Страх или бизнес – какво стои зад отказа на НХЛ да пусне играчите си на Олимпиадата?

Първите дни на месец септември текат. Част от хората все още довършват летните си отпуски, други тепърва ще почиват, времето е далеч от зимното, когато е и разгарът на хокейния сезон и привържениците на тази игра следят с интерес десетки мачове в различните първенства. Една новина обаче променя посоката на лятно-есенния бриз и милионите фенове на тази игра по света дочакват реализирането на своите не просто желания, а мечти – най-силните хокеисти на планетата отново ще играят на Олимпийските игри! О, чудо, невероятно, но, официално обявен факт от самата организация (НХЛ) и МОК и ИИХФ, които се радват по детски на съобщението на „боговете“ от Северна Америка.

Чакайте малко, не трябва ли радостните емоции да идват от победи, голове и красиви комбинации, а не от нещо, което трябва да е по презумпция? През 2018-та година, за Игрите в Пьончан, някакви идеологични неразбирателства между ръководството на лигата и Асоциацията на играчите в нея, вкупом с безбройните капризи на НХЛ към МОК относно участието и пребиваването на хокеистите им по време на Олимпиадата ни лишиха от това да имаме хокеен турнир на топ ниво, с което намалиха драстично интереса към турнира за мъже и от всичко това имаше само загубили. Сега е факт наличието на опасен вирус, пандемия, обхванала целия свят, но, стоп, нали пак ще има турнир по хокей в Пекин 2022?

Да, ще, пак има спортисти, които ще излязат на леда, други на снега, на шанцата. Тоест, едни състезатели не могат да рискуват здравето, договорите си, заплатите си и да пътуват хиляди километри, а други могат?!? Само защото си играч извън НХЛ, ще трябва да пътуваш и рискуваш, ще си правиш ежедневни тестове за ковид, ще носиш маска навсякъде извън леда, ще си изолиран от доста от колегите ти, ще играеш пред празни трибуни, а супер звездите от НХЛ ще бъдат пазени. Има много отложени мачове от редовния сезон в НХЛ и няма да има кога да се изиграят, ако лигата пусне момчетата в Китай? Форсмажорни са обстоятелствата, какво толкова, ако не се проведат бленуваните 82 мача от редовния сезон, а се изиграят 64/58/50…. Нали за НХЛ беше важно да участва в Олимпиадата, нали играчите от лигата мечтаят за това, нали Китай е пазар, на който НХЛ иска да се развива и рекламира?

Ако ги беше толкова грижа шефовете на най-силното клубно първенство за хокеистите от лигата, дали щяха да ги карат да играят по минимум 82 мача на сезон, с по три двубоя на седмица, с по няколко полета на седмица с разстояние от по няколко хиляди километра и различни часови зони?

Имаха ли желание Гари Бетман и Бил Дейли (ръководителите на лигата) и играчите да бяха по-настоятелни от своя страна да бъдат допуснати да участват на Олимпиадата, защото вина имат и те, бидейки послушни и тихи под напора на договори с бонуси и премии, можеше да се измисли вариант, в който да гледаме Кросби, Макдейвид, Овечкин, Хедман, Драйзайтъл и прочие на леда с петте преплетени кръга. Уви, интересите - над всичко останало е догма, която тази лига проповядва от дълго време. За някои от легендите в тази игра, вероятно няма да има възможност някога пак да представят своите родни страни на най-големия международен спортен форум. Чуха се предложения мачовете от олимпийския турнир да се играят в Канада или САЩ или надпреварата по хокей да бъде отложена за лятото, преди старта на сезона в НХЛ. Предполагаме, имало е и има други опции, но, на този етап е факт едно и за него е коментарът, който четете. Сякаш от НХЛ удобно се възползват от ситуацията и се измъкват с вече втръсналата до болка тема ковид, за да си спасят сезона и да прикрият нежеланието си да пътуват до Китай, след като финансово няма да се облагодетелстват, колкото на тях би им се искало.

Дори и с това си абсолютно противоречиво действие обаче НХЛ няма да стане по-малко гледано или харесвано първенство, най-добрите състезатели ще продължат да са там, но, сигурни сме, лигата ще бъде по-малко уважавана и над нея ще остане петното от поредния отказ да са част от голям спортен празник. Босовете на лигата обаче си се харесват и себеуважават толкова много, те са такива нарциси и безпардонни типове, че първата буква от абревиатурата им би могла да се чете като „Нарциси“. Жалко, че бизнесът все повече надделява над чисто спортните интереси. Вероятно, един ден, това ще погуби и самия спорт, но, засега, все още наивно се надяваме да има и нещо над парите и финансовите облаги, и хората, които много често живеят заради емоцията и енергията на спорта, а не от печалбата си покрай него, да се ценят и взимат под внимание.

В крайна сметка, ще гледаме с интерес хокейния турнир на Игрите през февруари, с или без наистина любимите ни състезатели от НХЛ. Но пък липсата им гарантира още по-непредсказуеми мачове и със сигурност неясен шампион.

Райко Стоянов, "Хокей на лед – Страницата"