Мария с голямото сърце

Полякинята Андрейчик дари медала си за операцията на бебе

Една спортистка от Полша спечели любовта на цял свят на олимпиадата в Токио. Мария Андрейчик грабна сребро в хвърлянето на копие, но нито за секунда не се поколеба дали да го задържи за спомен.

Веднага след края на игрите и прибирането си в родината 25-годишната атлетка обяви: „Единственото, в което съм сигурна, е, че този медал няма да остане при мен за дълго време. Търся добра кауза, за която да го даря. Пишете ми за всички нуждаещи се, особено за малки деца, които се борят за живота си. На тях искам да посветя успеха си. Надявам се, че заедно ще успеем да спасим живот. Медалът е фантастично постижение за мен. Искам да споделя това щастие и да го предам нататък“, каза Мария, която в Токио хвърли копието на 64,61 метра.

Само на 8 месеца

Спортистката бързо избра своята мисия – живота на 8-месечния Милошек, който има сериозно увреждане на сърцето и се нуждае от спешна операция. „Той вече има подкрепата на Кубуш – момче, което не успя да се справи с борбата, но родителите му решиха да дарят събраните средства именно на Милош. Аз също искам да помогна. Моят сребърен олимпийски медал е за него“, разкри няколко дни по-късно Андрейчик.

Тя постави цена от 500 000 злоти (б.р. 109 000 евро), която светкавично беше платена. Сумата внесе верига магазини, чиито собственици позволиха на Мария да запази отличието за себе си.

За да бъде опериран невръстният Милош, са необходими 330 000 евро, по-голямата част от тях вече са събрани благодарение и на атлетката, сред чийто призив хората в Полша се захванаха да помогнат.

С цената на злато

Мария спечели сребро в Токио, но за нея то е с цената на злато, защото дойде след четири години борба с болката и операции. Това лято тя участва на втората си олимпиада. В Рио през 2016-а изпусна бронзовия медал за два сантиметра и сега тръгна уверена за Япония. „Готова съм на всичко. Подготвена съм за най-лошото, но очаквам най-доброто. Предстартовата треска настъпи с опаковането на багажа, но е нужно да се успокоя, защото именно емоциите са най-големият ми враг. Трябва да ги овладея“, коментира атлетката.

На заминаване тя каза още: „Най-лошото е зад гърба ми, така че оттук нататък мога само да се радвам.“ Няма и как да е иначе, след като Андрейчик спечели най-важната си битка – тази за здравето си. След игрите в Рио се наложи да бъде оперирано рамото й, а след това дойде още по-тежко изпитание. Открит й бе доброкачествен тумор, заради който беше постоянно уморена и със силно главоболие. „Претърпях две операции и вече можех да тренирам както преди години. Изчезнаха и тъмните кръгове под очите ми“, разказа Мария. След това обаче изниква нов проблем – травма в глезена и нова операция. „Беше ми четвърта. Глезенът ме мъчеше от януари до март 2020-а. През 2021-ва за пръв път нямах проблеми по време на подготовката си.“ В крайна сметка тя успя да се възстанови и не само да пътува до Токио, но и да стигне до сребърния медал.

Армия фенове

На стадиона в японската столица Андрейчик имаше армия фенове, въпреки че до трибуните не бяха допускани зрители. Вярната й агитка беше предвождана от олимпийския шампион в хвърлянето на чук Войчех Новицки, четирикратният световен шампион в същата дисциплина Павел Файдек, треньорите им и още хора от делегацията на Полша. „При всеки опит на Мария Олимпийският стадион в Токио сякаш оживяваше. Тя имаше зад гърба си нашите атлети“, предаде в кореспонденцията си пратеникът на Sport.pl.

Игрите в Токио донесоха много радост не само за Андрейчик, но и за Полша. Именно тук страната спечели най-много медали в Царицата на спортовете – четири златни, два сребърни и три бронзови.

Психолог

„Направих много, но все още имам неща за вършене до края на сезона“, каза спортистката. „Радвам се, че имам подкрепата на моя треньор и на моя мениджър. Но също така и на невероятния психолог Ян Блахарж. Работя с него от олимпиадата в Рио. Без него не бих се справила. Тези хора са най-важните за мен. Благодарение на доверието им и благодарение на тяхната подкрепа всичко е и ще бъде наред“, оптимист е Мария, която на състезание в Хърватия в началото на тази години хвърли копието на 71,40 метра, с което записа рекорд на Полша и трето най-добро постижение в дисциплината при жените за всички времена.

Мария има силен и успешен мъж до себе си.

Тя и 15-години по-големият бивш спортен журналист, а сега мениджър на най-добрите полски атлети Марчек Розенгартен са сгодени от няколко години, но сватба все още няма. След като зарязва радиото и телевизията, през 2010-а той става директор и организатор на мемориала „Камила Сколимовска“. В Сидни 2000 атлетката спечели златото в хвърляното на чук и на 17 години стана най-младият олимпийски шампион на Полша. Тя и Марчек бяха гаджета и планираха сватба след игрите в Лондон през 2012-а, но талантливата атлетка почина по време на тренировка през 2009-а. Именно турнирът в нейна чест на 5 септември в Хожув ще е следващото състезание, в което Мария ще участва.

Надежда Кърликова, "Телеграф"