Доайенът на футболна Варна навърши 90
Бисер Димитров е доайенът на футболна Варна от златна епоха на романтичния футбол. На днешния ден бате Биско, както го знаят хората и привържениците от по-старото поколение, навършва 90 г. Още от малък благодарение на баща си гони парцалената топка по варненските махали. Започва да играе футбол във фабриката "Първи май" в Аспарухово. Отбива редовната си военна си служба като граничар в Любимец, после сухопътните войски, преди да свърже кариерата си завинаги със Спартак (Варна).
В продължение на 10 години е неизменен десен защитник с 224 срещи за варненци от 1955 до 1964 г. Бронзов медалист от държавното първенство през 1955-a, финалист за Купата на България през 1961-а (загуба на финала от ЦСКА с 0:3) и участник в турнира за КНК срещу Рапид Виена (0:0 във Виена и загуба със 2:5 във Варна). Спартак е и първият български отбор, участник в този турнир. Пред Sportal.bg юбилярът на днешния ден споделя за преживяванията си на футболния терен:
"През тия изминали години години имах честта да играя с някои от най-добрите играчи в историята на клуба ми, а също и да бъда противник на големи български играчи от миналото. Десет несменяеми години прекарах в Спартак. Няма да забравя никога 1957 година, когато за първи път играх за "Б" националния отбор на България срещу Унгария на откриването на стадион "Юрий Гагарин" пред пълни трибуни. Унгария по това време бе световна сила във футбола. Разбира се, преди това със Спартак спечелих бронзови медали от държавния шампионат през 1955-а.
Дебютът ми в "А" група бе срещу софийския Завод 12 като десен защитник. По това време софийските отбори бяха много силни, но и ние си имахме добър отбор, в който безспорен лидер беше най-добрият център халф в страната Илия Кирчев. Много добри момчета, добри играчи. Треньорите бяха ни прекрасни, Стефан Калъчев първо и след това Тома Захариев. Спомням си, че на Колодрума във Варна пред по-малко от 20 000 зрители не сме играли. Още си спомням как рейсовете спираха и буквално за няколко минути Колодрума се изпълваше. А дербитата с Черно море бяха истински празник за града ни.
Знаете ли, че навремето играехме заради любовта си към футбола, към клуба. След една наша победа над Локомотив (София) с 6:2, тогава нямаше премии за победа, един от нашите големи фенове Караджата поръчал в ресторант "Димят", който беше близо до Колодрума, по десет кебапчета. През 1961-а играхме и финал за Купата на страната. Загубихме го от ЦСКА, но по това време те бяха най-силният отбор с десет национали и само левият им бек не беше национален играч. Това ни даде възможност да играем с Рапид (Виена) за КНК.
За времето си Рапид бе голяма европейска величина със световни футболни звезди като Герхард Ханапи и Роберт Динст, които бяха бронзови медалисти с Австрия от Мондиал'54. За първи път виждахме блясъка на Виена. Та ние никога преди това не бяхме излизали на Запад и едва ли щеше да се случи, ако не бяхме играли в този турнир. В първия мач завършихме 0:0 във Виена, но определено изтървахме няколко положения, играхме много силно, а пресата ни засипа с похвали. На реванша във Варна по-големият опит на Рапид си каза думата и загубихме с 2:5 Пожелавам моя любим Спартак отново да преживее такава футболна радост", каза Бисер Димитров.Пламен Трендафилов