Да купиш игрите”. Олимпийският лобист Горан Такач и Иван Славков, член на МОК, са заснети със скрита камера да говорят с журнаристи, представящи се за хора от английска компания, която иска Лондон да спечели игрите през 2012 г. Историята завърши с изключването на Батето от олимпийското движение. Стана преди близо 15 години – на 7 юли 2005 г. на сесия на МОК в Сингапур.
Въпреки трудното за всички време, новият брой 21 на спортното списание „Спринт“ вече е на пазара с две приложения от по 40 страници („Бъдеще“ за детско-юношески спорт и „Формула 1“), а водещата тема е - детайлен и обширен разрез на драмата на Славков, направен само от свидетели в Сингапур.
Авторът Николай Кръстев разказва и за информационното затъмнение, наложено от МОК, и как Батето дори е прекаран през кухнята на ресторант, за да се избегне среща с журналисти. Но пратениците на българските медии провалят плановете на олимпийските началства и засичат Славков, който в интервюто си казва: “Аз съм като Ирак – първо удариха, после доказваха“.
Изпъкват също така мнението на Виталий Смирнов от МОК и емоционален разказ от... Христо Крушарски. Да, настоящият собственик на футболния „Локомотив“ (Пловдив) бе най-близо до Батето в Сингапур. Двамата още през 1994-а правят партията „Напред България“, която за стотни не влиза в парламента. Чуйте част от споделеното от Крушарски:
“По онова време повече от десетилетие бяхме много близки с Иван Славков. Прибирам се аз от Аржентина. Кацнах в България същия ден, когато той трябваше да лети за Сингапур. Питах го с кого ще пътува и той ми отговори „Сам“. Как така сам? Взех си билет и тръгнахме двамата.
Питам го: “С какво ще се движим в Сингапур?“. Отговаря: “С такси“. Ама как с такси? По онова време бях още в първи клас с английския и го помолих да дойде с мен да наема кола. Каза: “Оправяй се.“ И се качи в хотелската стая да чете. Криво-ляво, взех един автомобил.
Бяха казали в 16 часа да започне да говори на сесията. Бяха му дали 20 минути.
Очаквах, че в Сингапур той ще направи срещи, ще разговаря с колеги, ще лобира. Нямаше такова нещо – чете през цялото време. Каза ми: „Който иска да ме види, може да дойде. Аз няма да търся никого. На когото му трябвам, знае къде съм, МОК знае в кой хотел съм..” Държеше се много твърдо и спокойно. Все eдно не му предстоеше важна битка.
Когато стигнахме пред хотела за сесията, стана интересното. Бяха сложили бариери по сигурността. Не пускаха коли извън организацията, което означаваше, че трябва да влезем от друго място. Просто не ни чакаха на този вход явно. Но в един момент бариерата се вдигна и се мушнах вътре с колата. Както се казва – изненадахме ги. Минахме им в гръб,.
На пункта за легитимиране Славков се представи. Даде си паспорта – срещу временен пропуск за сесията. Когато му го дадоха, видях как в лобито екраните, на които излъчваха дискусиите в залата, изведнъж потъмняха всичките. Разбрах, че стана, защото са разбрали - Батето е дошъл. Той каза „В 16,20 излизам“. Да, ама не. Нещо се объркал графикът и се наложило за изчака до 18 часа...
Така вместо в 16,20 часа, излезе в 18,20. Журналистите явно го чакаха от другата страна. Излезе от залата с голяма охрана, горили го пазеха, за да може да се качи направо в колата и да си тръгне. Но тогава започна все пак едно интервю, после дойде голяма група репортери и се разбра – хората на медиите няма как да бъдат спрени от гардовете. Въпреки явното желание на МОК да няма изявления.
Иван, разбира се, се държа много мъжки. Имахме няколко часа до самолета за връщане и се качихме до най-високата точка на Сингапур. Вижда се целият град. Попитах го как мина сесията. Защото се очакваше да каже тежки неща, да извади балтията срещу тези, които искат да го накажат. А всъщност той не е казал една лоша дума срещу никого... Като седнахме горе, ми рече „Казах им нещата в прав текст. Че нашето семейство – на членовете на МОК, е предадено отвътре. Че става въпрос за големи пари. Днес съм аз, утре ще сте вие...“
Иван не чувстваше вина. В това, което му спретнаха англичаните от Би Би Си, нямаше нито дума за пари. Когато съм го питал за пари, той винаги ми е казвал „Аз винаги съм имал достатъчно пари. Толкова, колкото са ми трябвали, и затова не съм крал. На мен никога не са ми трябвали пари, за да се налага да крада.“
В новия брой на “Спринт“ изпъква и интервю с Пламен Гетов, който разказва как на Световното в Мексико през 1986 г. Диего Марадона чака пред българската съблекалня, за да поздрави един по един всички наши национали.
Сред десетките теми в списанието личат още:
- Отбор на властта или опозиция е „Левски“?
- Румънската звезда Флорин Радучою проговори на български: Съединението прави силата
- Какво става с децата-чудо в нашия футбол?
- Ако Роналдо и Меси бяха родени в България
- Безбройните „кулинарни“ прякори във футбола ни – Картофа, Зелето, Пирожката, Пастата...
- Целият чар на фигуристката Александра Фейгин в покоряваща фотосесия
В брой 2 на приложението за детско-юношески спорт “Бъдеще“ европейският шампион по борба класически стил Едуард Назарян споделя: “В нашето семейство има стойност само златният медал. Научил съм го от баща ми Армен.“
А легендата на Левски Христо Йовов разказва как още през 1992-а отива в школата на Байерн (Мюнхен) и какви германски футболни чудеса омайват съзнанието му като малък.
Може да намерите “Спринт“ и във вериги за хранителни стоки и бензиностанции. А с оглед призива „Останете си вкъщи“ списанието се поръчва лесно и в офиса, получава се по пощата, как – ще разберете във фейсбук страницата на списанието.
Снимки и текст: списание "Спринт"
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)