Защитник на Етър: Казах на Меси, че се възхищавам на великата му кариера

Да излезеш на терена и да играеш срещу един от най-великите футболисти в историята на футбола Лео Меси и то в първия мач на Аржентина като световен шампион пред 90 000 зрители – това е мечта за всеки един футболист по света… Тя обаче стана реалност за 21-годишния халф на „Етър“ Мартин Моран. Младият полузащитник е национал на родината си Панама и игра в историческия мач в Буенос Айрес, на който местните фенове за първи път посрещнаха „гаучосите“ като шампион на планетата и видяха Световната купа. Мартин Моран влезе в 67-ата минута, имаше преки единоборства с Меси. Той и съотборниците му от Панама играха достойно и опазиха резултата 0:0 почти до края, когато все пак инкасираха две феноменални попадения, второто от които бе гол № 800 в кариерата на Лео Меси. Два милиона заявки за билети имаха домакините, само 90 000 имаха късмета да гледат този мач на живо.

Мартин е роден на 30 август 2001 г., стана шампион на Панама, а в „Етър“ дойде точно преди година като преотстъпен от своя клуб „Индепендиенте“. На терена действа като вътрешен халф. Междувременно от основен играч на Панама U21 се превърна и в част от националния отбор. В „Етър“ играе с огромно себераздаване и е един от любимците на „виолетовата“ агитка. Мартин Моран вече се прибра в България и даде  интервю за „Велико Търново спорт“.

– Мартин, как се почувства, когато разбра, че ще излезеш срещу Меси?

– Научих три седмици преди мача на „Ел Монументал“. Бях изключително щастлив, че ще играя срещу световния шампион и то пред толкова много публика, защото не са много хората, които имат тази възможност. Много доволен бях, че ще бъда в Буенос Айрес. Надявам се да играя още много пъти в кариерата си на такива стадиони и в такива мачове.

– Играл ли си досега пред толкова публика?

– Не, никога. За пръв път излизам пред толкова пълни трибуни, на мача имаше 90 000 зрители. Домакините от Аржентина ни посрещнаха много добре. Всички хора там бяха много развълнувани преди мача.

– Очакваше ли да влезеш в игра?

– Да, бях много мотивиран и знаех, че ще взема участие в срещата.

– И как се играе срещу Меси?

– (смее се) Невероятно е! Никога не знаеш какво ще направи той с топката в краката. Много е труден за опазване.

– Имахте няколко единоборства, направи и едно нарушение срещу него…

– Беше невероятно да излезем срещу световните шампиони и най-добрия играч в света. И благодаря на Бог, че направи това възможно! Надявам се да играя още дълго за националния отбор на Панама.

– Разменихте ли някакви реплики по време на мача?

– Много малко. Само го поздравих за световната титла и му казах, че се възхищавам за великата му кариера.

– А защо не се снима с него, твоите съотборници го направиха и дори взеха автографи?

– Нямаше възможност. Стана много бързо, защото само петима от нашите играчи го помолиха за автограф и говориха с него, но докато отидем и останалите, започнаха да се събират много хора и охраната го отведе. Но успях да се снимам с Хулан Алварес, Лаутаро Мартинес и Леандро Паредес, те бяха по-свободни. Имам снимки с Меси, но от игрови ситуации. Много съм щастлив от това невероятно преживяване.

– Разкажи ни за себе си, как започна с футбола?

Започнах да играя футбол съвсем малък на улицата. Постепенно стигнах до втория в класирането на първа дивизия на Панама. С работа и тренировки стигнах до това да станем шампиони на Панама, когато бях 19-годишен. Повикаха ме в националния отбор до 21 години и играх в няколко международни турнира. Стигнах и до националния отбор. След това дойде възможността да играя в България за „Етър“. В началото беше много трудно, защото климатът е различен, а езикът е много труден. С течение на времето ми стана по-лесно и работя упорито. Сега се чувствам много по-добре.

– Как се чувстваш в „Етър“?

– Много съм щастлив и най-много искам да влезем този сезон в Първа лига. Много е важно за мен и за всички! Защото това ще зарадва града и хората от Велико Търново.

– Ти си само на 21 години, какво очакваш от футболното си бъдеще?

– Надявам се след две години да играя в голям отбор от Европа. Но за това трябва да работя упорито и да бъда мотивиран. Всичко зависи от мен и от труда, който полагам.

– Къде и какъв се виждаш след десет години?

– (усмихва се) Надявам се след 10 години да бъда един от най-добрите полузащитници на своята страна.

– Доволен ли си от публиката на „Етър“ и от отношението на хората тук?

– Харесвам феновете на „Етър“ и се надявам публиката да продължи да подкрепя отбора докрай!

– Ако „Етър“ влезе в Първа лига, ще останеш ли, или ще търсиш нови предизвикателства?

– Човек никога не знае какво ще му предложи бъдещето. В момента изцяло съм фокусиран върху играта си в „Етър“ и в това да изпълним целта – влизане в елита. А занапред – ще видим какво предстои.