Антов: Целите ми са да остана в Европа и да се докажа

Младежкият национал на България и защитник на Монца Валентин Антов се надява, че отново ще има възможност да играе в Серия А. Той заяви пред „Дарик радио“, че не съжалява за нито едно от решенията, които е взимал до този момент през живота си.

Добре се чувствам. Тук има добър колектив. С треньорския щаб се разбираме чудесно. Мисля, че сме дошли всички да работим и да покажем една добра страна на младежкия национален отбор. Имаме силни мачове с два силни противника. Дошъл съм да направя едни хубави мачове, да направя игрова практика и се надявам да постигнем добри резултати.

За съжаление много рано ни свършиха шансовете в този квалификационния цикъл при младежите. Защо според теб се получи така?

Тежка група със сигурност. Можеше и да се справим по-добре. Това е футболът. Понякога нещата не се случват така, както искаме ние. Сега ни предстоят тези два мача и трябва да се представим по-добър начин. Опитвам се да помогна на отбора, колкото мога. Не съм от тях от самото начално, но има потенциал и се надявам да покажем една много по-добра страна.

От близо една година си в Италия. Как се чувстваш, когато разбереш, че от малко по-високо трябва да слезеш по-ниско, какъвто е случаят сега от „А“ националния отбор, идваш при младежите?

Със сигурност всеки иска да бъде в първия отбор, да го гледат и да е с първия отбор, но такава е ситуацията в момента, че аз не играя много в клубния си отбор и е напълно разбираемо да не бъда повикан в „А“ националния тим. Радвам се, че треньорът на младежите Сашо Димитров ми дава шанс. Разбира ли сме се, че съм тук да помогна, както за него си мисля, че това е полезно, за да бъда с момчетата, така и за мен е много полезно, за да добия игрова практика. За всички е много полезно и е добър шанс за мен, въпреки че съм с младежите. Аз съм още на възраст, на която мога да им помогна, така че съм щастлив, че съм тук.

Отрязва ли ти се някак психически? Отразява ли ти се по-различно?

Самото ми идване тук – не. Определено психически не е лесно, когато си в чужбина и не играеш много мачове, но това е част от футбола. Трябва да съм с високо вдигната глава, да се представям добре на тренировки и тук, и там, винаги да работя здраво. Нещата много бързо може да се променят. Гледам ден за ден и работя много. Когато ми дойде шансът, а той все някога ще дойде, трябва да го сграбча.

Ти си мечта за всяко едно хлапе – още на 15 години получаваш шанс в първия отбор на ЦСКА, след това си с капитанската лента, печелиш купата на България, на 19-20 години следва трансфер в Серия А, докосна се до велики футболисти, но сега има застой. Как ти се отразява?

Определено е така. Изглежда, че нещата са се случили много добре. Това е било с много труд и много чакане. Имал съм и много тежки моменти, имал съм контузии, които са ме изкарвали от игра за доста време. Има ги тежките моменти при всеки. Нормално е, няма как само нагоре. Има моменти, в които нещата не вървят по най-добрия начин. Точно в тези моменти трябва да гледам нагоре, да се опитвам да работя и да премина през тях по най-добрия начин, за да може нещата отново да се случат по начина, по който аз искам.

Искам да те върна към първия ден, когато те представиха на базата в Болоня. Какви мисли нахлуваха в главата ти?

Със сигурност първото нещо беше, че това е един друг свят. Друг свят е. Разликата е огромна. Италия е държава с огромна история във футбола. Личи си културата на самото място. Футболисти от много високо ниво играят там, много скъпоплатени футболисти. Старши треньорът Синиша Михайлович е легенда, който е печелил много като футболист, а сега е водещ треньор в Серия А. Разликата е голяма. Исках да се напасна и да вляза в този клуб. Нещата не се получиха и не успях да се задържа там, но това е ценен опит, който ще ми бъде полезен за цял живот.

Какво не ти достигна там? Толкова ли е голяма разликата във футболно отношение?

Разликата със сигурност е голяма във футболно отношение. Но не мисля, че аз не бях достатъчно добър, че да играя в Серия А. Може би много стечения на обстоятелствата. Но не се получиха нещата. Аз до последно очаквах, че ще се върна там, дали перманентно, дали за още известно време, но в крайна сметка не се получиха нещата. Не съжалявам, не съжалявам наистина. Така е трябвало да стане. Това е един много голям опит за мен. Надявам се за в бъдеще отново да имам възможност да играя в първото ниво.

Когато се прибра с ЦСКА от лагера, ти каза, че мислиш ден за ден. Което накара да го кажеш това?

Със сигурност за един млад футболист не е лесно да се върне в България след неуспешен трансфер. В тези тежки момент трябва да гледаш ден за ден, да работиш здраво, да се опитваш да даваш най-доброто от себе си, за да излезеш от този труден момент, в който се намираш. Аз имам мечти, цели, гледам в бъдещето, но когато дойде трудният момент, трябва всеки ден да даваш най-доброто от себе си, за да го преодолееш. Така мисля аз.

Кой ти помага в този труден момент? Кой е най-близко до теб и искаш да му благодариш, че никога не се е отказал от теб?

Семейството ми и приятелката ми винаги са до мен. Аз съм им много благодарен. Без тях със сигурност нямаше да се справям по този начин. Имам и приятели, които ми помагат, но без семейството и приятелката ми нещата нямаше да се случат така.

Каква е ситуацията в Монца?

Ситуацията в Монца е много интересна. Ние сме в позиция, в която се борим за първото място и за промоция в Серия А. Имаме голям шанс да го направим. В добра серия сме. Не играя много в момента. Конкуренцията е огромна. Ние сме много добри футболисти. Всеки се бори за мястото си. В момента се разчита повече на други футболисти. В последния месец взех отново участие за малко като резерва. Мисля, че показах не лоши игри. Надявам да ми се дава повече шанс за в бъдеще.

Това как ти се отразява?

Определено е трудно, когато си в чужбина и не играеш. Много е трудно. Аз съм там да играя, да тренирам и да се боря за място. Не си позволявам да мисля негативно и да мисля за лошата част. Давам всичко от себе си, какво има да става, ще става.

Ти все още си собственост на ЦСКА. Докога ти е договорът с „червените“?

Аз съм под наем в Монца със задължение за закупуване. След края на сезона официално няма да бъда футболист на ЦСКА.

Следиш ли ЦСКА? Какво липсва на ЦСКА, за да успее да се пребори с Лудогорец за шампионската титла?

Истината е, че не знам. Ако имах обяснение, със сигурност щях да го дам. Аз съм в ЦСКА, откакто се помня. Не знам какви са проблемите и какъв начинът, по който могат да излязат от тях. Трябва да са заедно, да са един отбор и да са добър колектив. Не мисля, че всичко е изгубено и им стискам палци. Купата винаги е една добра алтернатива. Ние се представяме силно за нея в последните години. Това би бил един добър шанс при положение, че нещата в първенството не се получат.

Каза, че имаш мечти. Мечтаеш ли някой ден като утвърден български футболист в чужбина, да се върнеш в ЦСКА и да вдигнеш титлата?

Определено ми минава през главата и бих го направил, но това е много в бъдещето. Сега целите ми са да остана в Европа и да се докажа там. В бъдеще защо не?

Какъв е Валентин Антов извън терена?

Аз съм си същият. Не правя нищо по-различно от останалите. Почивам след тренировка. Стоя си вкъщи. Излизам, когато мога с приятели. В момента в Монца през повечето време съм сам. Сприятелих се с няколко от съотборниците ми в Монца, с които излиза. През останалото време съм вкъщи и си върша домакинската работа. Гледам да чета, уча италиански. Нищо кой знае какво интересно няма в моя живот в момента.

Докъде стигна с италианския език?

Напредвам, не съм стигнал до там, че да мога да кажа, че съм добре, но напредвам. Разбирам ги без проблем. Наистина – говоренето е трудно. При тях говоренето е много бързо, така че е трудно, но напредвам лека-полека. Уча с учител по няколко пъти в седмицата. Гледам възможно най-бързо да го науча на добро ниво, защото това ще ми помогне.

Има ли нещо, което ако имаш възможност да върнеш времето назад, би променил?

Както е станало, така трябва да бъде. Мислил съм си много пъти, дали ако не бях заминал за Болоня, дали ако не бях заминал за Монца, със сигурност нещата щяха да са различно, но можеше да са по по-добър начин, можеше да са по по-лош. Когато са идвали тези предложения и е трябвало да взимам решения, това са били добрите опции за мен. Не съжалявам. Не бих променил нищо.

Има ли някой, който те вдъхновява в трудните моменти?

Не мисля, че някога съм имал един определен идол или модел за подражание. Има много известни личности, големи футболисти, от които може да вземеш по нещо. Аз винаги съм мислил за себе си. Виждал съм хубавите и лошите неща на други хора и съм си мислел какво бих направил на тяхно място и какво не бих. Достатъчно съм пораснал да взимам сам решенията и да си нося последствията от тях.

Докато беше в Болоня, имаше ли възможност да играеш срещу Ювентус, срещу Кристиано Роналдо?

Да, аз играх срещу Ювентус. Влязох за около 30-35 минути. Роналдо тогава беше на скамейката, така че го видях само отдалече, но успях да се докосна до останалите големи футболисти на Ювентус.