Легендарният Илия Вълов с емоционален разказ за драмата срещу Рода
Легендарният вратар на ЦСКА Илия Вълов се върна пред Sportal.bg назад в спомените си към 15 март 1989 г. в Керкраде. Преди 34 години армейците елиминират Рода след дузпи в Нидерландия и се класират за полуфиналите в турнира за КНК. Вълов става герой за "червените" с два спасени удара от бялата точка.
"Страхотен спомен! Бяхме уникален отбор. Пред мен играеха Джеки и Трифон, Бог да ги прости. Можете ли да си представите по-добра двойка централни защитници! Бяха мъжкари, стигаше се понякога и до по-висок тон, но това е напълно нормално и помага на колектива. Ако всичко е тихо и спокойно, говорим за девически пансион.
Стоичков отбеляза голям успех на ЦСКА и написа: Един от най-важните дни в живота ми!
Срещу Рода беше труден мач, теренът в Керкраде беше зле. Пред вратата имаше толкова много пясък, че ме затрудняваше. При дузпите… Не мога да го обясня. Никога не съм си избирал предварително ъгъл. Заставам, чакам, наблюдавам и в последния момент усещам какво ще се случи.
Наистина не мога да обясня. Майсторлък си е - изискват се много тренировки, но е и дарба. Беше голяма радост, стигнахме полуфинал в Европа, бяхме много силен отбор. И много голям колектив! Само за Ицо Стоичков мога да напиша отделна книга, много истории, много спомени. От онзи отбор на ЦСКА се чувам в днешно време най-често с Митко Младенов.
За беда, Любо Пенев пропусна полуфиналите с Барселона. На реванша не игра и Трифон Иванов. Тогава спасих дузпа на Гари Линекер. Той беше най-голямата им звезда - шутира, аз избих топката, тя се върна у него, пак би, пак спасих.
Да, спасявах често дузпи. С Ботев (Враца) играхме срещу Левски, дадоха им дузпа. Мишо Вълчев взима топката, приятели сме с него, имаше в този ден някакъв празник той. Отивам и най-приятелски му викам "недей да биеш, ще ти разваля празника, дай на друг да бие, гледай си кефа". Не, казва, ще ти я вкарам, само гледай. Добре. Хванах му я.
Вече може да спечелите 200 000 лева от Sportal.bg в новата секция "Домът на феновете"
Същата случка и с Петьо Зехтински в Пловдив. Имаше рожден ден, застава на точката, ще бие дузпа. Вълче, казва, сега ще ти я вкарам. А аз: "Зико, рожденик си, недей, ще я спася". Няма шанс, вика. Добре, и на него му я спасих. Просто имах усет. В ЦСКА беше празник, когато играехме. Много силен отбор бяхме", каза Вълчето.