Червен зор, адска скука и един абсурден стадион

Футболистите на Саша Илич продължават да играят по нервите на своите привърженици от началото на сезона. Гарантирано няма фен на "червените", който да е останал доволен след мъчнотията в Скопие, довела до нулевото равенство с Македония Гьорче Петров. Да, има реванш в София. Да, българският отбор по всяка вероятност ще продължи напред. Нещо обаче не върви. Нещо се губи. Нещо не е както трябва.

В Северна Македония "червените" бяха с човек повече над 45 минути срещу тим, който съвсем не е пример за средноевропейска класа. И нищо! Нито натиск, нито кой знае какви положения. Същевременно домакините периодично поглеждаха към вратата Бусато - веднъж с глава, веднъж от фаул, а веднъж дори пратиха топката в мрежата, но заради нарушение в центъра на терена изненадващото попадение беше отменено. През първата част пък опасности въобще нямаше. Преди два месеца Гриша Ганчев заяви в интервюто, в което отговаряше на фенски въпроси, че "червените" били най-слабият отбор у нас през пролетта. С продукция като тази в Северна Македония, а и в квартал "Надежда" няколко дни по-рано, изказването му добива известна актуалност и за началото на този сезон. Сиво, скучно, хаотично, безидейно.

След скопската сауна похвала със сигурност заслужават момчетата и момичетата с червени шалове, които дойдоха да подкрепят своя любим отбор. Те обаче не пожелаха да наградят дори с едно ръкопляскане момчетата на Илич след ремито. Аплодисменти имаше само за Джони Велинов, който е част от славното армейско минало. От времената, за които повечето от агитката само са чели и слушали. Всъщност за такова гостуване, и на това стадионче, секторчето за гости трябваше да се пръска по шевовете. На почивката се сетих за мача на "Олимпико" едно време, когато хиляди романисти от Южната трибуна се изправиха на крака и аплодираха агитката на ЦСКА. Преди 16 години, точно по това време на лятото, за мач със същия съперник в Скопие се изсипаха двойно повече запалянковци на Локомотив (София). Бойкотът на сектор "Г" си казва думата. 

Като стана дума за стадиончето на базата в Скопие, да кажем, че е безкрайно чудно как на Македония Гьорче Петров е позволено да домакинства там в европейските клубни турнири. И защо на Ботев (Пловдив) например не се разрешава да приема чуждестранни съперници в "Коматево". Сигурно някой костюмар от УЕФА знае отговорите. Организацията на северномакедонците беше абсурдна и далеч от установената за международни срещи. Нищо че Мите Митев започна пресконференцията си думи от сорта, че домакините били показали феноменална организация. Да, добре. Имаше ли пресложа или поне обособена зона за журналистите - не. Бяхме настанени на "фан трибуната" при българската агитка. Имаше ли ток на тази трибунка - не. Потници за фоторепортерите - не. Осветление - не. Въобще - шоу. И много жега. А дали на "Армията" ще има скорошно пробуждане или "играйкането" ще продължи - предстои да видим.

Филип ДрумчевСофия - Скопje - София