Иниеста направи финална равносметка на кариерата си и разкри плановете за бъдещето си

Легендарният полузащитник на Испания и Барселона Андрес Иниеста официално обяви края на кариерата си като футболист. 40-годишният играч го направи на специално събитие в Барселона под наслов “Играта продължава”, като в свой продължителен монолог той направи подробна равносметка на своя футболен път, а накрая сподели и бъдещите си планове да стане треньор. Гости на събитието бяха редица важни фигури на каталунския клуб като президента Жоан Лапорта, спортния директор Деко, наставника Ханзи Флик и легендарните съотборници на халфа Чави Ернандес и Жерард Пике.

“Бих искал да благодаря на всички, които сте тук, както и на тези, които не успяха да присъстват на този толкова специален ден. Позволете ми да се разчувствам днес (просълзява се - б.р.). Никога не съм мислил, че ще дойде този ден. Всички тези сълзи, които проляхме през последните дни, са от емоции и гордост. Това не са сълзи на тъга, а на това момче от Фуентеалбийя, което сбъдна мечтата си да бъде футболист след много труд, саможертви и откази да се предаде. Тези ценности бяха жизненоважни в моя живот и затова днес се чувствам толкова горд с целия този път. Чувствам се много щастлив, че сбъднах мечтата си да бъда професионален футболист, защото именно това желаех най-много. Днешното събитие е като разказ. Преживял съм най-добрите неща, които могат да се преживеят на човешко и професионално ниво.

Бих искал да направим един преразказ. Приказката започва във Фуентеалбийя: на игрището в града, в училището и всички пътувания до Албасете. Помня този много щастлив период на тези игрища. Помня и как гледах Албасете в първа дивизия, което много ме радваше. Въпреки че никога не съм играл за този отбор, винаги съм имал два тима: Албасете и Барселона. Моята родна земя винаги ще бъде в сърцето ми. Тук присъстват мои съотборници и треньори, които споделиха този мой път, като им благодаря за всичко, което направиха за мен.

Определено семейството е първата стъпка. Както знаете, вече съм на 40 години, виждали сте ме много пъти и знаете колко важно е семейството за мен. То винаги е бил моят двигател, който винаги ме е подкрепял. Сестра ми и родителите ми са всичко за мен. Днес имам едно прекрасно семейство с Ана и шестте ни деца. Те са моят двигател, който задвижва всичко и дава смисъл на това, което правим. Бих искал специално да спомена баща ми, който беше моето вдъхновение. Винаги сме имали много специална връзка още откакто бях на две години. Страстта ми към футбола и това, което съм постигнал в кариерата ми, се дължат на него. Много благодарности за всички съвети, за мълчанието и за всичко, което означаваш за мен.

За мен пътуването на моя живот е следното: Фуентеалбийя - Барселона. Днес имам късмета да бъда с четиримата човека, които осъществихме това пътуване: родителите ми, дядо ми и аз. Много е красиво, че почти 30 години по-късно ние сме тук в този толкова важен и специален момент. Това пътуване включва всичките труд, саможертви, смирение и усилия. “Ла Масиа” ме промени завинаги. Това е най-доброто място, където можех да подобря всички ценности, които трябваше да имам в живота. Нямам думи, с които да изразя своята благодарност. За мен пристигането в Барса беше мечта и се фокусирах да я сбъдна. Не можех да отклоня фокуса си от това, което исках, и от пристигането си на най-доброто възможно място, в което да сбъдна всичките си мечти, които ме очакваха.

А сега за моя дебют. Карлес Навал се обади на “Ла Масиа” и попита за мен, тъй като Лоренцо Сера Ферер ме искаше да тренирам с отбора, макар и да бях едва 16-годишен. Целият треперех, това завинаги ще остане в паметта ми. След като толкова дни бях наблюдавал “Камп Ноу” от “Ла Масиа”, беше невероятно да имам тази възможност да бъда там с тези играчи и съотборници. Помня как Луис Енрике ме чакаше, за да ме въведе в съблекалнята. Когато влязох там, не знам колко време прекарах безмълвен, беше много специално за мен. Именно Луис Енрике направи асистенцията за първия ми гол, а по-късно беше мой треньор. Заедно постигнахме велики неща. Винаги съм казвал, че всички мои треньори са ми повлияли, така го чувствам. Не бих могъл да изтъкна някого. Разбира се, не мога да забравя Луис ван Гаал, все пак точно той първи ми даде възможност. Хвърли ме напред, за да започна да се развивам. Винаги ще съм му благодарен за тази смелост. Не беше лесен момент.

Продължаваме с разказа и развитието на моя път. Следва другата ми “кожа” - националният отбор. Със сигурност ще се върнем към големите успехи, но за мен всичко започна, когато бях 15 години. Всички тези вечери с тренировки, турнири и съотборници, с които израснах, докато стигна професионалния футбол. Моят път е много голяма благодарност към всички хора, които срещнах. За мен националният тим е друго ниво. Ти си избран измежду хиляди футболисти. Имах честта да бъда част от най-добрата епоха на националния отбор досега. Не мога да забравя за всички играчи, които преминаха през селекцията и които се бореха, за да постигнем тези успехи. Специално споменавам Луис Арагонес, Висенте дел Боске и Юлен Лопетеги за обичта и уважението им към мен. Всичко се обобщава с една снимка: тази с гола ми на финала на Мондиал 2010. Но този гол го вкарахме всички. Целият отбор, който се бореше, за да постигнем това. Имах възможността да бъда на точното място, за да го отбележа, но той е резултат от магията на всички ни. Дани Харке също ни помогна. Използвам този момент, за да изпратя една силна прегръдка на неговия баща. Беше чест и привилегия да бъда част от тази епоха на нашата страна.

Както казах, преживях най-добрата ера на нашия национален отбор. Също така искам да припомня най-добрия период на Барса, в който се забавлявахме много. Беше магично, както и го чувствахме. Това, което помня от цялата тази епоха, е начинът, по който ѝ се наслаждавахме - не само хората в отбора, но и феновете. В крайна сметка това е една епоха, която символизира всичко за мен. Да можеш да бъдеш в клуба на живота ти, да си преминал през всички детско-юношески формации и да носиш тази фланелка е нещо уникално, което ще запомня завинаги. Сега тук има доста представители на онази Барса. Започват да правят нещата много добре и лека-полека отново карат хората да са горди с клуба. Барса промени моя живот и беше всичко за мен. Не мога да забравя колектива от играчи и треньори.

През 2018 година, ако не се лъжа, взех едно от най-трудните решения. Това беше известен риск, защото напуснах Барса, за да отида в Япония. След пет години там мога да кажа, че това беше прекрасно преживяване. Имах възможността да бъда част от развитието на един скромен клуб, който нямаше нищо общо със сегашния Висел Кобе. Чувствам се много горд. На семейно ниво това беше най-красивото преживяване, което сме имали. Не бяхме толкова на брой, когато пристигнахме през 2018 година. Кобе ни прие по невероятен начин и ни накара да се чувстваме като у дома. Усещахме го като наш дом. В крайна сметка приключи и етапът ми в Япония. С поглед към следващата стъпка и с желание да се доближим до родината ни, пристигнахме в ОАЕ. Там успя да поиграя още една година, а от известно време насам мисля каква ще бъде следващата ми стъпка.

Наближаваме края на разказа. Престоят ми на терена свършва с този етап. “Играта продължава” е игра на думи. Изглежда, че не мога да стоя далеч от футбола. Той беше и ще продължи да бъде моят живот. В известна степен лека-полека вече съм изградил бъдещите ми дни. Работим върху различни проекти. В следващата ми стъпка имам мотивацията, че през цялото това време съм работил, за да продължа да се развивам. Имам нужда да се уча, да греша и да се развивам в проектите на нашите клубове и академии. Бих искал да продължа да го правя. Оттук нататък започва с треньорските курсове. Искам да се развивам в следващия ми етап именно в тази насока. Тези, които ме познавате, знаете, че съм доста упорит в този смисъл. Ще си опитам отново да свърша голяма работа. Няма да бъде в преследване на топката, а по друг начин. Ще продължим да се виждаме и ще продължите да чувате неща от мен, и то с голямо желание. Ако има нещо, което може да дефинира кариерата ми, това е гордостта, нищо друго. Гордост, че се борих и работих до последната капка и до сетния ми ден като футболист. Това е най-важното за мен. Останалото е история - трофеи и лоши моменти, през които всички трябва да преминем. Гордостта е това, което ме кара да съм най-щастлив. Да, съжалявам, защото бих играл до 90 години, но също така съм горд.

Бих искал да си спомня за всички хора, които са ме виждали на улицата или на футболния терен и са ми показавали своите уважение и обич. Това е, което ще запомня. Футболистите отминават, но хората остават. Има още един човек, на когото не му харесва да говоря за него. Става въпрос за майка ми, която може би е останала на по-заден план в сравнение с други хора. Бих искал да ѝ благодаря за всичко и за майката, която беше и продължава да бъде. Исках да го направя сега, вече го знаеш много добре, но просто желаех да го споделя в този толкова специален и красив момент. Ще съм ти вечно благодарен за всички саможертви и усилия за мен и сестра ми. А сега за Ана, моята жена. Наистина нямам думи, с които да опиша какво реално изпитвам към теб. Но мога да ти кажа, че съм привилегирован да споделям този живот с теб. Най-вече заради човека, който си, аз те уважавам и ти се възхищавам. Създадохме това прекрасно семейство, като ти си огледалото и отражението ни. Благодаря, че ме търпиш, защото не винаги всичко е толкова красиво. Аз съм най-щастливият мъж и не бих могъл да намеря по-добра жена или майка за нашето семейство”, гласеше дългата реч на Иниеста.

Легендарният халф прекара най-добрите години от кариерата си в Барселона. Произлязъл от прословутата “Ла Масиа”, в период от 16 години той изигра 674 мача с 57 гола и 135 асистенции за първия състав на Барса, превръщайки се в един от най-великите футболисти на клуба, с който спечели впечатляващите 32 трофея, включително 9 титли в Ла Лига и още 4 в Шампионската лига. Освен това Иниеста прекара 5 сезона в японския Висел Кобе, където прибави още 3 трофея в своята колекция. Дон Андрес е икона не само на Барселона, но и въобще на испанския футбол. Именно с неговия гол на финала на Мондиал 2010 Испания спечели единствената си световна титла до момента, а освен това той е двукратен европейски шампион от 2008 и 2012 година. За мъжкия състав на своята родина халфът записа 131 двубоя с 14 попадения и 30 асистенции.